Подаръкът, от Павел Апостолов (разказ)

0
Илюстрация към Подаръкът, от Павел Апостолов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 3.1/10 (16 votes cast)

 

Подаръкът

разказ

от Павел Апостолов

 

Дядо Коледа седеше в шейната си и наблюдаваше случващото се долу. Хората не го виждаха, което беше безценно преимущество в неговата работа. Не беше сигурен защо е така. Може би мозъците им отказваха да възприемат гледката на дебел белобрад старец, облечен в червено и бяло, седнал в шейна, теглена от девет елена, която се рее на двадесет метра над земята.

А в какво се състоеше работата му ли? Добре знаем, че не Дядо Коледа слага подаръците под елхата, но това, което не подозираме, е, че той е причината да изберем тези подаръци. Белобрадият старец имаше способността да чете детските мисли и да открива какво искат послушните момченца и момиченца за Коледа. Така че когато едно дете си пожелае конструктор или „Плейстейшън“ 4, Дядо Коледа е този, който насажда в главата на родителите му натрапчивата мисъл, че трябва да му купят съответния подарък. Разбира се, изпитваше и известни затруднения, тъй като мисълта за покупка на „Плейстейшън“ 4 покълваше доста по-трудно в родителската глава. Имаше смътен спомен, че май бяха правили филм на подобна тематика…

Днешната мисия беше много по-трудна. Там някъде имаше едно момченце, чието единствено желание за Коледа беше: „нов татко“. Живееше с майка си – любяща и отговорна жена, която едва свързваше двата края, но беше готова на всичко за детето си. Бащата ги беше напуснал много отдавна и дори не се интересуваше от тях. Дядо Коледа прие присърце това желание и накара джуджетата да намерят подходящ мъж за тази жена. След дълго издирване откриха идеалния кандидат – вдовец с добро сърце, който се нуждаеше от съпруга и деца, които да внесат отново светлина в живота му. Имаше обаче един голям проблем – Дядо Коледа не беше способен да манипулира чувствата на хората така, както го правеше с мислите им. Единственото, което можеше да направи за тези двамата, беше просто да нагласи нещата по такъв начин, че да се срещнат.

Първата част от плана беше готова – мъжът и жената щяха да се намират на едно и също място по едно и също време. За тази важна мисия избра Пепър – най-ловкото и хитро джудже, което понастоящем се облекчаваше до едно борче. Отдавна Дядо Коледа подозираше, че Пепър обича да прекалява с яйчения пунш, но това си беше в природата на неговия вид. Направи му знак и след миг уриниращото джудже се превърна във висок слаб мъж на средна възраст, носещ качулка на главата си. Естествено, не се беше лишил и от брадата си – джуджетата никога не го правят.

В новото си тяло Пепър се движеше с грацията на ранена чапла, но все пак успя незабелязано да приближи жената. Изчака удобен момент, пое си дълбоко дъх и с бързи движения изтръгна дамската чанта от ръцете й. Побягна, а зад него се разнесе вик „Крадец! Чантата ми!“ Пепър поначало не беше особено добър спринтьор, а положението му доста се влошаваше, като добавим въздействието на десетина яйчени пунша и наличието непривично дълги крака, с които трябваше да тича. За негов късмет избраникът беше съвсем близо. Пепър го фиксира и се насочи с непримиримостта на немски танк право към него. За щастие мъжът чу виковете, прояви смелост и го повали. Пепър изпусна откраднатата чанта, претърколи се няколко пъти, стана и се отдалечи, накуцвайки. Свърна зад един ъгъл, докато никой не го гледаше, и се изпари.

Дядо Коледа наблюдаваше със задоволство отгоре как жената се приближи до спасителя на чантата й и му благодари. След малко в шейната се появи и Пепър, с чаша яйчен пунш в ръката и с огромна тъпа усмивка на лицето си. Очевидно беше решил да се почерпи за успешно изпълнената мисия.

Не беше нужно на белобрадия старец да прониква в мислите на жената и мъжа, за да разбере, че между тях припламна искра. След като разбра, че ще е сам на Бъдни вечер, тя покани самотния мъж да прекарат празниците заедно. Той се съгласи. Нямаше да съжалява за решението си.

Дядо Коледа и Пепър се оказаха добри сватовници. Последваха най-щастливите коледни празници за малкото момче в целия му живот. Най-после имаше едно щастливо и сплотено семейство. Дядо Коледа гледаше зараждането на тази нова любов и не спираше да се усмихва:

– Честита Коледа, хлапе! – изрече накрая той. – И моля те, следващия път си пожелай нещо по-простичко – като например „Лего“.

Шейната на Дядо Коледа се понесе над света. Имаше да върши още много работа…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Подаръкът, от Павел Апостолов (разказ), 3.1 out of 10 based on 16 ratings

Коментари

коментара