Кралствата на Торн и Боун

0
Илюстрация към Кралствата на Торн и Боун


Епичното фентъзи е жанрът, който най-лесно помага при предозиране със сива реалност, и все пак не оставя чувството за нещо твърде бързо пропаднало между гънките на мозъка и вълните на емоциите. Създаването на цял един пълнокръвен свят, който хем да напомня по нещо на нашия, хем да се отличава по толкова конкретни жизнеопределящи показатели, че да не можеш да кажеш „Аз това го знам“, е често почти непостижимата задача пред всеки фентъзи автор с реални амбиции да остави ясно проследима и положително приемана следа зад себе си. И Грег Кейс е един от тези творци, които първо могат да пишат страхотно и увличащо, пълни са с уникални идеи и ярко въображение, и не на последно място не подценяват читателите си и не мразят и в червата героите си, давайки възможност на първите да потънат до уши в историята като непосредствени наблюдатели, а на вторите – да се развият пълноценно и достоверно дори и в не много приемливи или щастливи обстоятелства.

Действието се развива на планета, която може и да е нашата Земя преди векове или нашата Луна след хилядолетия, или съвсем различно място под непознато слънце някога някъде там; владяна от незапомнени еони от странни същества и ходещи богове, ползващи човешката раса за служители, домашни животни и роби за разплод. И както винаги хуманоидната кръв не търпи твърде дълго крак на врата си, и въстава, погубвайки почти цялата владическа раса от елфоподобни вълшебници, оставяйки само един един изменчив представител на най-древната кръв, за да напомня за силата и отговорността на короната. Бунтът се предвожда от една жена, посмяла да събере от силата на земята наравно с владетелите си и могла да им се опълчи най-вече заради всесилната поквара, наследена с магията, както почти винаги става. Минават години, десетки, стотици и хиляди, поколения се сменят, тронът обаче се запазва във фамилията на основателите, но клонките от дървото на рода са вече изродени и не предполагат никакво розово бъдеще. И моментът на развала отвътре, загниващ под давлението на алчност, порочност и злина в кръвта, се разпростира над цялата земя, разкъсвана от битки между хора и чудовища, родени от легенди и кошмари, крачещи зад болната душа на света, наречена Шипковия крал.

Дворцови интриги следват кървави битки с ужасии, наизлизащи от горските дебри – черни умъртвяващи тръни, огненовиждащи базилиски, отровни хидри, токсични дракони, милионолетни демони. Хората губят войната срещу природата, събудена разярена след сън, прекаран в непростимо насилие и болка, а защитниците на света изтляват душевно миг след миг през очите на гигантското бедствие, наречено простичко край на сътворението такова, каквото го признаваме за наше родно. Решенията се търсят в древни пророчества, но всяко създадено от враждуващи пазители на знанието, които знаят истината, но не виждат за нужно да я предадат съвсем точно на своите наследници. Различни съдби се преплитат, привидно маловажни, но всъщност огненочервено критични за смисъла на съществуванието. Което може и да остане неясно до последната страница, където жертвата твърде често не отговаря по тежест на загубата, която е цената на спасението на – в крайна сметка – не толкова много чужди животи.

Образите са цветни и лесно разпознаваеми, но търпящи развитие и развала, макар че понякога погромът на една чиста душа може и да се възприеме като нещо добро от гледна точка на запазване придиханията на един умиращ свят. Лекомислената глезена принцеса се превръща в жертвоготовна и студенокръвна, но своеобразно справедлива кралица. Красивият непохватен авантюрист се окъпва в истината и смъртта, за да открие достойнството и дълга към кръвта в себе си. Леконравният дворцов музикант през пътя на мъченията и болката се издига до полубог на смъртта и тленността, дори и за момент, чрез съзиданието и разтварянето на портите между живота и смъртта. Малките невинни момичета стават говорители на мъртвите, гордите принцове са инцестни копелета и безпардонни зомбита, а широко разтворилите нозе кралски любовници се оказват мъдри, съчувстващи и отдадени до последен дъх истински приятели на своите съперници.

Действието върви премерено и богато, не твърде мудно, не и наситено с битки и подскачания с остри предмети на всяка втора страница, макар че има леко забавяне на темпото в третата книга, където за читателя бързо става ясно как една трилогия е удобно разпъната до четирилогия, но за щастие – без особена загуба или раздразнение у читателя. Честно казано, не мога да намеря нито един недостатък в целия текст освен временното поразмиване и даване на почивка и на героите, и на четците, защото в тези образи се влюбвате почти веднага, а оригиналността на идеите е толкова премерена, че хем не обижда с откровено копиране, хем не озадачава с насилено различие, което е излишно усилие в твърде много случаи. И не мога да разбера защо поредицата не е просъществувала на български, и издателство „Прозорец“ извади само една книга под шапката си, след което тихо се оттегли от един толкова мащабен и вълшебен проект. Но това са книги, заслужаващи си четенето и издаването, заслужаващи си читателите и феновете, заслужаващи името и спомена за себе си, който остава топъл и смислен в главата на всеки благодарен потребител на книжни тела като мен.

Грег Кейс има още няколко великолепни на пръв поглед, а не се и съмнявам на последващ, поредици – като любимата ми стиймпънк опера Age of Unreason, героичната дуалогия Children of the changeling, или посветените на една от най-любимите ми игри книги – Elder Scrolls, към които ще се устремя в някой особено безсмислен и отчаян откъм никакви добри заглавия момент, когато ще имам нужда да възвърна вярата в доброто слово и магията на алтернативните светове, а тук с този автор, това ще ми е гарантирано.

Ана Хелс

Коментари

коментара