Александър Карапанчев – 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

1

Илюстрация към Александър Карапанчев - 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Първият роман, с който се преборих докрай, беше „Робинзон Крузо“ – онзи с яркожълтия отшелник на корицата, издание на „Народна младеж“. Някои библиографи го отнасят по свои си мерки към фантастиката, но за първи прочетен от мен фантастичен роман аз смятам „Главата на професор Доуeл“ от Александър Беляев. Прозвуча ми като чудо на чудесата! А и тази необичайна биография на автора – с опита му за полет от покрива без никакви приспособления… Изглежда, че още тогава – някъде преди половин век! – особено ярко и силно ме увлече светът на научната фантастика.

 

корица

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

По принцип никога не си правя „топове“ – нито от черешово дърво, нито от легирана стомана. Пък и все за романи ли ще говорим в тази анкета, която в заглавието си акцентира върху думичката „книги“?! За да завия в малко по-различна посока, тук ще впиша сборника „100 разказа“ от Рей Бредбъри. Може тук-там да понакуцва в превода и поради наднорменото си тегло да не е съвсем удобен за боравене, но е пълен с особено висококачествена проза.

 

корица

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Обикновено съм упорит и не оставям недочетена книга. Ето, напоследък се борих повече от месец с не тъй дебелия „Дневник, намерен във ваната“ на Станислав Лем – лепкаво мудна кафкианска история, която по-добре, че не са превели у нас. Инак наистина не ми стигна „ръка“ да дочета „Ветровете на времето“ от Чад Оливър – заради антиизобретателния му стил, през който прозира, че се е насилвал да довърши започнатата история.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Ха сега де, хвърляте ме в небрано лозе! Кого от любимците си да посоча: Лем или Шекли… Хърбърт Уелс, Иван Ефремов или пък Дан Симънс… А защо да не дам шанс на един автор, който не е издаван у нас нито след 9 септември ’44, нито след 10 ноември ’89 – за разлика от Русия, САЩ или родината му Германия… Казва се Ханс Хайнц Еверс (има сайт на негово име), водят го за диаболик, експресионист и романтик и дори самият маестро Х. Ф. Лъвкрафт подчертава, че Еверс е класик на хоръра.

 

корица

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Надали ще открия Марс, ако кажа, че колкото и неуморно да чете човек, никога няма да преплува докрай океана от стойностни книги, нито пък да изкачи всички „осемхилядници“ на първокласни автори. Ето защо не се срамувам, че съм пропуснал този или онзи словоделец – не само фантаст, но и реалист, и научен популяризатор, и мемоарист, тъй като не свързвам Четенето единствено с жреците на фантастиката.

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

„Соларис“ на пан Станислав Лем. В тоя роман от 180 страници, който продължава да се преиздава вече половин век по цял свят, сякаш има всичко. И високооборотна научна фантастика… и любовна драма… и психология а ла Достоевски… и изумителни извънземни пейзажи… и философия… и какви ли не други изобретения на неуморната човешка фантазия. Разбира се, тук не липсва и дозата солиден хорър. Вижте само последните думи от този свръхроман: “ …твърдо вярвах, че не е минало времето на ужасните чудеса“.

 

корица

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

Хм, чак пък толкова… Е, нека отново изляза от коловоза и припомня, че фантастиката има своите завидни успехи и в мерената реч. Фантастичната поезия бележи високи върхове и в САЩ, и в Европа, а тук с Атанас П. Славов направихме една уникална международна антология – „Фантастихия“, която е намираема в океана на Интернет и акцентът й твърдо пада върху българските автори.

 

корица

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Наблюдавайки какви книги излизат у нас през последния четвърт век, се сещам за една приказка от недалечното минало: „Този филм съветски ли е, или хубав?“. И се питам дали няма да дойде времето, когато току-що прозвучалият въпрос може да се обърне така: „Тази книга американска ли е, или хубава?“. Моля да приемете тая ми закачка поливалентно: и като научна фантастика (прогностична), и като фентъзи, а защо не и като хорър – въобще всеки според предпочитанията си…

 

 

Александър Карапанчев е български писател, журналист, поет, съставител и редактор, автор на научна фантастика. Използва също псевдонимите А. Дж. Дж. Блекпънч; Алекса Джоревски; alexandrit; Карина Асанди; Наталия Маринова; Сандро Георгиев и др.

От няколко години е секретар на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

 

Коментари

коментара

1 коментар

  1. М…. Да . Интересно. По някои точки се припокриваме, въпреки че аз съм далече от мисълта да давам експертно мнение.
    Статията ми е от полза.

Comments are closed.