Симеон Цанев – 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

0
Илюстрация към Симеон Цанев - 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги


Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Първият роман, който изобщо прочетох, беше Аз, роботът на Айзък Азимов. Тогава бях на пет, и подозирам, че причината се корени в изтърканата от гледане видеокасета на Star Wars: Епизод IV, която имахме вкъщи (по онова време не знаех, че имало и други филми в поредицата) и която е първият филм, който имам спомен да съм гледал. Една от онези „и съдбата му беше предопределена“ истории, в които героят още от раждането си е обречен да тръгне по определен път, предполагам. Първото ми фентъзи беше доста по-нататък, когато „Пан“ започнаха зелената си серия (страшно красив дизайн, впрочем, не знам защо никой друг не се е сетил да го използва). Тогава прочетох Изменящата се земя на Роджър Зелазни, от която нямам и най-бегъл спомен, но веднага след това я последваха Размяната и Лудият жезъл. Не се съмнявам, че това е допринесло за изграждането на вкуса ми и в двата жанра – обичам фантастиката си класическа, а фентъзито – експериментално.

 

корица

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Всъщност имам пресни примери и за двата жанра. Току-що приключих Страхът на мъдреца на Патрик Ротфъс, която е почти толкова впечатляваща, колкото беше и Името на вятъра. А в момента съм на края на The Causal Angel на финландеца Hannu Rajaniemi – последната част от зашеметяваща трилогия, която е много близо до съвършената пост-човешка, пост-сингулярна, киберпънк, стиймпънк, нанотехнологична, дистопична космическа опера.

 

корица

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Този въпрос ме затруднява, защото аз започвам единствено книги, които имам достатъчна причина да смятам, че ще си заслужават дочитането. Като цяло, започна ли да чета книга, неизменно ще я приключа, а ако я зарежа, то е единствено защото не съм в правилното настроение за нея и искам да я подхвана по-нататък. Намирам го за читателска непочтеност да не дадеш шанс на автора да ти разкрие всичко, което иска да каже с книгата си, а аргументът „нямам време за слаба литература“ винаги ми е звучал измъквачески. Ако си решил да дадеш шанс на даден роман, дай му истински шанс, не фиктивен.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Към момента не мисля, че Hannu Rajaniemi е физически способен да ме разочарова, но младежът има само три написани книги, така че нека му дадем шанс да се провали на по-късен етап. Имам много любими автори, които планирам да изчета от кора до кора рано или късно, но аз не съм типът читател, способен да задържи вниманието си на един и същи автор прекалено дълго. Вместо авторови маратони, предпочитам цикличност, в която се връщам към даден писател след известно време. Така и фенщината продължава по-дълго. Но ако трябва да дам автор, когото винаги имам огромно желание да чета, това определено е Джийн Улф. Капацитетът му да създава пет отделни истории, скрити под повърхността на историята, която четеш, винаги ме изпълва с тих екстаз.

 

джийн улф

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Няма такъв. Има автори, които знам, че е добре да прочета, но няма Абсолютно Задължителен Автор в тези три жанра, на когото да не съм чел поне кратка история, а най-често и роман. Но автор, когото определено трябва да прочета в много по-сериозна степен, е Самюел Дилейни, когото съм чел единствено в превод.

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

Определено не Първото правило на магьосника… Айн Ранд няма място дори в собствената си псевдокапиталистическа нишичка, а какво остава в садо-мазо фентъзи. Мисля, че Игра на тронове на Джордж Мартин е великолепно встъпление във фентъзито, защото е почти лишена от фентъзи елементи, но въвежда в свят, който е пълен с магия (в по-късните книги, които малко хора не са подхванали след като са й дали шанс), и отваря вратите към жанра. Откъм фантастика – бих казал, че по-добрите романи на Филип Дик и Невромантик на Гибсън са добър избор. Що се отнася до хорър, съмнява ме да има по-добро въведение от Сияние на Стивън Кинг.

 

корица

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

Книгата на всички часове на Хал Дънкан – нелека дуалогия, която изисква внимание, вглъбяване и огромна обща култура, но се отплаща стократно, ако й се посветиш. И съответно си остава недоразбрана от масовия фентъзи фен. Мисля, че и Брандън Сандерсън е доста подценяван в по-интелектуалните кръгове, при все комерсиалния си успех. Книгите му имат какво да предложат на жанра, при все привидната си лековатост, а финалът му на Колелото на времето беше изключителен успех. Да не говорим, че момъкът сътвори чудеса с магическата система на поредицата, за които на Джордан, лека му пръст, никога не би му хрумнало. И разбира се, трилогията Принцът на нищото на Р. Скот Бакър, която е сред абсолютните върхове на фентъзи жанра и би следвало да има огромен фен-клуб, а вместо това е сравнително неизвестна.

 

корица

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Ian McDonald, чието творчество не е издавано в България, но по света се дави в небивал успех, който за мен е напълно необясним. Основният му принос към жанра е, че пише романи, посветени на държави от третия свят, които няколко десетилетия в бъдещето са се превърнали в световни сили. За съжаление описанията му на тези държави звучат като наблюденията на неинформиран турист, сюжетите му са драматично скучни, а претенцията, лъхаща от творчеството му, е… много.

 

 

Симеон Цанев от дълги години е един от стълбовете на добрия вкус и знанията в електронно списание ShadowDance, където можете да прочетете много негови статии. Прочетете и предишното интервю с него в „Сборище на трубадури“ на Ана Хелс. Тази година Симеон е завършил магистратура по цигулка в Чикаго, където понастоящем работи като музикант.

 

Коментари

коментара