Луи де Берниер, Сеньор Виво и Наркобарона

0

Илюстрация към Луи де Берниер, Сеньор Виво и Наркобарона

Книгата е предоставена за ревю на „Сборище на трубадури“ от издателство „Лабиринт“. За контакти с рубриката „Ревю“ ни пишете на редакционния адрес.

 

Завършена в далечната 1991 г., книгата на Луи де Берниер „Сеньор Виво и Наркобарона“ излиза на български език през 2014 г. Романът е част от така наречената „Латиноамериканска трилогия“, включваща още „Войната за срамните части на дон Емануел“1 и „Пакостливата издънка на кардинал Гусман“2. Авторът е познат у нас с творбата си „Мандолината на капитан Морели“, обявена за най-добрата книга в Британската общност за 1994 г. и екранизирана в Холивуд през 2001 г.

Реалност и магия, интелектуалност и наивитет…

…бедност и кичозна показност, кокаин и обществен ред – тази странна комбинация е събрана в романа „Сеньор Виво и Наркобарона“. Особен и интересен е светът, описван от Берниер. Действието се развива някъде из Латинска Америка, в държава, съчинена от самия автор, управлявана формално от трагикомичния президент Веракрус, който се опитва да овладее големия бюджетен дефицит и в същото време практикува сексуална алхимия.

На практика държавата принадлежи на кокаиновата мафия. При опита на президента да стабилизира икономиката, влизайки в сътрудничество с наркокартела, Наркобарона по нелеп начин го прави за посмешище пред целия народ. Наркобарона не признава властта на президента, Наркобарона не се съобразява с никакви закони, Наркобарона се подиграва с всякакъв опит за установяване на ред. Наркобарона се страхува от един-единствен човек, и това е Дионисио Виво, университетски преподавател в Ипасуеньо, който води своята лична война срещу мафията. Той е избрал за това един твърде нестандартен начин. Сеньор Виво пише своите „кокаинови писма“ до редакцията на популярния вестник „Ла Пренса“, като в тях излага възгледите си за мафията и приканва всички да се опомнят. И ако подходът му е любопитен, още по-интересни са мотивите му защо търговията с кокаин трябва да престане. Колкото и безобидно да изглежда писането на писма, Дионисио Виво започва да печели все повече почитатели. Хората започват да му се възхищават, да се обнадеждават и да го обичат и това ще го постави на прицела на самия Наркобарон, решен да го премахне с всички средства, което пък ще доведе по един фантастичен, почти смешен начин до издигането на сеньор Виво във фигура с ореол, в митологизиран образ със свръхчовешки способности.

Книгата изобилства с колоритни образи…

…но е и свят на абсурди и огромни „несъразмерности“, на брутални детайли, които ще приземят читателя. В духа на абсурдността са проследени още няколко преплитащи се сюжетни линии. Обрисувани са доста подробно и съдбите на някои второстепенни герои. Интересни похвати са използвани и при самото повествование, редуващо различни гледни точки. Над всичко това любовта и приятелството, от една страна, и невежеството, наглостта и тиранията, от друга, се сблъскват остро. В този роман има и смях, и сълзи, и детинско удивление, и мрачен сарказъм. Необезпокоявано съжителстват магичното и ежедневното, божественото и посредственото. В бруталната градска реалност, диктувана от организираната престъпност, и сред прелестната мистичност на Андите се води война между перото и куршумите. Силата на словото е изправена срещу силата на оръжието. И словото за пореден път трябва да докаже своята мощ. Неслучаен е изборът на име на главния герой – Виво на испански означава „жив“.

Ще победи ли животът кокаиновата отрова? И какво ще му струва тази победа?

Диана Петрова

1 The War of Don Emmanuel’s Nether Parts, 1990 – Бел. а.
2 The Troublesome Offspring of Cardinal Guzman, 1992 – Бел. а.

 

 

Корица на Сеньор Виво и Наркобарона, от Луи де Берниер

Сеньор Виво и Наркобарона, от Луи де Берниер

 

Коментари

коментара