Тъжникът на Ямез, от Симеон Христов (разказ)

3
Илюстрация към Тъжникът на Ямез, от Симеон Христов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.3/10 (41 votes cast)

 

Тъжникът на Ямез

разказ

от Симеон Христов

 

– Все същото! – с насмешка отбеляза Болг. – Винаги става така!

Беседваше с най-отбрания си приятел – Вологес, а тълпата под тях нямаше насита. Бяха се разположили в кулата на Болг – чак на върха – и погледите им обхващаха цялото тържище. Само след часове Тъжникът щеше да властва над Ямез и милиарди хора щяха да тъжат за играчките си. В друг свят или вселена това би изглеждало налудничаво, но не и на Ямез! Оставаха броени часове на вярващите: да си закупят играчки, а после прецизно да ги укрият… дори и от себе си!

Защото в полунощ пристигаше белобрадият пътешественик и взимаше всичко; къде с блага дума, къде с порицание, но той винаги успяваше да натовари шейната си! Уж бе малка, ала побираше дарове за милиони деца от другия свят!

– Ти взе ли си? – попита Вологес.

– И още как! – в ръцете на Болг блесна илюстрована книжка. – Ще я скрия в камината! – усмихна се дяволито, защото и двамата знаеха, че натрапникът търси първо там.

– Значи пак няма да влезеш в политиката? – натъжи се гостът. – Отново ще намери подаръка ти, Белобрадият?

– Така е, братко! Нали затова сме идеалисти. Ако нашите подаръци не отиват при онези деца, вселената би рухнала! Знаеш го много добре!

– Но тук отново ще управляват победителите на Тъжника! Тези, които най-добре скрият подаръците си. Техните играчки няма заминат за дечицата…

– С това започнах! – отвърна Болг. – Все същото…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Тъжникът на Ямез, от Симеон Христов (разказ), 3.3 out of 10 based on 41 ratings

Коментари

коментара

3 КОМЕНТАРИ

  1. Възхитена съм от оригиналната идея и от майсторството на автора!

  2. Хе, каква интересна гледна точка. Много ми хареса! Само се чудя… тъгуването в този паралелен свят не е ли еквивалент на радостта в нашия? И ако е така, то да си тъжен, значи да си радостен… Или не?

Comments are closed.