Щастлив край, от Владимир Кабрански (разказ)

0
Илюстрация към Щастлив край, от Владимир Кабрански, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 2.6/10 (23 votes cast)

 

Щастлив край

разказ

от Владимир Кабрански

 

Ако в края на някой ден, в който небето не е плътно покрито с облаци, погледнете към залеза, ще видите…

Не! Не гледайте в слънцето! Не се любувайте и на обагрените във всички цветове на червеното пухкави облачета! Погледнете малко по-надясно!

Да, видяхте го. Прилича на невзрачно малко облаче, безформено и със съвсем обикновен бял цвят, но ако го виждате, сте късметлия. Не на всеки човек е дадено да вижда мястото, където се намира Страната на приказките, а тя се намира точно там. Там оживяват всички приказки, там живеят и приказните герои.

В далечината, сред високите планини, покрити със сняг, живее Снежната кралица. Вляво, покрит с бръшлян и полуразрушен, е дворецът, в който Спящата красавица чака своя принц. В гората наблизо е къщичката на баба Яга, а по близките хълмове са пещерите, в които змейовете крият отвлечените принцеси. Вдясно живеят великаните, а централното място е отредено за замъците на магьосниците и феите. В далечината, близо до големия дворец с трите кули, живее Пепеляшка, а в езерцето пред къщата й квака жабокът Принц.

Обикновено, когато се случва някоя приказка, цялата страна е под напрежение. Дори героите, които не участват в нея, стискат палци, приказката да завърши с щастлив край, както е редно. Обаче така е през пролетта, лятото и есента, а по това време на годината приказки няма. Всички приказни герои почиват край печките и очакват с нетърпение идването на Коледа.

И като стана въпрос за Коледа, за малко да не отбележим едно от най-важните места – къщата на Дядо Коледа. Тя е онази голяма дървена и безформена постройка, намираща се точно пред вас. Сигурно не сте й обърнали внимание и с право. Къщата не е нищо особено, дори за стандартите на Страната на приказките, в която строилите и архитектите са добри само в думите, но не и в делата. Помислете само кой нормален архитект би настанил елените точно над работилницата на джуджетата? Личните покои на Дядо Коледа пък са във високата крива кула и горкият старец всеки ден се поти по безбройните стъпала нагоре и надолу.

Плановете на къщата обаче са най-малкият проблем, защото точно днес в къщата се случва нещо извънредно. Едно от джуджетата изскочи навън и тичайки с всички сили към центъра на Страната на приказките, се развика с всички сили:

– Снежанка я няма! Снежанка изчезна и Коледа няма да има!

– Снежанка… Снежанка ли? Че коя беше тази? – попита баба Яга, но джуджето не я чу.

– Снежанка я няма! Изчезнала е и никой не знае къде – крещеше то и по бузите му се стичаха сълзи.

– Е, чак пък никой да не знае. Намерила си е някой млад принц и е забягнала с него. Крайно време беше – захилиха се три одъртели принцеси, които никой принц не харесваше. – Ами да! Какво ще прави младо момиче като нея при грохнал старец, който дори няма постоянна работа?

– Хей! Защо всяваш паника? – развикаха се седемте джуджета. – Снежанка не е изчезвала. Днес пак е яла от паничката на Понеделник, пила е от чашата на Сряда и е спала в леглото на Четвъртък. Аааааа… За онази ли Снежанка става въпрос? Това вече не е наша работа. Това не е нашата приказка и не ни интересува!

– Искам да направя изявление – изръмжа големият Лош вълк. – Не съм я изял аз! Ям само Червената шапчица и баба й.

– Ние също декларираме, че нямаме нищо общо – обадиха се и змейовете. – Не сме отвличали Снежанки скоро.

– Снежанка, Снежанка… Няма ли някой да ми каже коя беше тази? – не спираше с въпросите баба Яга. – Вече съм на години и няма как да помня кого съм изяла и кого не.

– Не си я изяла – опита се да я успокои Черният магьосник. – Тази Снежанка никога не би отишла сама в гората. Освен това не вярва в магии и няма начин някой от нашите да я е омагьосал.

– Аз май я видях – замисли се жабокът Принц. – Мина оттук вчера и дори ме целуна, но нищо не се случи. Твърдеше, че е принцеса.

– Принцеса ли? Как пък не! – съскаха трите одъртели принцеси. – Та тя дори няма замък! Освен това не знае нито един от модерните танци, а в обноските й няма и идея за изтънченост. Ако старецът не я влачеше със себе си в коледната нощ, никой нямаше да знае за нея.

– Така е! – съгласиха се всички. – Много шум за нищо, а тя дори няма собствена приказка.

Джуджетата си тръгнаха, но суматохата не намаля. От всички страни се стичаха приказни герои и оживено коментираха случката. Никой не беше виждал Снежанка и не знаеше нищо, но пък всеки имаше свое обяснение за случилото се.

– Чудесно! Заинтригувахме цялата Страна на приказките. Вижте! Дори мечките, вместо да спят зимен сън, са долу и коментират.

Дребният човек със златни очилца и скъп костюм, се беше ухилил до ушите и доволно потриваше ръце. Гледката, която виждаше през прозореца, го караше да се чувства горд и дори велик. Досега никой не беше успял да събере на едно място всички или поне повечето приказни герои.

– Не разбирам! – обади се Дядо Коледа, гледайки намръщено през прозореца. – Каква е целта на всичко това? Коледа наближава и нямам време за глупави шеги.

– Това е PR, старче – засмя се човечето. – Ще ни донесе добра реклама, слава и пари. Днес всеки приказен герой се нуждае от реклама, дори и Дядо Коледа.

– Аз не – сви вежди Дядо Коледа. – Не зная кой те доведе, но когато науча, ще си получи заслуженото. Върви си веднага и не ми пречи, да си върша работата. Снежанке, изпрати госта и ми донеси списъка за подаръците. Трябва да го проверим още веднъж. Снежанке! Докога ще те чакам?

– Дядо Коледа… – пристъпи неуверено напред едно от джуджетата. – Трябва да ти кажа нещо, но не зная как. Снежанка я няма. Никой не я е виждал от три дни.

– Наистина ли? – ококори се човечето. – Но, това е чудесна новина! Знаех, че сам талантлив и майстор в професията си, но сега съм сигурен, че съм гениален. Чакайте! Какво правите? Спрете, моля! Насилието не е цивилизован метод и не ви отива. Не ме удряйте, моля! Защо? Нали всяка приказка трябва да има щастлив край…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Щастлив край, от Владимир Кабрански (разказ), 2.6 out of 10 based on 23 ratings

Коментари

коментара