Коледното желание, от Стефан Стефанов (разказ)

1
Илюстрация към Коледното желание, от Стефан Стефанов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Frosty The Snowman, by AllBum.Art – Alternative Art-Work for Album and Single Covers, CC: BY-NC-ND (original by Peter Driben for Flirt Magazine, 1960).

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.5/10 (43 votes cast)

 

Коледното желание

разказ

от Стефан Стефанов

 

– И… край!

В мига, в който Томи свали камерата, Дон загърби госпожица Уилкинс и протегнатата й длан. Първата му работа бе да сложи кърпичка пред носа си и да избяга от стаята.

– Богове, нямате ли поне вентилация в тази сграда? – извика той към директорката. – Корийн, вода! Студена, Корийн!

– Господин Симънс, сградата е стара, а държавната субсидия не достига и… – започна госпожица Уилкинс, но Дан я прекъсна.

– Той вонеше! Сигурно през последните двадесет години е уринирал в панталоните си и носи все същите вмирисани панталони!

– Но, господин Симънс, на горкия господин Балки му е трудно да си сдържа… – запелтечи директорката на приюта за бездомни, но Дан вече не я слушаше, а се опитваше възможно най-бързо да напусне сградата.

Докато екипът му се суетеше с прибирането на техниката, той набра Сали, програмния директор, за да й поиска компенсация за малоумната идея да снимат на Коледа в тази забравена от Бога миризлива дупка, но Сали не вдигна.

– Корийн, какво стана с тази вода? – изкрещя Дан и натика гневно смартфона в джоба си.

Таксито спря пред дома му след двучасова борба с трафика. Накъде бяха тръгнали всички навръх Коледа?

– Седемдесет и девет и осемдесет, господине – рече шофьорът.

Дан извади от портфейла си четири двадесеттачки, които шофьорът прибра с думите:

– Весела Коледа, господине!

– Весела ще е, ако си получа рестото! – отвърна троснато Дан.

Подмина портиера, гледайки заключения екран на мобилния си и побърза да влезе в асансьора. Сали щеше да си плати. Съществуваха безброй варианти за коледен репортаж със златното момче на Канал 6, които не включваха вонящи старци. Дан се боеше, че за да вдигне рейтинга на Сали и сутрешния й блок, страдаше собствената му репутация в средите, в които тя имаше истинско значение.

Взе си душ. Избръсна се. Остана доволен от отражението си. На тридесет вече преуспяваше в телевизията. Косата му бе перфектна – гъста, черна и мека; тялото му, поддържано с редовни тренировки във фитнес залата и на тенис корта, изглеждаше страхотно. В портфейла му се криеха хиляда долара джобни пари. Не беше случайност, че Дан се бе превърнал в магнит за жените.

Мислейки за жени, той предизвика съдбата. Мобилният му извибрира и последва модерна мелодия. Докато обмисляше да вдигне, радвайки се на себе си в огледалото, той чу нежен женски глас:

– Ти беше ли добро момче, Дан? Помниш ли какво си пожела миналата Коледа, когато ме заглеждаше на партито у Барингтън и завиждаше на Робърт? Може би тази вечер желанието ти ще се сбъдне, скъпи. Зависи само от теб!

Край. Дан бе престанал да мисли за себе си. Жената не се представи, но той много добре знаеше коя можеше да бъде тя. Само на двадесет, но вече известна на всички известни – момиче, изникнало от никъде, но влязло в мокрите сънища на всички, които я бяха зърнали. Миналата Коледа я беше видял в скута на тип от Уолстрийт и цяла вечер бе плъзгал мислите си над ръба на жартиерите й, който се подаваше мамещо под късата червена рокля.

През изминалата година коледната нощ у Барингтън бе мотивирала Дан да постигне повече. Днешният Дан, който се гледаше в огледалото на прага на Коледната вечер, щеше да сбъдне коледното си желание.

Той прекрачи прага на стаята си, хвърляйки влажната бяла хавлия долу, и застина, когато кожата му настръхна от хладен полъх. Той прекрачи бързо хавлията и забърза към хола.

Гледката, която завари, го озадачи. Камината му зееше отворена, а подът пред нея бе поръсен със сажди. Черни стъпки бяха нашарили виетнамския му килим в безобразна плетеница. Видя откъде идваше течението – пердето пред френския му прозорец помръдваше и сякаш нещо светеше отвън. Дан пренебрегна студа и приближи. Отметна завесата и зяпна – пред отворения му прозорец висеше шейна, окичена със звънчета. Пред нея бяха впрегнати… елени! Отвън, на двадесет и шестия етаж!

Изведнъж му причерня, нещо покри главата му и той изгуби ориентация. Започна да ръкомаха, опитвайки се да махне грубия плат, който го бе обвил, но някой рязко дръпна краката му и той увисна. Чу нечий глас, който изкънтя в ушите му през плата:

– ХО-ХО-ХО!

Носеха го! Някой го стовари тежко долу и това долу увисна за момент под тежестта му. По дяволите, на шейната във въздуха ли го товареха! Последва второ потреперване на пода, след това плясък на камшик и със звън на сребърни камбанки Дан се понесе нанякъде.

– Какво… кой…?! Къде ме водите?! Това е отвличане! – крещеше Дан в истерия.

– Коледа е, Дан! Сбъдват се желания! А аз бях забравил за желанието на една девойка! – долетя басов глас. – Миналата година една дама си пожела да изгуби девствеността си с неотразимия водещ на новините на Канал 6! Тя го искаше толкова силно, че тази Коледа желанието й се сбъдва!

Дан не можеше да повярва на ушите си. Вроденият му цинизъм се бореше със спомена от далечните детски години, когато той бе вярвал в Дядо Коледа. Нима това можеше да е истина?!

Шейната спря. Звуците на големия град звучаха някак далечно. Похитителят му повдигна чувала и го пусна на земята. Дан започна да драпа и успя да се измъкне от задушаващата прегръдка на грубия плат.

– ХО-ХО-ХО! Весела Коледа, Маргарет!

Беше тъмно. Ноздрите му бяха безмилостно атакувани от острата миризма на нечистотия. Очите му леко посвикнаха и той видя, че се е озовал в тясна стая. В единия ъгъл бе поставен портативен телевизор отпреди няколко десетилетия. Останалата част от помещението бе заета от легло, затрупано с вонящи парцали.

Купчината помръдна. Дан погледна към белобрадия старец, който тъкмо затваряше прозореца зад гърба му. От външната страна. Дядо Коледа му махна и шейната отлетя.

Дан отново се обърна с лице към стаята и замръзна. Изпод дрехите и одеялата се бе надигнала огромна гола жена. Телесата й не й позволяваха да стане от леглото. На светлините от прозореца той видя сълзи в очите й.

– О, Дан, наистина си ти! На Коледа стават чудеса! – избоботи тя и посегна към него. Дан се опита да отвори прозореца, но дебелите й пръсти стиснаха мускулестата му ръка като менгеме и той бе издърпан против волята си към кревата. Докато Маргарет го притискаше към потните си телеса, Дан си спомни за своето желание от миналата Коледа. Явно не го бе искал достатъчно силно.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година..

 

Коледното желание, от Стефан Стефанов (разказ), 3.5 out of 10 based on 43 ratings

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Винаги ме е дразнело, когато още в първите изречения се нахвърлят няколко имена. Човек почва да се чуди кой какъв е, що е. Някак си се затруднява четенето.

Comments are closed.