Да бъдеш Дядо Мраз, от Ангел Христов (разказ)

2
Илюстрация към Да бъдеш Дядо Мраз, от Ангел Христов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 2.7/10 (22 votes cast)

 

Да бъдеш Дядо Мраз

разказ

от Ангел Христов

 

Беше седнал в края на масата и изглеждаше умислен. И имаше защо. Отново беше загубил работата си, а в навечерието на Коледа това си е наказание, което не разбираше защо е заслужил. Пред него имаше недопита чаша с някакво питие. Изглеждаше, че тъкмо питието не го привлича, а беше го поръчал преди час и нещо, без дори да отпие от него. В главата му се въртяха безброй мисли, всяка от които изглеждаше по-мрачно от другите, докато в един миг му се стори, че е попаднал в деветия кръг на ада, макар и да нямаше представа как изглежда той. Затвори очи и потъна в омаята на полусъня, състояние, в което изпадаше винаги, когато имаше някакви затруднения.

Точно в този момент някой придърпа един от близките столове и седна срещу него. Отвори очи. Беше едър старец с бяла брада и червени дрехи, чиито очи внимателно го следяха.

– Само Дядо Мраз ми липсва! – измърмори мъжът и посегна към чашата си.

– Както и работата, която изгуби – беззлобно кимна белокосият старец.

– Защо си се облякъл така?

– Това е работното ми облекло – кимна старецът.

– Винаги когато съм нервен, ми се привиждат разни неща – отбеляза мъжът и отпи от течността в чашката.

– И какво ти се привижда? – попита все така спокоен старецът.

– Някакъв облечен като Дядо Мраз идиот – отвърна мъжът.

– Аха – кимна старецът и се облегна назад. – Аз пък виждам един предал се на самосъжаление идиот, който е забравил, че е бил дете и че детството го е научило да вярва в приказни герои и в доброто.

– Лесно ти е да говориш така, а аз трябва да се върна вкъщи с торба, в която има достатъчно храна и дори подаръци за децата, вместо това седя с един фалшив Дядо Мраз и водя безсмислен разговор.

Старецът вдигна рамене.

– И какво, отново ли се само съжаляваш?

– Наречи го както искаш, но положението не може да бъде по-лошо!

– Защо не направиш нещо за себе си? – попита тихо старецът.

– Какво мога да направя с празни джобове и с болката в гърдите, която ме притиска към земята?

– Вярно, не много, но все пак има една възможност.

Мъжът поклати укорно глава:

– Никой не би трябвало да се подиграва с човек, изпаднал в беда, дори един фалшив Дядо Мраз не би трябвало да го прави.

Старецът пак кимна.

– Съгласен съм, за това ти правя предложение. Ще ти дам дрехите си, а ти ще изпълняваш два часа моята роля. Справиш ли се, ще получиш всичко онова, от което има нужда семейството ти.

– Да играя ролята на фалшив Дядо Мраз?

– Облечи дрехите и ще разбереш дали си фалшив, или не – настоя старецът и стана, за да свали горната част от костюма, докато мъжът го гледаше изумен.

Още преди да осъзнае какво се случва, мъжът се оказа облечен като Дядо Мраз, с бяла брада и голяма торба на рамото. Усети не само тежестта й, но и някаква промяна, която не можеше да си обясни. Беше му станало леко, сякаш тежестта отпреди миг беше изчезнала, стопила се в сиянието на красивия зимен ден и шума от детските викове отвъд витрината на заведението. Погледна навън и му се стори, че някой го вика. Огледа се, но беше сам. Само полупразната чаша му напомняше за предишния живот.

Надигна се и бавно тръгна към изхода. Още от прага го наобиколиха деца и възрастни, млади и стари, здрави и болни, весели и тъжни лица, върху които бяха изписани безброй истории, които той вече знаеше отнякъде. Децата му поръчваха подаръци, а възрастните го докосваха за здраве и късмет. Една жена дори се опита да отскубне косъм от брадата му и той почувства мигновена болка, която го изненада дори повече от костюма и тълпата посрещачи.

До вечерта раздаде безброй подаръци, разговаря с десетки самотни хора, излезли на улицата, за да поговорят с някого, успокои едни, даде надежда на други. В края на деня влезе в няколко къщи, запали светлините на елхите и остави подаръците под тях. Където и да беше, чувстваше как душата му се носи над тялото, докосва хората и осветява лицата им с блага вътрешна светлина, която не изчезваше дори след като се отдалечеше.

След залеза на слънцето спря пред собствения си дом. Огледа се изненадано. Не беше разбрал как е попаднал тук, облечен в старите си дрехи, с празни джобове, но с ясна, просветлена душа. Не мислеше за липсата на работа, за незакупените подаръци и за голата празнична трапеза. Стоеше и гледаше затъмнената малка къща, която така и не успя да украси.

Влезе тихо в стаята си и също така безшумно легна на леглото до жена си, вече заспала след дългия ден в напразно очакване. Не беше лоша жена, помисли си той, нито за миг не го укори, не каза лоша дума, а през цялото време го подкрепяше. И сега, заспала след дългото очакване, пак нямаше да каже нищо. Той също щеше да мълчи, макар че на душата му, кой знае защо, беше леко, сякаш беше се случило нещо различно, нещо празнично, което все още не разбираше.

На сутринта под елхата намериха торба с продукти и много подаръци. Съпругата му каза, че вечерта идвал Дядо Мраз и донесъл всичко това. Сторило й се, че познавала този мъж с бяла брада, но била изненадана и оставила пакетите, без да ги отвори. Не го дочакала мъжа си, защото била уморена от обясненията, които давала цял ден на децата защо няма да има подаръци за тях.

Мъжът внезапно си спомни за фалшивия Дядо Мраз, но не каза нищо. Каквото и да беше се случило, в този момент душата му излъчваше светлина, а тежестта върху раменете му от сутринта беше изчезнала. Той прегърна съпругата си, загледан в трите си деца, които бързаха да разопаковат подаръците, крещейки от радост. Някъде високо над къщата им беше се появила голяма златиста звезда, а в душата на мъжа блещукаше оживяла надеждата.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година..

 

Да бъдеш Дядо Мраз, от Ангел Христов (разказ), 2.7 out of 10 based on 22 ratings

Коментари

коментара

2 КОМЕНТАРИ

  1. Идеята си я бива, въпреки че не е от най-оригиналните, но при добро изпълнение би се получило нещо доста приятно. Препоръчвам Стивън Кинг – За писането. Авторът вероятно е млад, иска ми се да го насърча. Мисля че има потенциал, но е нужна повече работа.

  2. Много въодушевяващ разказ в напълно Коледен дух! Както е казал френският философ Хелвеций:“ Човек, който прави другите щастливи, не може да бъде нещастен“. Дано отражението на Коледните светлини в радостните очи на децата ни озарят с надежда душата ни и с усмивка лицата ни!

Comments are closed.