Коледен чат, от Даниела Богоева (разказ)

5
Илюстрация към Коледен чат, от Даниела Богоева, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.9/10 (77 votes cast)

 

Коледен чат

разказ

от Даниела Богоева

 

Привечер на Коледа, 25 декември 2014 година, форум.

Кака Данче: Юхууу, има ли някой в темата? Всички ли сте запразнили вече?

Стоядин: Моткам се още, скоро излизам за купон. Как си, какче?

Кака Данче: Екстра, гости чакам. Къде ще запиваш?

Левскарчето: Само ЛЕВСКИИИИИ!!!! Ко стаа, бандата?

Стоядин: Ей го лудото се обади и то. Какче, в кръчмата на братчеда сме довечера.

Катя: Здрасти и от мен. Аз по-леко ще го раздавам, че имам да уча за изпит през януари. Откачих от четене!

Кака Данче: Ееее, Кате, и по празниците ли учиш? Стискам палци за изпита.

Катя: Уча, какво да правя. Мерси за палците.

Стоядин: Я пий една греянка, че да ти текне мисълта.

Дядо_Коледа: Добър вечер, мили деца.

Стоядин: Ей го и второто лудо се обади. Старче, ще раздаваш ли подаръци довечера?

Дядо_Коледа: Разбира се, нали това ми е работата.

Катя: Здрасти, деденце. Отдавна не беше писал. Как си?

Дядо_Коледа: Добре съм, Кате, благодаря. Как върви науката?

Катя: Върви някак. Дойде ли в София вече? Довечера съм на купон в Младост, ела, ако можеш. Тъкмо да се запознаем най-сетне.

Дядо_Коледа: В момента съм над Пловдив. Прелитам с шейната и пускам подаръци през комините.

Стоядин: Малииии, дядката така се е напушил, че вече и с шейната е излетял. Дядка, кво друсаш бе?

Дядо_Коледа: Билков чай имам в термоса.

Кака Данче: Снежанка ли ти го свари?

Дядо_Коледа: Снежанка е внучка на брат ми Дядо Мраз. Аз си имам Баба Коледа. Кога ще се научат хората?

Стоядин: Да бе, чай. Сигурно е отвара от гъбки.

TurboGazara123456: Вe vie 6to ne ste na kоpon? Az ve4e zapivam u nas. Sabrali sme se 15 4oveka i porkame ama zasega leko go davame

Българин: Пиши на кирилица, каква е тая шльокавица!

TurboGazara123456: Na telefona imam samo latinski.

Българин: Какъв латински, бе рожбо неграмотна! Латиница се казва.

TurboGazara123456: виш че и ас мога да пиша на кирилица. Пожелавам ви весело искарване довечера на всичките който сте тук.

Българин: Турбо, кога ще научиш правописа? Пише се „виж”, „аз” и „изкарване”. „Който” е относително местоимение за единствено число, а не за множествено. За запетайките да не говоря. Много си неграмотен!

TurboGazara123456: Ти на много ентилигентен ли се правиш? …
(редактирано от Модератор: 25. 12. 12014, 20:58ч.)

Стоядин: Лелеее, мислех, че тая вечер в психодиспансера празнуват, а те тука се събрали сите! Юхуууу, да си изпиете розовите хапченца!

Българин: Дядо Коледа трябва да подари на Турбото правописен речник и граматика.

Дядо_Коледа: Ще му подаря. Само да дойда към София.

TurboGazara123456: тоя речник си го….
(редактирано от Модератор: 25. 12. 12014, 21:04ч.)

Катя: Деденце, обади се като дойдеш. Отдавна искам да се запознаем и да те черпя едно кафе. Ти си ми от любимите съфорумци.

Дядо_Коледа: Първо ще подаря на Турбо книгите и тогава ще се отбия при теб. Ти за тази година си си пожелала нов телефон, знам.

Катя: Откъде знаеш? Не съм ти казвала.

Дядо_Коледа: Знам всички желания, нали съм Дядо Коледа.

Стоядин: Алооооу, тука да не ви е сайт за запознанства! Я стига се сваляхте. Абе, дядка, ти нали уж летиш с шейна, откъде пишеш тогава? И ти ли от телефона?

Дядо_Коледа: Не, от специален таблет. Елфите в работилницата ми го направиха.

Кака Данче: Аз докато ошетам вие тук сте се скарали. Я по-кротко, Коледа е.

Стоядин: Какче, пуйка опече ли?

Кака Данче: Много ясно. И ябълков сладкиш правих, и картофена салата, и салата от кисело зеленце с лют червен пипер и още доста работи.

Стоядин: Лигите ми текнаха само като те чета.

Левскарчето: Аз изчезвам да запивам, оставям ви. Весело и умната! САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ!

Стоядин: Едното лудо се изнесе. Сега остава и Турбото да си получи книжките и да се кротне. Дано само дядката да не се откаже да му ги подари.

Дядо_Коледа: Няма да се откажа. Видно е, че момчето има нужда.

TurboGazara123456: Няма що много сте орегинални. Ас пия тука една домашна каисиева и ми е кеф а вие си пишете глупости не ми пречите. Я да ви покажа един виц: Влиза Дядо Коледа през един комин в стаята и гледа на леглото спи чисто гола мадама. Почесва се старецът и си казва: ако се възползвам от нея ще закъснея с раздаването на подаръците. Ако не се възползвам, не мога да изляза през комина.

Българин: Много смешно, ха-ха. Да заспиш от смях.

Дядо_Коледа: Не е хубаво да се подиграваш на възрастните хора, моето момче.

TurboGazara123456: Не се подигравам. Тоя виц не съм го измислил ас. Българин има чуство за хумур като дървеница.

Стоядин: Дядка, абе ти как я правиш тая работа с комините, нали си дебел?

Дядо_Коледа: С вълшебство, моето момче.

Стоядин: Да не са някакви гъби пак?

Дядо_Коледа: Знаеш ли, понякога е хубаво да вярваш в чудеса.

Стоядин: Аз комин нямам и съм на петия етаж. Не можеш да ми оставиш подаръците.

Дядо_Коледа: Разбира се, че мога. Нали шейната ми лети.

Стоядин: Летяща шейна, летящи елени, какво стана със земното притегляне? Учил ли си физика в училище?

Дядо_Коледа: Нали ти казах – вълшебство.

Стоядин: Да бе. А я кажи еленчетата как си вършат работата като са във въздуха? Затова ли на Коледа по улиците няма жив човек? Ми да, то си е страшно като си помислиш. Вървиш си и пляс – на главата ти топла еленска шапка. Миризлива.

Катя: Аууу, не пиши такива гнусотии!

Дядо_Коледа: Стоядине, при теб идвам.

Стоядин: Да бе, все едно знаеш къде живея. И все едно си истински. Ама ме кефиш, де, свежарка си.

Дядо_Коледа: Моето момче, тъжно е, че не вярваш в чудеса и винаги търсиш разумното, логично обяснение.

Стоядин: Ох, звучиш като баба ми.

Дядо_Коледа: Тази година ще ти подаря чудо, защото искам да вярваш. Виж през прозореца.

Стоядин се извърна към прозореца. Отвън в чудна писана шейна седеше дебел старец с червени палто и шапка, обшити с бял пух. Той вдигна ръка, усмихна се изпод белите си мустаци и помаха.

– Весела Коледа, моето момче! Вярвай в чудеса!

Старецът остави на перваза малко пакетче, после удари юздите, звъннаха звънчета и елените припнаха в нощта. Силуетът на шейната се очерта на фона на грейналата пълна луна.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Коледен чат, от Даниела Богоева (разказ), 3.9 out of 10 based on 77 ratings

Коментари

коментара

5 КОМЕНТАРИ

  1. Въпреки фантастичния завършек, все едно прочетох откъс от „Дневници и нощници“ на Сиромахов, който беше популярен преди близо десетина години. В навечерието на 2015 трудно мога да си представя чат в подобна форма. :)

  2. Не съм чела Сиромахов.
    Но пък знам поне 2 сайта, в които има теми „Спамо-чат“, в които именно по този начин се комуникира :))

  3. Може би най-оригиналния и грамотно написан раэкаэ.

  4. Благодаря ви за мненията, радвам се, че разказът ми ви е харесал. :)

Comments are closed.