Балада за Хари Клаус, от Виктор Иванов (разказ)

3
Илюстрация към Балада за Хари Клаус, от Виктор Иванов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 2.8/10 (12 votes cast)

 

Балада за Хари Клаус

разказ

от Виктор Иванов

 

Хари Клаус беше още малко дете, когато баща му го заключи в работилницата. Не му остави храна и вода; само го предупреди, че няма да го пусне навън, докато не направи играчка. Дванайсет часа по-късно Дядо Коледа държеше в ръцете си красиво снежно кълбо. Погледна го за момент, а после го хвърли към стената.

– Не беше достатъчно добро – каза бащата, докато разплаканият му син събираше стъклените парченца от земята.

На Коледа Хари и майка му винаги вечеряха в тишина. Чуваха се само потракването на приборите и воят на вятъра в комина. Малко преди да се съмне, Дядо Коледа се прибираше, сваляше ботушите си и сядаше в любимото си кресло. Караше жена си да му разтрива краката.

– Един ден – казваше на Хари – и ти ще правиш хората щастливи.

Когато Дядо Коледа си отиде, синът му не отрони нито една сълза. Даже не хвърли шепа сняг върху ковчега, въпреки че традицията го изискваше. След погребението се затвори в работилницата и в продължение на седмица правеше снежни кълба. Накрая имаше двайсет и пет, кое от кое по-изящни.

В университета Хари срещна хубаво момиче. Веднъж я покани да излязат и й подари снежно кълбо. Тя му благодари и го целуна по бузата. Година след това вече бяха женени, роди им се и дете. Син.

Така дойде и Коледата, на която според съвета на елфите Хари трябваше да наследи баща си. Чувалите бяха напълнени с подаръци, елените бяха впрегнати, костюмът беше облечен. Хари вече беше потеглил с шейната, когато чу зад себе си гласа на сина си:

– Тате – викаше детето, – върни се!

И тогава стана чудо. Трийсет и пет годишният Хари Клаус нареди на елените да обърнат и се приземи точно пред малкото дете.

– Защо се върна? – попита жената на Хари, докато слагаше чинията с храна пред него.

– Защото – каза Хари – искам да правя хората щастливи.

И нежно погали сина си по главата.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Балада за Хари Клаус, от Виктор Иванов (разказ), 2.8 out of 10 based on 12 ratings

Коментари

коментара

3 КОМЕНТАРИ

  1. Възхитена съм! С толкова малко думи си казал толкова много! 5 звездички от мен

  2. Благодаря ви за хубавите думи :) Нека през предстоящата 2015 година бъдете здрави, обичани и успешни във всяко начинание :) Още веднъж, благодаря :)

Comments are closed.