Не се забърквай с вампири, от Мария Станкова (сценарий по разказ)

0
Илюстрация към Не се забърквай с вампири, от Мария Станкова

Сценарий по разказа „Не се забърквай с вампири“, спечелил втора награда за криминален разказ на конкурса „Агата“, организиран от „Литературен вестник“, публикуван в брой 42/1998.

 

Не се забърквай с вампири

сценарий

от Мария Станкова

 

Това е историята на един много стеснителен стар ерген. За да стане наследник на чичо си – също стар ерген и особняк, – той трябва да изпълни едно условие. Трябва да се ожени за естествена блондинка. Готов на всичко в името на наследството, той попада на „мечтаната жена“. За негов ужас, жената блян има някои дарби, които правят живота му ад.

НОЩ. СТАЯТА НА МАРКО.

На дървена маса е подреден цял арсенал. В калъф лежи снайпер и два пистолета, има белезници, найлоново въже с кука, черна плетена шапка с процеп само за очите, нож Рамбо, черен сак, бронирана жилетка. Това е пълно снаряжение на бандит. Един пълничък, миловиден мъж с очила седи пред тоалетна масичка /стил Ампир/ и си лепи мустаци. Припява си някаква песен. Лицето му лъщи. Мъжът се поти. Това е МАРКО. Той попива потта и си залепя гъсти вежди, сваля очилата, слага си контактни лещи със син цвят. Озъбва се на образа в огледалото и произнася със съскане.

МАРКО – Сега си мъртъв чичо Зак! Честита Коледа! Наследството ме чака!… Не. Честита Коледа, чичо Зак! Парите ми трябват!… Не. … Не мога да те чакам повече! Вече си мъртъв!…Е, чичо Зак, ще се срещнем в ада… Срамота! Принуден съм да убивам за пари! Мама нямаше да го преживее…

Марко се изправя. Облечен е в копринен халат с дракони. Шкембенцето му е пристегнато с корсет, чорапите са хванати с жартиери за прасците. Облича черен гащеризон, слага бронираната жилетка, прибира оръжията в сака и – след известно колебание между кубинки и маратонки – обува меки домашни пантофи.

НОЩ. УЛИЦА

Нисък мъж със сплъстена коса и гъсти вежди, брадясал и навлечен с няколко сака едно върху друго, върви по тъмен тротоар. Това е СКИТНИКА. Той хлътва в малко дворче. В дъното се вижда стара къща с дървени капаци на прозорците. На първия етаж свети. Скитникът се приближава и наднича през процепите.

НОЩ. СТАЯТА НА ЧИЧО ЗАК.

Възрастен мъж е подредил празнична маса. На нея има много храна, но само един комплект прибори за хранене. Гори свещ. Мъжът отваря бутилка вино. На ръката му проблясва масивен пръстен. Това е ЧИЧО ЗАК. Сипва си в кристална чаша, отпива и пуска диск с арии на Тримата тенори.

НОЩ. ДВОРЪТ ПРЕД КЪЩАТА НА ЧИЧО ЗАК.

Скитникът, наблюдаващ през прозореца, изсумтява. Отдръпва се и оглежда къщата. На втория етаж има балконче, до него – старо дърво. Скитникът се изкатерва по дървото, качва се на балкона и влиза в къщата.

НОЩ. СТАЯТА НА ЧИЧО ЗАК.

Чичо Зак е седнал да вечеря. Храни се с удоволствие. Спира да дъвче и се заслушва в нещо. Продължава да яде. Спира, оставя приборите и се заслушва внимателно.

ЧИЧО ЗАК – Кой е? Кой е там?

Вече ясно се чуват стъпки. Сякаш някой влачи крака по пода.

ЧИЧО ЗАК – Има ли някой?

Чуват се три отчетливи почуквания от горния етаж.

ЧИЧО ЗАК – Мама? Мамо? Маменце?!

Почукванията се повтарят. Стълбите проскърцват. Някой слиза по тях.

ЧИЧО ЗАК – Мама е! Маменце? Възкръснала е. Не!

ГЛАСЪТ НА СКИТНИКА – Само искам да хапна… и някой лев…

Чичо Зак се хваща за гърдите и се свлича до масата. Влиза Скитника. Видът му е страшен, но той е притеснен.

СКИТНИКА – Изглежда съм дошъл в неподходящо време. Не исках да ви изплаша. Само ще хапна, ако не ви затруднява… и… Къде сте? Весела Коледа…

Скитникът настъпва ръката на Чичо Зак и отскача изплашен. Навежда се до него. Проверява пулса, дишането, бързо сваля пръстена от ръката му, натъпква храна по джобовете си, тъпче в устата си, отпива вино.

СКИТНИКА – Много благодаря. Господ да ви поживи. Господ здраве да ви дава. Ще се оправите непременно. Добър човек като вас…

Бързо излиза от къщата. Тръшва входната врата.

НОЩ. СЪЩАТА УЛИЦА.

От стар, раздрънкан автомобил излиза Марко. Нахлупва черната шапка с процепи за очите, слага си ръкавици, изважда сака от багажника и с твърда стъпка пресича двора пред къщата на Чичо Зак. Марко не спира пред входната врата. Заобикаля къщата, отваря сака, изважда въжето с куката и прави няколко опита да го закачи за стрехата на покрива. След поредния неуспех се отказва, прибира въжето и влиза през задната врата, която не е заключена.

СТАЯТА НА ЧИЧО ЗАК

Марко влиза в стаята и оглежда безпорядъка, оставен от Скитника. Оставя сака на земята и започва да подрежда масата, като опитва от храната.

МАРКО – Майонезен сос м-м-м-м, мамо. Задушено с карамфил м-м-м-айчице… риба с хрян…

Сяда на масата и започва да яде лакомо. Чува се пъшкане. Марко скача и настъпва ръката на чичо Зак. Изпищява. Чичо Зак също изохква. Марко взима от сака пистолет със заглушител, насочва го към лежащия на земята Чичо Зак.

МАРКО – Сега си мъртъв, дядка! Къде са парите? Чичо! Чичо Зак! Мамо!

Чичо Зак изхърква и повече не помръдва. Марко се суети около него. Търси пулс. Размахва пистолета и без да иска, стреля. Мята ужасено пистолета в соса, хуква да бяга. Връща се и взима малка статуетка /порцеланова пастирка/ от бюфета.

МАРКО – Беше ми я обещал за рождения ден. Пък той мина.

Марко избягва от къщата. Чува се пърпоренето на автомобила му. Вратата на къщата остава широко отворена.

НОЩ. УЛИЦАТА ПРЕД КЪЩАТА НА ЧИЧО ЗАК.

Минават ЦИГАНЧЕТА. Светещата къща ги примамва. Влизат в стаята и започват да ядат от всичко с ръце. Едно от тях е стъпило на ръката на Чичо Зак и пристъпя от крак на крак. Старецът изпъшква още веднъж. Надига се изпод масата, циганчетата се разпищяват. Като вижда на какво прилича празничната му трапеза, Чичо Зак се хваща за гърдите и отново пада под масата. Циганчетата с писъци награбват останалото по чиниите и избягват. Едно от тях се връща и взима стъклената солница.

ДЕН. СТАЯТА НА МАРКО.

На вратата се звъни. Марко, облечен в халата с драконите отива да отвори. Изправя се пред огромен, строг мъж в шлифер. В устата му дими лула. Това е ИНСПЕКТОРА. Той навежда по кучешки глава вляво и вдясно и гледа Марко с тъжните си кафяви, умни очи.

ИНСПЕКТОРА – Полиция. Вие ли сте Марко?

МАРКО – Зависи. Нищо не съм направил.

ИНСПЕКТОРА – Знам. Имам неприятното задължение да ви съобщя, че чичо ви е починал тази нощ от преяждане.

МАРКО – От преяждане?!

ИНСПЕКТОРА – И за нас беше неочаквано. Първо мислихме, че са го ограбили, после – че са го простреляли, но не, за съжаление. След аутопсията се установи, че е обикновено Коледно преяждане. 70% от криминалните случаи в Коледната нощ са от преяждане и едва 30% – от препиване, за съжаление… Моите съболезнования.

МАРКО – Благодаря. Той нямаше други роднини освен мен.

ИНСПЕКТОРА – Знаем. И няма застраховка живот. Значи нямате мотив.

МАРКО – Нищо не ми е оставил?! Нищо?

ИНСПЕКТОРА – Женен ли сте?

МАРКО – Да не съм луд!

ИНСПЕКТОРА – Разбирам. За съжаление чичо ви е бил коварен човек.

МАРКО – На мен ли казвате това? Цял живот правех само каквото той каже… след като почина мама… Преди това правех само каквото каже мама.

ИНСПЕКТОРА – Разбирам. Мога ли да поогледам, щом така и така съм дошъл до тук. Да не вземе нещо да ми убегне от погледа… Нали разбирате, очаквам повишение… пред пенсия съм. Искам да си купя къща на село, кокошки, коза, природосъобразен живот, знаете как е.

МАРКО – Влезте. От подкупи и рекет не се ли печели?

ИНСПЕКТОРА – Печели се добре, ако си от пътната полиция или поне от отдел борба с наркотиците, аз съм от отдел убийства за съжаление. Няма екшън. Няма пари. От труповете нищо не можеш да вземеш… за съжаление.

МАРКО – Съжалявам, инспекторе.

Инспектора махва с ръка и влиза в апартамента на Марко. Вдига корсета, жартиерите, подушва пудрата за тяло и одеколоните, черната маска, изкуствените вежди и мустаци, ръкавиците. Внимателно преглежда пистолета и снайпера.

ИНСПЕКТОРА – Нали не сте… травестит?

МАРКО – Обичам копринено бельо и дантела. Нищо повече.

ИНСПЕКТОРА – Не напускайте работа следващото тримесечие. Звездите не препоръчват промяна, за жалост. Довиждане….. И само един въпрос.

МАРКО – Моля.

ИНСПЕКТОРА – Имате ли точната рецепта на пъдпъдък в патладжан?

МАРКО – Тя е семейна тайна, но ако ще помогне на работата ви, ще я дам.

ИНСПЕКТОРА – Благодаря за съдействието.

Инспекторът излиза от апартамента. След миг на вратата се звъни отново. Марко отваря.

ИНСПЕКТОРА – Още един въпрос. Да не би да отглеждате котки?

МАРКО – Миризмата идва от съседния апартамент. Амоняк.

ИНСПЕКТОРА – Котешка урина? Не сменят често котешката тоалетна?

МАРКО – Не. Доколкото знам, е съседката. Казват, че е химичка. Изглежда си взема работа и за вкъщи. Никой не я е виждал. Познаваме я само по миризмата. След нея стълбището мирише на сяра и амоняк.

ИНСПЕКТОРА – Това беше. За съжаление повече въпроси нямам.

Марко затваря, обляга се на вратата и след миг отваря широко.

ПЛОЩАДКАТА НА СТЪЛБИЩЕТО

Излиза на стълбищната площадка. Сблъсква се с Инспектора, който опитва да отвори съседната врата с телефонна карта.

МАРКО – Инспекторе, няма ли да ми дадете визитна… ако се сетя… Какво правите?

ИНСПЕКТОРА – Опитвам да отворя, но явно става само с кредитни карти. Моята е за телефонен автомат. Нали разбирате, друга не мога да си позволя… А, визитка! Не. Нямам, но ще ви напиша на лист телефона си и ако се сетите нещо, обадете се. Започнах да забравям, а и не ми остава време да гледам телевизия.

Марко изважда от портфейла си кредитна карта и я подава на Инспектора.

МАРКО – Защо не позвъните?

ИНСПЕКТОРА – Не ви разбрах?

МАРКО – Позвънете. Тя ще ви отвори, ако си е вкъщи. Не се мъчете с тези картончета.

Инспектора опитва да отвори вратата с кредитната карта на Марко. Нищо не се получава и му я връща.

ИНСПЕКТОРА – Не. Не. Само опитвах. Изобщо не обичам котки.

МАРКО – Няма значение. Довиждане.

ДЕН. КАНТОРАТА НА АДВОКАТА.

Марко седи и се поти в огромен фотьойл. АДВОКАТА чете завещанието на Чичо Зак. Всичко, което има, оставя на племенника си Марко, но при едно условие – да се ожени за естествена блондинка. Адвокатът и Марко припадат едновременно.

КЛУБ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА И ТАНЦИ НА МАМЧЕТО

Около билярдна маса са се събрали няколко ОБРАЗА. Те пият бира и пушат съсредоточено. На няколко маси са насядали ДАМИ. Едната от тях прилича на застаряла МЕРЛИН МОНРО, свири с пръсти в такт с музиката, която звучи в клуба.

МЕРЛИН – Мога да танцувам цяла нощ. Мога две нощи поред да танцувам. Мога да правя любов две нощи поред, не, на моите години повече от четири нощи няма да ми е интересно. Един кавалер ми дайте и само гледайте! Дами канят!

Мерлин става и поканва един от Образите. Той прилича на БУЛДОГ, с папийонка. Булдога се опитва да се измъкне, Мерлин просъсква нещо в ухото му, изсвирва с пръсти и го повежда към дансинга.

ОБРАЗ 1 – Не бих прекарал живота си с жена, която може само да танцува.

ОБРАЗ 2 – По-добре да танцува, отколкото да говори.

ОБРАЗ 3 – А, представете си само да може и да готви…

ОБРАЗ 4 – Мечти!

ОБРАЗ 5 – Аз изобщо не бих прекарал живота си с жена…

Влиза съдържателката на клуба. Тя е нисичка китайка. Наричат я МАМЧЕТО.

МАМЧЕТО – Момчета, това не е пушалня за опиум и тук не е Шан Хай! Я веднага всички на дансинга. Дамите плащат! Плащате, за да се забавлявате. И защо бира? Пийте шампанско! И аз трябва да живея.

Образите послушно оставят чашите бира и тръгват към дансинга.

В клуба притеснено влиза Марко. Оглежда се и се насочва към БЕЛОКОСАТА – достопочтена дама, която отпива от вермута с лимон и гледа умилено танцуващите.

МАРКО – Добър вечер. Вие сте Мамчето, предполагам.

БЕЛОКОСАТА – Опазил Бог. А вие сте новият, нали? Един танц, готин? /кокетничи/

Белокосата се изправя. Тя е с тяло на манекенка, само главата й е на възрастна жена.

МАРКО – Не знам още със сигурност. Просто търся нещо по-особено.

Мамчето вече е зад гърба на Марко.

МАМЧЕТО – Кажи на мама какво търсиш и ще ти се намери.

МАРКО – Добър вечер, госпожо. Казаха ми за вашия клуб за запознанства. Всички твърдят, че при вас има 79% гаранция за постигане на желанията… хармония между партньорите и…

МАМЧЕТО – 89% гаранция.

МАРКО – 79 %.

МАМЧЕТО – 85 %.

МАРКО – 79%

МАМЧЕТО – Просто кажи на мама какво търсиш и ще го уредим.

МАРКО – Естествена блондинка.

МАМЧЕТО – /извисява глас/ Естествена блондинка!!! С цел?

МАРКО – Брак.

МАМЧЕТО – /извисява още повече глас, почти колоратурно/ Естествена блондинка с цел брак!!!?

Танците спират.

МАМЧЕТО – Материално състояние?

МАРКО – /много притеснен, шепне/ Очаквам голямо наследство…

Мерлин изсвирва с пръсти. Всички Дами се нахвърлят върху Марко. Двама от Образите също. Започват една през друга да го дърпат. Всяка твърди, че е била естествена блондинка. Единият от Образите стеснително изважда бебешка снимка от портфейла си, разблъсква Дамите.

ОБРАЗ СЪС СНИМКАТА – Те само твърдят. Аз мога да го докажа. Погледнете! Вижте каква кожа, какви извивки, какво дупе! Какви руси къдрици!!

МАРКО – Но сте мъж…

ОБРАЗ СЪС СНИМКАТА – Никой не е съвършен.

МАМЧЕТО – Всички на дансинга. Да се танцува! Ти! Ела с мен!

Мамчето измъква Марко, преди да са го раздърпали Дамите и Образите.

КАБИНЕТЪТ НА МАМЧЕТО

Мамчето сяда на бюрото си. Включва компютъра.

МАМЧЕТО – Да започнем по същество. Естествена блондинка?

МАРКО – Ако е възможно.

Мамчето – Всичко е възможно. Ръст 175 см?

МАРКО – Няма значение.

МАМЧЕТО – Има няколко варианта. 90/60/90 е съвършеният вариант, но е много скъп.

МАРКО – Нямам нужда от манекенка. Искам обикновена естествена блондинка.

МАМЧЕТО – Какво ще кажете за тези крака?

Марко поглежда екрана на компютъра и маха с ръка.

МАРКО – Крака като крака.

МАМЧЕТО – А тези гърди! Само дето не говорят!

МАРКО – Силикон?

МАМЧЕТО – Може би, малко…

МАРКО – Няма ли нещо по-простичко?

МАМЧЕТО – Всички блондинки са пределно простички. В това им е чарът… Имам една украинка?

МАРКО – Не! Само това не! Блондинка и чужденка! Аз съм принуден да предприема този риск заради едно наследство. Това е достатъчно наказание. Не искам да умра, без да съм опитал бели трюфели.

МАМЧЕТО – Не ви разбирам.

МАРКО – И аз не се разбирам, но трябва да намеря естествена блондинка. Толкова е просто.

МАМЧЕТО – Голямо ли е наследството?

МАРКО – Много голямо.

МАМЧЕТО – Аз също съм блондинка…

МАРКО – Няма място за китайски номера.

МАМЧЕТО – Ще направя каквото мога, но няма да е евтино.

МАРКО – Ще платя.

МАМЧЕТО – След три дни ще имате резултат. Очи?

МАРКО – Какви очи? Може да е сляпа, само да е блондинка по рождение.

МАМЧЕТО – Какви умения да има?

МАРКО – Моля?

МАМЧЕТО – Компютър, стенография, английски?

МАРКО – Достатъчно е да знае как се пуска телевизорът.

Марко си тръгва. На вратата се сблъсква с нежно, русо създание. Това е ХЛОЕ. Тя го поглежда влюбено, но Марко отминава, без да я забележи.

Хлое оглежда залата и се настанява на една маса. При нея идва Мамчето.

МАМЧЕТО – Очаквах ви. Какво да бъде?

ХЛОЕ – /пее/ Нека да е лято. Само да е лято….

МАМЧЕТО – Какво ще пиете?

ХЛОЕ – Ще пийна нещо. Нещо за пиене, моля. Боза…

МАМЧЕТО – Вие сте естествена блондинка, нали?

ХЛОЕ – Личи ли? Изглеждам ли наивна и нежна? Предизвикваща любов и състрадание?…

МАМЧЕТО – Имам страхотна оферта. Един мъж, много богат наследник, търси точно вас.

ХЛОЕ – И защо не ми се обади?

МАМЧЕТО – Не ви познава.

ХЛОЕ – Всички мъже са много тъпи. Как ще търси точно мен, като не ме познава? И аз търся мъж. Не го познавам, но трябва да е различен, да е всеотдаен, да ме обича до лудост… не, не точно до лудост, но поне до смърт. Искам да ми подарява разни неща, а аз да ги изхвърлям, защото /пее/ „любовта не струва някакви неща“… и да танцувам…

Хлое отива до оркестъра и казва нещо в ухото на китариста. Музикантите кимат, сядат на столовете си, а китаристът пуска диск с парчето на Дженифър Лопес „Любовта не струва нищо“. Хлое пее и прави страхотен стриптийз на подиума. Мята по Образите и Дамите хасен сутиен, гащи с дълги крачоли, вълнена камизола, памучни чорапи…. Пълно мълчание. Образите и Дамите бързо се изнизват от клуба.

МАМЧЕТО – Всичко е уредено. Можеш да не идваш повече тук. Още утре ще ти изпратя мъжа. У вас. Между другото, можеш ли да включваш телевизор?

ХЛОЕ – В какво да го включа? Мога да го включа в данъчната си декларация…

МАМЧЕТО – Няма значение. Мъжът ще дойде утре у вас.

ХЛОЕ – Как ще ме намери, като не ми знае адреса?

Мамчето отхапва облегалката на един стол, издава боен вик, премята се във въздуха и с крак строшава няколко огледала, после съвсем спокойно проговаря.

МАМЧЕТО – Ти ще ми дадеш сега адреса и телефонния си номер.

ХЛОЕ – А, разбрах. Така всеки може.

МАМЧЕТО – Това е Клуб за запознанства. Не може по друг начин. Оставяш адрес и телефон.

ХЛОЕ – Не говорех за това, а за това.

Хлое издава боен вик, премята се няколко пъти във въздуха и изпотрошава останалите огледала. После със съвсем спокоен глас произнася.

ХЛОЕ – Трябва ми мъж. Спешно! На живот и смърт! Най-късно до утре следобед! ВЕДНАГА!

ДЕН. СТЪЛБИЩНАТА ПЛОЩАДКА ПРЕД АПАРТАМЕНТА НА МАРКО.

Марко излиза от апартамента си. Много е притеснен. Поти се. Облечен е в смокинг, носи букет цветя. Оглежда ръцете си, проверява дали добре е обръснат, помирисва подмишниците си и звъни на съседната врата. Вратата се отваря моментално от Хлое. Тя взима букета от ръцете на Марко, помирисва цветята и те увяхват и изсъхват.

ХЛОЕ – Вече мислех, че ще закъснееш…

МАРКО – Ако знаех, че сме съседи, сигурно щях да закъснея.

ХЛОЕ – Прекрасен си. Толкова умно говориш. Кога точно ще се оженим?

МАРКО – Да не протакаме прекалено. Най-много един месец ухажване и – сватба.

ХЛОЕ – Един месец ухажване!!! Месец?!

МАРКО – Малко съм притиснат от срокове, но ако ти се струва съвсем кратко…

ХЛОЕ – Не мога да чакам месец! Да започваме с ухажването още сега! Ако го правим усърдно, до сутринта ще сме свършили и на обяд ще се оженим. Къде?

МАРКО – Какво КЪДЕ?

ХЛОЕ – У вас или у нас?

МАРКО – Какво У ВАС ИЛИ У НАС?

ХЛОЕ – Джизъс! На стълбите ли ще ме ухажваш?

Хлое започва да разкопчава блузата си.

ХЛОЕ – Всъщност си прав. И на стълбището става. Тъкмо няма да си разхвърляме къщите.

МАРКО – Господи! Никога! За нищо на света! Не искам наследство! Отказвам се!

Марко се втурва към врата на апартамента си. Хлое го хваща и започва да разкопчава ризата му.

ХЛОЕ – Не се дърпай! Не боли! Освен това, ти ми трябваш. Трябваш ми жив! ВЕДНАГА! В сряда, на 13 число от месеца, трябва да съм омъжена! Утре е сряда и е тринадесети! Това е единствения шанс в живота ми! Мислиш ли, че ще чакам?

 

 

Лицето Мария Станкова е родено през 1956 година. Според самото лице това е напълно достатъчна информация, тъй като, оттук нататък всеки би могъл да си представи каквото му харесва. „Някои смятат, че съм висока – казва МС, – но не е вярно. Други ме виждат червенокоса. Това е от боята за коса. Истината е, че самата аз, когато се погледна в огледалото, не се познавам.“

Животът на лицето е доста приключенски и МС се надява това да не е краят му. Тя пише книги и обича да си фантазира/измисля истории. Като дете успявала да прочита по 20 книги всяка лятна ваканция, което я принудило да работи известно време в НБ „Св. св. Кирил и Методий“, за да си насмогне на четенето. Любимото й работно място било – втори етаж, прозорецът към Докторската градинка. Там светлината била най-добра. 10 години от живота на МС преминали в четене на фантастика. Просто нямала пропуски. Това се отразило много добре на психическото и физическото й здраве. Започнала да лети на сън.

В момента МС обикаля Европа и си търси добро място за приземяване и настаняване. Но като се има предвид, че не я свърта дълго на едно място, скоро се очаква да смени континента с някой остров.

Не обича да мие чинии.

Книги от Мария Станкова: Жанет 45.

Коментари

коментара