Снежко Пух спасява Коледа, от Мирослав Петров (разказ)

1
Илюстрация към Снежко Пух спасява Коледа, от Мирослав Петров, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Share My Warmth With You, от Breetroad, CC: BY-SA.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.7/10 (27 votes cast)

 

Снежко Пух спасява Коледа

разказ

от Мирослав Петров

 

Снежинките се сипеха меко над заспалата земя, досущ като миниатюрни гъши перца, понесени из въздуха след епичен бой с възглавници. Докосваха нежно черното носле и козинката на Снежко Пух, завъртаха се в лудешки танц, уловил смеха на малкото полярно мече, и после тихо полягаха върху тежките и плътни като вълнено одеало снежни преспи. Разчистените улици, застлани с искрящи керемиденочервени тухли, бяха като реки от разтопен шоколад, а загърнатите в кристална премяна вечно зелени борове създаваха усещането за простираща се в безкрайността гора от огромни близалки.

Всички тези мисли за вкусна храна и носещата се от близката пекарна миризма на ванилия и поръсени със сусам гевречета накараха Снежко Пух да огладнее. Всъщност малкото мече беше закусвало неотдавна, но сега, докато стоеше пред пощенската служба, в която като почетен пощенски служител работеше неговият приятел – еленчето Тропчо бързото копитце, – мечето се почувства гладно. Снежко Пух въздъхна и влезе в магазинчето за сладки, което се намираше до пощата. Щеше да си вземе само една мъничка кутийка шоколадови бисквити. И също така малко от онези, желираните, бонбони с вкус на акациев мед, които леля Гризли му носеше, когато идваше на гости.

Но щом пристъпи в магазинчето, Снежко Пух мигом забрави за какво точно е дошъл. Дългите, простиращи се от пода до тавана, рафтове бяха натежали от буркани със сладки, бонбони, опаковани в цветни хартийки, желирани коледни камбанки и звезди, миниатюрни захарни градчета, край които с пуфтене преминаваха локомотивчета, пълни с шоколадови войници.

Очичките на Снежко Пух светнаха, той започна да обикаля из магазинчето, внимателно избирайки най-различни лакомства. Когато го напусна, носеше голям хартиен плик, пълен с вкусотии. Баба сигурно щеше да му се скара, но той беше много щастлив. Имаше лакомства за цяла седмица.

Снежко Пух вече си представяше как се настанява край топлата камина и отваря най-голямата кутия с бонбони, когато нещо профуча край него. Силна въздушна струя накара мечето да залитне смешно на една страна. То падна, сладките се разпиляха.

Снежко Пух отръска козината си и се изправи. Близо до него в една пряспа се беше прекатурило едно елфче. Тънките му, обути в шарени чорапи, крачета стърчаха от снега, шапката му се беше килнала над очите. Зад елфчето на една страна се беше преобърнала голяма шейна, а покрай нея бяха нападали най-различни пакети.

Мечето протегна лапичка и помогна на елфчето да се изправи.

– Аммм, добре ли си ? – запита мечето.

– Да, да – отвърна притеснено елфчето, докато оправяше шапката си. – Аз, ъ-ъ-ъ, такова, моля те да ме извиниш, не те видях…Тази сутрин си… забравих очилата вкъщи.

– Всичко е наред! Аз съм Снежко Пух. А ти как се казваш?

– Късогледко… приятно ми е… А-ъ-ъ-ъ, ще говорим друг път, може ли… Сега бързам, трябва да… Олелеле! – Елфчето изведнъж прекъсна тирадата си и се хвана за главата: – Летящата ми шейна е повредена. Няма да стигна навреме, няма да има Коледа… – От очите му потекоха сълзи.

– Как може да няма Коледа? – попита учудено Снежко Пух.

Малкото мече много обичаше Коледа. Защото на Коледа имаше подаръци и коледни меденки, и можеше да стои до късно и да играе с другарчетата си на най-интересни игри по цял ден.

– Значи… – подсмръкна елфчето, – аз работя във Фабриката на желанията. Когато пристигнат писмата от децата, ние, елфите на дядо Коледа, ги отваряме и ги подреждаме. После ги пускаме в подаръчно правещите машини. Там желанията се превръщат в играчки, които после добрият старец разнася на децата. Обаче снощи най-важната машина спря. Джуджетата механици казаха, че трябват части за смяна. Изпратиха ме да взема резервни части от техните работилници в планината. Но аз – елфчето подсмръкна отново – няма да се върна навреме. Вълшебният фейски прах, който кара шейната да лети, се е разпилял.

Късогледко посочи встран,и където върху земята бяха пръснати множество златни виолетови люспици.

– Горкият аз! Няма да има Коледа! – ревна отново елфчето.

– Стига де! – рече Снежко Пух. – Фабриката на желанията е само на няколко хълма оттук. Мечето се загледа във високите шарени покриви, над които светеше Северното сияние. – Ела да отидем в работилницата на дядо, той ще ни помогне.

Снежко Пух и елфчето обърнаха шейната, натовариха разпръснатите пакети и лакомства и я задърпаха към края на градчето.

Дядото на Снежко Пух, старият мечок Йохан Белоносия, беше прочут изобретател. Неговата работилница беше пълна с най-различни интересни машинарии и части, които учудваха дори джуджетата механици.

Но когато Снежко Пух и Късогледко пристигнаха, те завариха работилницата затворена. Йохан беше оставил бележка, че отива да налови сьомга за вечеря.

– Спокойно, аз също съм изобретател като дядо! – каза Снежко Пух, преди елфчето отново да е ревнало, и извади скрития под изтривалката на входа ключ.

В работилницата имаше най-различни чудеса и машинарии, натрупани върху рафтовете и едно връз друго. След като ги гледа известно време мълчаливо, Снежко Пух се усмихна широко.

На един рафт имаше скъленица, в която с помощта на магьосник – или поне така казваше дядо му – бил затворен северен вятър. Имаше и мачта от стара платноходка с голямо квадратно платно.

Снежко Пух нагласи мачтата върху шейната и взе стъклениците със Северен вятър.

– Сигурен ли си, че трябва да го правим? – запита неуверено Късогледко.

– Разбира се! – усмихна се мечето, докато лапаше желиран бонбон с вкус на портокал. – Трябва да спасим Коледа!

Снежко Пух издърпа запушалката. Чу се тихо пук. После сякаш ръката на невидим великан блъсна шейната. Платното изплющя. Шейната подскочи и полетя с шеметна скорост към хълмовете.

Фабриката на желанията се появи от нищото – огромна и величествена, невероятно творение от сребърни, покрити със скреж кули, червени, светещи като разцъфтели коледничета, работилници за играчки, сложни механизми и зъбни колела, край които развълнувано блещукаше вълшебен фейски прах.

– Спри шейната! – извика Късогледко.

– Не знам как! – извика Снежко Пух.

Планът да използва заключения в стъкленицата вятър сега не му се струваше толкова добър.

Мечето извика и закри очичките си с лапички. Но преди шейната да се разбие, проблесна синя светлина, а шейната замръзна неподвижно.

Пред входа на Фабриката беше застанал Дядо Коледа и усмихнато гледаше нашите герои.

– Не съм предполагал, че Северен вятър в стъкленица може да се използва по такъв начин. Но пък благодарение на теб, Снежко-Пух, Коледата е спасена.

– Ура! Спасихме Коледа! Спасихме Коледа! – завикаха Снежко Пух и Късогледко и се прегърнаха силно.

– Точно така! – потвърди с още по-широка усмивка Дядо Коледа! – Хайде, влизайте вътре, Госпожа Коледа е направила чудесни кленови сладки, има и топъл чай…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Снежко Пух спасява Коледа, от Мирослав Петров (разказ), 3.7 out of 10 based on 27 ratings

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Чудесна приказка, която можете да прочетете на децата си, докато чакате да дойде дядо Коледа. Поздравления, Мирослав!

Comments are closed.