Морски празнични дни, от Свилен Димитров (разказ)

0
Илюстрация към Морски празнични дни, от Свилен Димитров, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Falkland: hot air balloon flight, от Martyn Gorman

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 2.0/10 (11 votes cast)

 

Морски празнични дни

разказ

от Свилен Димитров

 

Дано да се оправи времето, мислеше си Ник и погледна към небето. Беше ясно и тихо. После погледна към мачтата и се замисли. Ако имах поне едно гребло, можеше да се опитам да стигна навреме за празниците. И отново започна да проклина сам себе си. Прекалено често разчиташе на вятъра. Другия път ще взема гребло, реши си твърдо на ум и извади още един сандвич. Прегледа отново запасите – ще стигнат за сега. Дано се появи вятърът. След като изяде сандвича, легна в малката си платноходка и се опита да поспи. Не можа.

Надигна се и се загледа с надежда в далечината. Поне едно мъничко облаче. Завъртя се за да прегледа целия хоризонт. Стори му се, че мярна някаква фигура. Глътка надежда се прокрадна в душата му. Позагледа се пак.

– Хееей – извика той колкото му глас държи. – Насааам, хееей.

Сякаш от дълбините на хоризонта започнаха да се появяват очертанията на друга платноходка, подобна на неговата. Тя се носеше право към него. Ник обаче се стресна малко, тъй като скоростта й бе нереално висока. Започна да я оглежда по-детайлно, като не престана да маха с ръка и да вика. От предната й част се подаваха въжета, стигащи до водата, които сякаш я дърпаха напред.

– Привет колега – провикна се капитанът й, видимо в много добро настроение. Лодката му спря в близост до тази на Ник. – Накъде отиваш друже? Да не си аварирал?

– Прибирам се от риболов – започна да обяснява Ник, – но попаднах в пълно безветрие. Притеснявам се, че няма да стигна за празниците. Обещах на сина ми да сме заедно.

– Искаш ли моето гребло? На мен няма да ми трябва – попита приятелски странникът и посочи пред лодката си. Чак сега Ник забеляза четири делфина точно пред носа. Пред тях имаше нещо като дъска, която те дърпаха, за да се движи лодката. Странникът им хвърли няколко рибки, които те излапаха лакомо.

– С поздрави от Снак Джак – каза му той, докато му подаваше греблото. После, без да се бави, продължи в същата си посока.

Ник гледаше стъписано и недоумяващо след него. Огледа и греблото. Идеално! Изпробва го и лодката му започна бавно да напредва. Темпото започна да се усилва с всяка изминала минута. След няколко часа реши да си почине. Спря да гребе, но платноходката не спря. Вятърът го беше застигнал, най-накрая. След още ден успя да стигне пристанището на родния си град. Когато го видя, започна да гребе с пълни сили, за да не закъснее нито миг. Вкъщи стигна вечерта. Вестта за неговото пристигане го беше изпреварила и всички го чакаха с нетърпение. Синът му се метна на врата веднага щом го видя. Жена му с целувка го подкани да заеме мястото си на масата. После се отдадоха на приятни разговори и дегустиране на виното. Дадоха и на малкия, който бързо след това оклюма и пожела да си легне. Същото направи и жена му. Ник остана да погледа още малко камината. Изведнъж от горния етаж се чуха виковете на детето му. Ник прелетя през стълбите и едва не разби вратата на стаята му.

– Тате, тате… – Малкият стоеше на прозореца и сочеше нещо навън. – Какво е това?

Ник се приближи и погледна навън. Видя нещо като голям балон, килнат назад и движещ се със завидна скорост. Прелиташе ниско над комините, като постепенно набираше височина. От време на време от него падаха някакви торби. На Ник му се стори, че видя и ято гъски пред него.

Цялата гледка продължи само няколко мига, след което се скри в облаците. Ник обаче остана долепен до прозореца повече време. После сложи сина си да спи и слезе долу. Ходеше съвсем леко по килима, загледан право напред. Седна пред камината и прегледа новините. На първа страница го видя. „Изчезналият изобретател“. Статията гласеше, че са го видели за последно в морето и продължаваше с автобиографията му. Ник я прочете цялата, а постепенно поток от мисли нахлу в главата му. Той отдавна все се опитваше да напише някой разказ. Започна от заглавието – „Легендата за Коледа“.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Морски празнични дни, от Свилен Димитров (разказ), 2.0 out of 10 based on 11 ratings

Коментари

коментара