Приказни същества – змей и дракон (Колонката на Весела Фламбурари)

0
Илюстрация към Приказни същества - змей и дракон (Колонката на Весела Фламбурари)


Изображение към Три закона на детското четене на Весела Фламбурари


 

Приказни същества – змей и дракон

Колонката на Весела Фламбурари

Във всяка митология има Змей (Дракон), без който тя не може да съществува. В повечето случаи той има двойствен нрав. Змеят (Драконът) винаги е запленявал въображението на човеците. Хората се възхищавали от него още от древноиндийския хилядоглав дракон Шеша, та чак до съвременният Лох Нес. Змеят е един от малкото митологични образи, които претендират, че знаят решението на всемирната загадка. Той става емблема на съвършенството, ако си е захапал опашката, защото тогава се превръща в идеалната окръжност. Ако се изправи, се превръща в поддържащ космоса стълб. Той може да има хиляди лица, както може да има хиляди глави, защото в негова власт са всички магии на отблъскване и привличане. Той може да контролира силните емоции на нашето човешко поведение, защото нашите чувства са необясними и неустоими като самия него.

Змеят е свързан с гигантските стихии, с които се храни животът на хората – земята, която ни храни, но и е свят на мъртвите, водата, която е източник на продоволствие, но и е „майка на всички чудовища“ (Плиний, „Естествена история“). Змеят е могъщо същество, което не се интересува от човешките представи за действащите физични закони… Затова и много митологии са го надарили с криле. Змеят не признава понятия като „разстояние“, той е жив образ на сливащите се „начало и край“.

За човешките представи змеят е отвъдното. Тъй като винаги е в открита борба със Слънцето, Змеят е лунно същество. А това означава, че е близък с духовете на покойниците, че познава техните тайни. Понеже е представител на тези духове, които владеят отвъдното, дълбините на земята и са част от нея, Змеят придобива измеренията на вечността. Като източник на цялата световна мъдрост, той разкрива на Героя съдбата му. И го дарява със своите знания. Змеят е способен да предсказва бъдещето, тъй като владее време-пространството. Защото във виещото се в неговите серпантини време-пространство се крие вечното ново начало на света.

Змеят е лунно същество, а това го прави отговорен за плодовитостта и обновлението.

Змеят е символ на знанието, което много често е тайна и на мъдростта. Мексиканският змей-бог Кетцалкоатъл учел хората на науките, изкуствата и мъдростта, като се противопоставял на жертвоприношенията. В Мексико стъпаловидните пирамидални храмове се наричали „змейски планини“. Йерофантите (върховните жреци) на древен Египет и Вавилон обикновено наричали себе си „синове на Дракона“. Келтските жреци казвали: „Аз съм Друид – аз съм Змей!“. Всички те са искали да подчертаят, че са посветени в всемирната мъдрост и тайните на света. Вълшебните народни приказки също подчертават мъдростта, която носи Змеят. В тях, ако хапнеш змейско или дори змийско месо, ставаш мъдър и научаваш езика на животните. („Бялата змия“, Детски и домашни приказки, Братя Грим.)

Двойственият нрав на Змея се изявява най-вече в типичната му битка с някой особено деспотичен бог. Тъй като е замесен в най-големите загадки на вселената, той обикновено се възправя срещу някой от човешките богове на реда и разума. И този сблъсък носи своя огромен смисъл. Това не е битка на слънчевия бог срещу мрака и бездната, а неудържимата воля на човека да противодейства с разум и ред на неизказаното и незримото (Зевс срещу Тайфун, Мардук срещу Тиамат, Аполон срещу Питон, Тор срещу Митгард). Ако в старинната история не става дума за върховен бог, обикновено тя описва битката на Змея с някое от неговите превъплъщения. Например бурята, сушата или някое друго природно бедствие.

В нашата фолклорна митология змеят е много, много специфичен. Такъв като него не се среща често. Нашият, български Змей е човек. В началото българският Змей е като всички момченца и момиченца… но под мишниците си такова змейско бебе има малки крилца. Обикновено тези вълшебни бебета се раждали в събота. Появи ли се такова специално бебе, в къщата на родилката се събирали девет баби (акушерки, но и баячки магьосници). Бабите цяла нощ предели, тъчели, кроели и шиели. Правели специална риза. Обличали ризата на змейското бебе, когато слънцето оближе върхарите. Ризата щяла да пази Змейчето от горещите му лъчи и от лошите хора. Освен това обаче ризата щяла да му показва винаги къде е мястото, в което са го обичали от пеленаче… Хората знаели, че така Змейчето ще се връща винаги в своето място и ще пази родното си село. Разбира се, двойствената същност на Змея е характерна и за нашия български представител. Има много старинни народни песни за „змейски либета“, в които певецът говори за билки, с които получаващият змейска любов да се отърве от нея. Влюбеният в Змей гасне и вехне от змейската любов. Но Змейовете и Змеиците като по правило проявяват „лошото“ начало в себе си при контакт с индивида, а „доброто“ начало в себе си по отношение на колектива (рода, селото). Тези двойствени образи доказват проявата на Змея като митичен и архетипен символ в личностното несъзнавано и в колективното несъзнавано. Такива архетипни символи са и двойствените образи на самодивите, самовилите, юдите, русалките и дивите.

Но дори и с двойствено си възприемане, образът на Змея винаги остава желан в народната митология и приказка. Хората придобивали магьоснически и управленчески умения близо до Змей. Подобни приказки, истории и поверия са общи за всички народи. Според келтите и германците драконският цар носел корона с безценен камък. Според славяните короната на змейския цар носи щастие. Грузинците смятат, че елмазът от царската корона на драконския цар може да сбъдва желания… А българите, че през нощта на Еньовден змейският цар хвърля един камък от короната си и който го хване, ще е много щастлив. Но ще е щастлив само ако е добър човек, добавяли старите българи, иначе змейският камък ще го погуби. Това разказвали и нашите древно-български жреци, наречени „колобъри“. А знаете ли с какво значение е влязла думата колобър (coluber) в латинския език? Значението й е „малък змей“!

* * *

Сега аз отивам да си потърся змейски камък за мъдрост и щастие! А вие бъдете здрави и мислете за детските книги!

 

Весела Фламбурари

 

Весела Фламбурари води детски рубрики и в други издания. Открийте написаното от и за нея в Детски книги и Public Republic.

 

Коментари

коментара