От щастие, от Искра Неделчева (разказ)

0
Илюстрация към От щастие, от Искра Неделчева, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.0/10 (15 votes cast)

 

От щастие

разказ

от Искра Неделчева

 

Крилете й бяха толкова големи, че Дарън едва вярваше на очите си. Косите й златни, погледът кристален. Но крилата… О, тези крила бяха толкова огромни и бели, всяко перо изглеждащо като физическото въплъщение на надежда и светлина. На Дарън му се искаше да остане в този миг завинаги, все така загледан в нея.

Погледът му обаче се замъгли и той се опомни. Сълза се беше отронила, част загубена сред миглите, друга паднала на студения църковен под. Но жената пред него оставаше така ярка и истинска. Параклисът беше малък, а светлината от крилата на ангела озаряваше цялото пространство, блясъкът – правещ всичко обикновено, магическо, и дори студа на болницата – уютен. Само ако Дарън беше малко по-щастлив, малко по-вярващ… това би му донесло надежда.

– Щом съм тук – поде жената-ангел, – значи имаш надежда.

Момчето вече не вярваше и на ушите си. Жената пред него беше повече приказка, отколкото реалност, и явно очите му го лъжеха. Може би той беше този в кома, на прага между живота и смъртта, не сестра му, и всичко това беше просто илюзия?

– А щом аз съм тук – продължи тя, – значи надежда наистина има. Но всичко зависи от теб, млади Дарън.

– Наистина ли? – възкликна момчето и очите му заблестяха. За пръв път от години насам се чувстваше като малко дете, дете на Коледа, което вижда само доброто в света и все още не познава друго освен надежда и мечти. Така му липсваше това дете… – Възможно ли е да й помогна? Да я спася?

– Надежда винаги има. Особено сега, на Коледа. Но всичко зависи от теб, само ти можеш да й помогнеш.

Дарън не вярваше в Коледа, но вярваше в способностите си, а любовта към сестричката му беше по-силна от всичко. Щеше да се справи, каквото и да му поставеха като задача.

Трябваше.

– Готов съм на всичко – отвърна той. – Какво трябва да сторя?

Жената се наведе към него и съвсем леко се усмихна. Отблизо очите й бяха блестящи като луната навън.

– Намери ми най-щастливия човек, истински истински щастлив… намери го и повярвай в това щастие, а после се върни тук. Но не мисли, че е лесно, Дарън…

– Ще го намеря! – извика момчето и понечи да тръгне, но нещо го спря. Имаше още нещо неизречено.

– Трябва да се върнеш до полунощ, иначе магията няма да подейства и няма…

– Ще успея!

Той се обърна и побягна.

* * *

Времето беше отлетяло твърде бързо, а сега сякаш беше спряло. Оставаха едва петнадесет минути до полунощ, до Коледа. Дарън едва движеше краката си и когато стигна до стола, се свлече и зарови лице в ръцете си.

Беше се провалил. Три часа беше бягал, беше спирал хората по улицата в отчаянието си и ги беше разпитвал, докато накрая не се беше строполил, сълзите му – сливащи се с потта и падащия сняг. Беше се провалил и сестра му щеше да загине заради него. Дори нямаше сили да се върне в параклиса…

– Вземете.

Той вдигна глава, а пред очите му изникна шарена чашка, от която излизаше пара.

– Вземете – повтори гласът. Усмихнато женско лице се показа над чашата. – Вие имате по-голяма нужда.

Дарън поклати глава. Жената обаче седна до него. Следите от плач и умора изписваха лицето й, но очите й бяха живи. И блестящи от сълзи. Едва се сдържа, помисли си Дарън, сигурно и тя губи някого. Момчето сложи ръка върху рамото й и опита да се усмихне.

– Имате ли нещо против – започна жената с треперещ глас – да ми говорите. Няма значение за какво, нещо… детето ми… е там – тя посочи с очи към тъмния коридор – и не знам нищо… дали е добре…

– Досега бях навън – не я дочака да довърши Дарън, – и е наистина красиво. Луната е ярка, снегът мек. И е толкова тихо, че сигурно камбаните ще се чуят и тук. – Той говореше меко, опитвайки и себе си да успокои, въпреки че сълзите напираха. – Съвсем малко остана. – Гласът му затрепери. – Минутки до Коледа.

– Аз… не знам какво ще е… не искам да си представям живот без нея. – Аз също, искаше да каже Дарън, но замълча. – Няма да има Коледа, никакъв празник повече… – Жената въздъхна дълбоко и сълзите закапаха. – Благодаря ви, ако не бяхте вие, нямаше да мога да издържа… – Сложи ръка върху неговата и леко я стисна.

Дарън се усмихна. Искаше да е тук, до нея, въпреки че сестра му умираше някъде там, навътре в болницата, но тази душа до него имаше нужда от него и не можеше да я остави. А и той сам имаше нужда от подобна подкрепа.

Минутите се занизаха бавно, сълзите и на двамата – капейки по ръцете им. А когато часовникът удари дванайсет, тих стон се откъсна от гърдите на Дарън. Той сведе поглед и остави мъката да го облее.

Жената обаче се изправи. Лекар се беше приближил и въпреки че Дарън не чу какво й каза, можеше да усети, че е хубаво. Жената се разплака отново, но и се разсмя, и падайки на колене, прегърна момчето. То се остави да бъде погълнато от радостта, въпреки че едва стоеше от мъка.

– Благодаря ти, Господи, благодаря ви, ангели небесни! – зашепна жената.

Дарън се радваше за нея, но не можеше да понесе да остане там дори и за миг повече. Смотолеви някакво извинение и с бързи крачки се отдалечи. Залиташе, плачеше и искаше да спре, но не го правеше, а продължаваше към стаята на сестра си.

Едва на вратата се подпря, въздъхна дълбоко и изправи рамене. Щеше да посрещне каквото му беше отредила съдбата.

Отвори и пристъпи вътре, а гледката го заслепи. Момиченцето стоеше седнало в леглото си, широка усмивка – грейнала на бялото му личице, къдриците – летящи около главичката. Майка им стоеше до него и плачеше.

Дарън ахна.

– Дари! – запя момиченцето. – Няма да познаеш какво сънувах, а мама не ми вярва!

– Какво сънува? – промълви момчето.

– Теб! И един голям ангел! И ти се срещаше с различни хора и ги правеше щастливи, Дари! И ти беше ангел!

Дарън прихна, а сълзичка се търкулна по бузата му. Тази беше от щастие.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

От щастие, от Искра Неделчева (разказ), 3.0 out of 10 based on 15 ratings

Коментари

коментара