Всичко, което искам за Коледа, от Владислав Иванов (разказ)

0
Илюстрация към Всичко, което искам за Коледа, от Владислав Иванов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.6/10 (16 votes cast)

 

Всичко, което искам за Коледа

разказ

от Владислав Иванов

 

Иво зъзнеше на поста си, в студената декемврийска нощ, а от устата му излизаха топли струйки пара. Престрелките бяха преустановени за няколко часа и той можеше за малко да отдъхне. Вече бе изминала почти година от началото на гражданската война в страната, а нямаше никакъв изглед за сключване на примирие. Проклинаше се наум, че не бе избягал навреме от тази пропадаща държава, но връщане назад нямаше. След протестите срещу политическата номенклатура и криза в края на януари 2015 г. и кървавото им потушаване в средата на февруари, в страната бе установено военно положение. Лидерът на управляващата партия обяви „режим на рецесия“ и пое управлението на страната еднолично. След което обяви оттегляне от алианса Европейски съюз и възстанови казармата. Веднага бе обявена незабавна мобилизация и всички мъже от 18 до 35 години бяха насилствено вкарани в поделенията в района на столицата, около която пък бяха изградени барикади, за да могат да се възпират разбунтувалите и самообявили се за „народни чети“ сепаратисти от провинцията. Тези от мъжете, които не тръгваха доброволно към редиците на новата армия, биваха съдени и затваряни за държавна измяна. Когато всичко това се случи, Иво бе студент вече шеста година в София и караше своята магистратура в Художествената академия.

Беше бъдни вечер. От палатките на офицерите се чуваше глъч. Утре е Коледа. Така му се искаше всичко да си е както преди. Как обичаше суетенето преди празника, купуването на подаръци, прибирането в родното село, гозбите на майка си, виното на баща си… дори не знаеше какво се бе случило с тях… Но Коледата бе блян. Нямаше да има нито подаръци, нито трапеза, нито нищо… Неговият подарък тази година щеше да е, ако не получи куршум в главата. В мислите си се върна към детските спомени, когато в дните преди празника обмисляше какво да поиска на добрия старец и в нощта на Коледа отправяше своето най-съкровено желание. Някъде наблизо се чу картечен откос, от който той се стресна. Сълзи потекоха от очите му. Свлече се на земята и обхвана коленете си с ръце. Как мразеше тази война. Вдигна очи и някак на себе си, но и не само каза: „Всичко, което искам за Коледа, е да се махна от тук! Всичките глупости, които се случиха, никога да не се бяха случвали“.

Иво се събуди в леглото в квартирата си в Студентски град. Беше сам. На масата имаше бележка от съквартиранта му, че отива в университета и след това с приятели на кино в мола. Трябваше му известно време да се осъзнае, защото само преди часове над главата му хвърчаха куршуми. Започна да проверява новинарските сайтове в нета, пусна си радио, но всичко изглеждаше нормално както преди. Усмихна се! Явно коледното му желание се беше сбъднало.

След няколко часа, докато беше на лекции, се чуха много силни гърмежи, а евакуационните сирени се включиха. По-късно всички бяха евакуирани в кризисен щаб. Новините се разпространяваха бързо, от човек на човек. Бомби бяха избухнали в няколко големи столични мола. Имаше много жертви. Държавните институции в по-големите областни градове в страната бяха нападнати от въоръжени отряди, които избивали служители наред. Помощ от Запада дошла, но стигнала дотолкова, че да брани столицата и околността около нея.

* * *

Иво зъзнеше на поста си. Декемврийската нощ бе студена. Сняг нямаше. Само сух студ. Бе изминала почти година, откакто се записа в доброволната армия, защитаваща София и околността от нападенията на екстремистките групировки. В течение на около година и половина в страната влизали и получавали статута на бежанци членове на ислямска военна организация, която успяла да привлече родните роми на своя страна и заедно бяха провъзгласили Нова Свещена Османска Империя на територията на България, колкото и небивало това да звучи. Положението беше нетърпимо. Всеки ден влизаха в тежки престрелки. Иво бръкна във вътрешния си джоб и извади малка бутилка, но от него изпадна и стар ръчен часовник. Отпи голяма глътка, която опари гърлото му. След това се наведе и взе часовника. Дата, която светеше на екрана, привлече вниманието му. Съвсем бе забравил, че това е нощта срещу Коледа. Вече почти беше забравил и че преди година по това време си беше пожелал желание, което беше променило хода на събитията и живота му. Отново го връхлетяха спомени от безгрижните детски години и магията около Коледната нощ. След дълъг размисъл и пресушено патронче, осъзнал, че човек не може да избира бъдещето си, промълви поредното си съкровено желание: „Всичко, което искам за Коледа… е… отново да има Коледа“…

Иво се събуди в непозната обстановка. Осветлението се запали автоматично. Той стана, а автоматизиран глас го поздрави: „Добро утро BG 1233!“ Той се стресна – „Кой говори, по дяволите!“ „Гражданино BG 1233, припомням ви, че според правилата за живот на станция Земен Рай използването на забранени думи е недопустимо и се наказва…“ Иво спря да слуша, защото гледката през прозореца привлече вниманието му. Не можеше да повярва на очите си! През прозореца, в далечината, се виждаше Земята. Планетата Земя. В този момент автоматизирания глас отново заговори:

– Граждани на космическа станция „Земен Рай“, припомняме ви, че тази вечер ще се състои тържество, в чест на стария християнски празник Коледа. Не пропускайте възможността да опитате хранително блокче с вкус на печена пуйка. Освен това Дядо Коледа ще раздава подаръци на най-активните по време на събитието. Край на съобщението!

Иво се облече и излезе през вратата, крачейки към несигурността на новото си настояще. В едно обаче беше сигурен – тази година коледно желание нямаше да има.“

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Всичко, което искам за Коледа, от Владислав Иванов (разказ), 3.6 out of 10 based on 16 ratings

Коментари

коментара