Петя Кокудева – за нонсенса по български

0
Илюстрация към Петя Кокудева - за нонсенса по български (Колонката на Весела Фламбурари)


Изображение към Три закона на детското четене на Весела Фламбурари


 

Петя Кокудева – за нонсенса по български

Колонката на Весела Фламбурари

Културата, особено в по-ранните й фази се играе. Тя не се образува готова и ненакърнима, тя се развива в играта и като игра. Играта е главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. Но свикналият да борави с традиционни понятия в техния традиционен смисъл възрастен човек, не може да не бъде шокиран, и то силно шокиран, от основната идея на Homo ludens. Как така същността на културата или най-малкото един много съществен неин елемент трябва да се търси и открие в играта? Как може и самият човек да се определя като играещ човек, Homo ludens?

Но идеята за изкуството и културата като игра има солидна и авторитетна традиция, тя е една от най-щастливите находки на философията и на естетиката през XVIII и XIX век и с пълно право се поставя сред най-значителните теоретически открития на Кант и Шилер. Шилер поставя дори още по-силен акцент върху играта. За него тя е не просто израз на свобода, но и на всичко, което прави човека завършен и същевременно разкрива неговата двойствена природа. Играта е въплъщение и изражение на човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа и духовна, телесна и интелектуална. Пак от Шилер идва и идеята за играта като средство за възпитание на общителност, колективност, социалност – най-често играят двама и повече и най-често играта изисква и публика, пред която тя намира една вторична социална реализация. Оттук крайният и синтезиран извод на Шилер, превърнал се в крилата фраза: „Защото, за да го кажем най-после веднъж, човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.“

Давам за пример един световен поет, за да ви запозная с играта на думи, която изпълнява блестящо една младичка българска поетеса. Тя се казва Петя Кокудева и нейните стихове са пряко свързани с лимерика и нонсенса. Тези две течения в литературата (limerick – римувана безсмислица, non sense – безсмислица) пък са едно и също с човешката игра на живот. Защото както съществуването може да изглежда без смисъл, но човекът изпълва живота си с хиляди смисли, така и тези литературни течения са пълни със скрито познание за битието. Играта е най-голямата тайна в битието ни. „Играта е екпериментиране със случая“ – твърди Новалис. Експериментиране, в което ежедневните неща се превръщат в нещо различно, ново и вълнуващо. Точно по този начин се пише за деца и възрастни – различно, ново и вълнуващо. Само тогава децата и възрастните четат с удоволствие и любопитство. Ако някой възрастен ви каже, че не е така… просто не му вярвайте. Най-вероятно неговите играчки са различни или той не иска да си признае, че се забавлява. Петя успява всеки път да се забавлява мъдро. Успява всеки път да включи и нас в това мъдро забавление. В тази игра на образи и думи. Успява, защото не ни поучава, не ни размахва пръст и не ни налага непременно нейното виждане за света. Не ни чете конско. Петя просто ни оставя по шилеровски свободни. Свободни да поиграем с нейните изваяния от букви и смисъл. И ние се превръщаме по шилерово в „човеци в пълното значение на думата“.

ЛУЛУ и защо трябва да се мечтае бавно

Лулу мечтае бавно
за да й остане
Нещичко забавно
Стара като стане.
Ако измечтае всичко през нощта,
току-виж е стара още сутринта.

„Лулу“, Петя Кокудева

Книгите с нонсенсови стихове на Петя са две досега… Първата се казва „Лулу“, а втората – „Малки същества“. И двете са издание на ИК „Жанет 45“. Освен това са прекрасни и заради страхотните цветни картинки на италианката Ромина Беневенти.

ФАНТАЗМУСИТЕ

Нищо не е по местата.
Нищо не е в точни дози.
Но да следва правилата
никой тук не се тормози.

Всеки тръпне да размества,
да греши и разглобява.
Любопитството се чества.
Рутината се глобява.

Два фантазмуса проучват
всяка грешка на езика
и понякога се случва
нови смисли да извикат.

Друг един, експерт по хаос,
ръсва капки необятност,
та редът да заухае
ободряващо приятно

Търсят нови хипотези,
Дръзновени и безкрайни.
И каквото да излезе –
ще е чудо. Или тайна.

„Малки същества“, Петя Кокудева

А сега едно мое кратичко интервю с Петя Кокудева. Не пропускайте, накрая има и един нов и топъл лимерик, който Петя написа специално за вас.

Кога и къде си родена?

Родена съм в болницата на Смолян, след като накарали майка ми да тича нагоре-надолу по стълбището в блока, за да получи контракции. Излязла съм след 9-тия месец, с ръка на челото, заради което ми своеволие се наложил малък срез. Това е май всичко около пристигането ми.

Какво означава да търсиш „не вярната, а своята посока“?

Че се опитвам да се придържам към себе си (дали успявам, е друга работа). Това е опипом, разбира се, защото човек само си мисли, че се разбира и знае кое е „себе си“. Така или иначе мен ме въодушевява да се отстоявам, защото не го мога. Не съм дръзка и уверена и точно защото не съм, ми е интересно да го опитвам и ме вълнува дали ще го промога, кога, доколко… Много хора мислят, че да си смел означава да не те е страх. Аз мисля, че задължително условие, за да си храбър, е да те е страх и да се отстрашаваш всеки ден по малко.

Къде е магията? На света, на писането, на живота…

Магията е, че никога не свършват нещата, които ти се случват за първи път, дори да си на 90 години. Всеки ден се появява нещо, за което си казваш „О, ама и това ли съществува?!“ Тази неизчерпаемост, която ми е подарена, ме кара да се чувствам безкрайно благодарна, а и чрез нея разполагам с добър лакмус как живея – ако в рамките на два дни нищо не ми се случи за първи път, значи съм залиняла и не търся, не се оглеждам.

Ще ни подариш ли един лимерик с думичките шеф, планета, беля?

Ето един за хората като мен, които дори да нямат проблем, си го измислят и все се притесняват излишно за нещо. Много си се дразня на тази „способност“, но какво да се прави, поне мога да се осмивам на воля…

ТРЕВОЖНАТА ПЛАНЕТА

На тази планета за миг й призля –
разсипа звездите, морето разля.
Поседна за малко край Млечния път.

Дали кратка отпуска ще й дадат?
Но тя няма шеф! Ти да видиш беля.

* * *

Ето това са лимериците… карат дори планетите да се замислят и забавляват. Сигурна съм, че ще оплетат и вас в своите мъдри и забавни мрежи от изречения. Накрая си отдъхнете малко, но никога не забравяйте да мислите за детските книги!

 

Весела Фламбурари

 

 

На снимката:

1. „Лулу – детски стихотворения за възрастни“ на Петя Кокудева, ИК“Жанет 45″, илюстрации Ромина Беневенти, графична концепция Надя Крумова, София 2011 год.
2. „Малки същества“ – детски стихотворения за възрастни“ на Петя Кокудева, ИК“Жанет 45″, илюстрации Ромина Беневенти, оформление Христо Гочев, редактор Екатерина Йосифова, София 2014 год.

 

Коментари

коментара