Спомен за Агоп Мелконян от писателя Мирослав Пенков

Илюстрация към Спомен за Агоп Мелконян от писателя Мирослав Пенков

Авторът на сборника „На изток от запада“ се връща към първите си стъпки като писател в текст, написан специално за конкурса за кратък разказ на името на Агоп Мелконян. За илюстрация е използвана снимка на книгата „Спомен за света на Агоп Мелконян“ от съставителите Велко Милоев, Дилян Благов и Александър Карапанчев (ИК „Ерато-Арт“, 2008).

За Агоп

от Мирослав Пенков

Агоп Мелконян срещнах за пръв път преди шестнайсет години. Аз самият тогава бях на шестнайсет – значи преди половин живот време. Срещнахме се в едно кафене в „Надежда“, квартал с подходящо име. Валеше дъжд. Заведението беше задимено и душно и скоро с Агоп останахме сами на масата.

Няколко месеца по-рано той беше публикувал в „Зона F“ първия ми истински разказ. А сега ме беше повикал да види дали не искам да му помагам (да пиша всеки месец по една кратка статия за списанието), а също и за да ме прецени – ставам ли, или не за тази работа.

Какво точно сме си говорили него следобед вече не помня. Но Агоп си го спомням ясно, така, както го видях тогава. С изящно поддържаната брада, с очилата тъкмо на ръба на носа. Пуши цигара от цигара, а пък не дава на келнерката да изпразни пепелника. Човек, който е чел много, и проза, и поезия, който говори за книгите с любов и с усет. До края на разговора аз не се отпуснах. И още години ми трябваха преди да се накарам да му кажа „Агоп“ наместо „г-н Мелконян“. Не от позьорство, не дори от уважение. А oт почитание и страх.

Чак сега, шестнадесет години по-късно, от позицията на друго време и на друго пространство, си давам сметка за корена на този страх. Дали съм знаел тогава как този човек променя живота ми? Как ме учи на търпение, постоянство и трудолюбие? Дали съм знаел как публикациите в „Зона F“ ми вдъхват увереност и сила и колко вдъхновение ще почерпя от месечните срещи с другите млади пишещи хора, на които Агоп помагаше така всеотдайно? Едва ли. Тези неща се осъзнават по-късно. Но дори тогава, в онези дни, аз явно съм усещал влиянието на Агоп, дълбоко в костите си, като боязън, като почит и страх. Та нима може човек да не се бои от този, който пренарежда живота му, който му дава нова, дръзка посока?

В онези тъмни години на лутане и преход, Агоп ни даваше посока. Даваше ни шанса да видим думите си оживели на хартия. В онези тъмни години на лутане, Агоп изповядваше простата истина – в началото на пътя младият писател най има нужда някой да му каже „пиши, ти можеш“.

Мирослав Пенков
14 февруари, 2015

Бележка:

Мирослав Пенков е роден през 1982 г. в Габрово. Завършва Първа английска езикова гимназия в София, а през 2001 г. е приет в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане. Разказите му печелят BBC International Short Story Award 2012 и наградата Eudora Welty 2007. В чужбина публикува разкази в A Public Space, One Story, Orion, The Sunday Times, Granta Online, The Southern Review. В България публикува в „Зона-F“, „Пламък“, „Съвременник“, „Сега“ и антологиите „Точка на пристигане“, „Чудни хоризонти“, „Ласката на мрака“. Автор е на фантастичния сборник „Кървави луни“ (Камея, 2000). Салман Рушди включва разказа му „Как купихме Ленин“ в антологията The Best American Short Stories 2008, а разказът му „На изток от запада“ е отличен в антологиите PEN/O. Henry Prize Stories 2012 и The Best American Nonrequired Reading 2013. Сборникът му „На изток от запада“, издаден в единадесет държави, е финалист за наградите 2012 William Saroyan International Prize for Writing и Steven Turner Award for First Fiction by the Texas Institute of Letters. Преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас, където е и един от редакторите на литературното списание American Literary Review.

Още от Мирослав Пенков може да прочетете на сайта му: miroslavpenkov.com

 

Comments

comments