Янчо Чолаков – 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

Илюстрация към Янчо Чолаков - 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги


Анкетата взе Александър Карапанчев. Вижте всички отговорили досега. Въпросите са от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Трябва да е бил „Двадесет хиляди левги под водата“, който се разпространяваше със заглавие „Капитан Немо“. Някъде пак там – „Човекът амфибия“ или томчето с „Трудно е да бъдеш бог. Понеделник започва в събота“. Но ако има фантастична книга, дето ми е нанесла сериозен културен шок в началото, това е „Градът“. Порази ме с красотата на песимизма си. А и дотогава не съм предполагал, че може да се борави толкова свободно с хронологията на идното. Чак по-късно узнах за Джон Кембъл и Олаф Стейпълдън. Но вече не бяха толкова изненадващи.

 

корица

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Колкото повече чета, по-трудно ми става да удостоя някого с тази чест. Осемнадесети век например разполага с Цяо Сюецин и „Блян в алени чертози“ (предпочитам този превод на наименованието пред „Сън в Червения дворец“), а какво ни предлага настоящето? Липсват ми колосалните открития. За сметка на това е пълно с повтарялки. Появи се обаче един руснак, който мога да сравня с Шекспир. Така че на двайсето място засега се е настанила книгата „Чапаев и Пустота“.

 

корица

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Случваше ми се като ученик, помня, че подхванах на една твърде ранна възраст „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ и я зарязах, сетне като гимназист я изкарах цялата с кеф, дори ме стимулира да се саморазправя с „Диалозите“ на Платон.

…отдавна не чета стихийно, а след засечка на четири-пет мнения, които заслужават внимание. Така че обезателно приключвам. Човек все пак трябва да свърши някаква предварителна проучвателска работа, преди да се хвърли в това опасно начинание, наречено прочит. Да не забравяме, че времето ни в този динамичен живот се скъсява, часовете за листене на книги – също. С риск да засегна някого, който по-скоро очаква да бъде обиден, ще кажа, че повечето фенове на жанра са доста калпави херменевти. Те са готови да отхвърлят един том, защото „не са го харесали“, убедени са, че не могат да извлекат нищо от него. Много от тях бъркат „любимо“ със „значимо“, подир което излизат с обяснението, че двете се припокриват, без да си дават сметка, че иде реч за различни оценъчни системи, ако и да има формално припокриване понякога. Щом контекстът на една книга е само собственото читателско Аз, няма история на сътворението, няма авторова личност и пр., тогава възможностите за обективизация са доста редуцирани и възприемането е обеднено, силно джазирано и леко газирано, което, признавам, е достатъчно за едно гаврътване на екс.

Шегувам се.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Роджър Зелазни и Филип Дик така и не успяха да ми омръзнат. Не са толкова често явление книгите, дето след обръщането на последната страница оставаш заслушан в реверберациите, които продължават да кънтят в съзнанието.

Ако смятате, че между фантастиката и приложната психиатрия няма общо, пробвайте с „Господарят на сънищата“. Словоизделие различно и самобитно, родено сред един поток от литература, която е на нивото на зъболекарските услуги от единайсето столетие. Установих това и ми се прищя да го узнаят и другите. Поради което и я издадох на български. Твърдя обаче, че никой още не е успял да даде адекватен превод на мотото й.

 

корица

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Хайде да не отговарям на такива въпроси. Като не съм го чел, отде да зная дали трябва да се срамувам?

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

„Пътешествие към Арктур“ от Дейвид Линдзи. Книга, изпреварила епохата си. Не съм убеден, че времето й вече е настъпило, но ще бъде жалко, ако никога не настъпи. Стои си захвърлена в морето от неразбиране като остров Тристан да Куня насред безбрежната океанска шир.

И още една, от другия край на спектъра. „Човекът, който беше Четвъртък“ на Г. К. Честъртън. Отворете я и ще разберете защо.

 

корица

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

„Обявяването на серия № 49“ от Томас Пинчън. Имала е някаква популярност в университетските среди, но не и признанието, което заслужава. След нея сме преглъщали какви ли не буламачи на тема „Световната конспирация“, ала всички те са с един основен недостатък – отчаяно се опитват да ни убедят в своята достоверност, като си придават изключителност. А нейното очарование е тъкмо в липсата на този недостатък.

А, щях да забравя един считан за нефантастичен роман – „Човекът във водата“ на Робърт Шекли. Виртуален преди появата на всяка виртуалност.

 

корица

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Епигоните на Толкин. Никнат като гъби след дъжд, някои от тях са неядливи, други – слабо отровни, рядко – фатални. Светът щеше да бъде по-комфортно място, ако в него имаше по-малко Джордан и Едингс. За щастие във фентъзито има и приятни на вкус гъби – Глен Кук, Робин Хоб, Стивън Ериксън, руснаците Олди и Михаил Успенски.

 

 

Янчо Чолаков е роден през 1967 година в морския град Бургас. Още като ученик печата в литературни списания и печели редица награди от национални конкурси. В началните години на демокрацията основава и ръководи „Офир“ (1993), едно от първите български частни издателства за фантастика. Сътвореното от Чолаков се отличава със своеобразен стил и алегоричен конструктивизъм.

 

Comments

comments

Един коментар