Коледа – вечната и святата, от Георги Станков (разказ)

0
Илюстрация към Коледа - вечната и святата, от Георги Станков, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 2.0/10 (11 votes cast)

 

Коледа – вечната и святата

разказ

от Георги Станков

 

Момчето се събуди от камбанен звън. „Църковните камбани!“, помисли си то развълнувано. „Коледа дойде!“. Погледна календара над леглото си – показваше, че днес е 24-ти декември! Скочи от леглото и се втурна в хола. Баща му четеше вестник; майка му чистеше.

– Мамо, тате, Коледа е! Може ли да изляза навън да се разходя?

– Разбира се – отговори майка му. – Но се облечи, защото е студено.

– Хапни нещо преди това – каза баща му.

– Закуската още не е готова – рече майка му. – Излез, ще хапнеш после.

– Супер!

Момчето облече якето си, обу се и излезе от апартамента. Взе стълбите на бегом и се озова извън блока.

Беше приказно. Навалелият сняг почти изцяло бе покрил тротоарите. По улицата нямаше движение, само две-три коли чакаха на светофара. „Хората са заминали на село или планина“, помисли си момчето. „Но на мен си ми харесва тук, в града“.

Реши да се отбие в универсалния магазин и да купи подаръци за родителите си. Беше пълно с хора, а коледната украса беше внушителна – навсякъде имаше гирлянди, играчки и елхи. Момчето отиде до щанда с бонбоните и още преди да си избере, продавачът му даде пълен плик с лакомства. Момчето, щастливо, продължи да обикаля щандовете. Хареса кожено палто за майка си и сако с вратовръзка за баща си. И невероятно, продавачът му ги даде ей така, без пари! Наистина на Коледа ставали чудеса…

още по-щастливо, детето потегли към дома.

– Обядът още не е готов – посрещна го майка му. Момчето отиде в стаята си, опакова подаръците, излегна се на леглото и отвори разноцветната коледна книжка. Там се говореше за дядо Коледа, джуджетата, Снежанка, за много чудеса и прекрасни неща. Детето изяде бонбоните, докато жадно поглъщаше страниците. Не след дълго заспа.

Събуди го отново камбанен звън. Беше време за коледната вечеря! Изтича в хола.

– Ей сега ще стане! – посрещна го майка му.

Момчето взе от стаята си пакетите с подаръците и ги подреди под елхата. Там имаше и един пакет за него. „Какво ли е, какво ли е?“. Вече нямаше търпение да стане полунощ и да отворят пакетите.

В този момент в помещението влезе куче. Момчето го изгледа учудено.

– Ей, красавец, как влезе тук?

Кучето беше хъски, като от приказка – стройно, яко и красиво. Изведнъж то се хвърли към бащата, седящ на близкия фотьойл, и го захапа за крака.

– Ей, какво правиш! – завика момчето и се втурна към кучето. И тогава се случи нещо ужасно. Животното, както бе захапало крака на седящия мъж, дръпна по-силно и откъсна крайника!

Майката, бащата и момчето изпищяха. Кучето изтича в един ъгъл и започна да гризе крака. И изведнъж, сред целия ужас, момчето видя, че това не е никакво хъски, а грозен, проскубан помияр. Чистият и посдреден хол мигом се преобрази в мрачно и мръсно помещение, пълно с боклуци, падаща мазилка и хлебарки, щъкащи навсякъде. Разбитата врата зееше. Елхата беше храст, покрит с паяжини. Пакетите с подаръци се оказаха стари кашони, пълни с парцали. А мама и тате… Момчето закрещя. Два полуразложени трупа се взираха безмълвно в него. Единият се бе свлякъл до прозореца, другият седеше на фотьойла. В ъгъла кучето настървено продължаваше да гризе откъснатия крак.

В този момент ярка светлина обля помещението. Чу се пронизителна сирена. След което последва взрив.

– Зарята! – извика момчето и холът мигом се преобрази в прекрасното светло място, каквото трябваше да бъде. Момчето изтича на балкона. В съзнанието му се мярна далечен образ – как то бяга, а отровният газ се разпростира из града, къщата; как майка му и баща му го карат да слезе в мазето, където то седи часове, дни, докато всичко отмине; треперещ, уплашен, единствено с коледната книжка под ръка.

Но този спомен бързо избледня, изместен от огненото кълбо, в което избухна един блок няколко преки по-надолу. „Каква невероятна заря“, мислеше си момчето. И – ново чудо, то погледна нагоре и видя… шейната на дядо Коледа! От нея се носеше ярка светлина, осветяваща всичко наоколо.

– Дядо Коледа! – извика момчето – Виж ме! Обичам те, дядо Коледа, обичам празника, родителите си, всички! Нека цари мир и благоденствие по цялата земя!

Високо горе летящата машина освети с мощния си прожектор универсалния магазин, пустите щандове, боклуците, плъховете, гризящи стотиците трупове. Един лъч се стрелна и сградата избухна в пламъци. Машината освети улицата, празните коли, неработещите светофари, тротоарите, покрити с пепел и нечистотии, после се насочи към блока на момчето. Детето беше на балкона, подскачаше, викаше, от устата му течаха лиги, очите му се въртяха безумно.

– Чуй, дядо Коледа, мога да се смея като теб! – крещеше то от балкона в истерия. – ХО-ХО-ХО! ХО-ХО-ХО! Чуваш ли? Чуваш ли?! Мир и благоденствие по цялата земя! ХО-ХО-ХО! Мир и…

Светлината го заслепи, след което блокът избухна. Машината форсира двигателите си и продължи въздушната обиколка над разрушения град, чиито руини все още димяха.

Сред останките на блока една стена като по чудо бе останала непокътната. Там висеше календар, обозначаващ датата 24-ти декември. Силен въздушен полъх откъсна пожълтялата и избледняла страница. Тя се завъртя във въздуха и се приземи върху скъсана и обгоряла детска книжка, лежаща на земята – „Коледа – вечната и святата“.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Коледа - вечната и святата, от Георги Станков (разказ), 2.0 out of 10 based on 11 ratings

Коментари

коментара