Шестте най-добри фантастични филма за 2014 при наградите Небюла

Илюстрация към Шестте най-добри фантастични филма за 2014 при наградите Небюла

Награда „Бредбъри“ (на английски: Bradbury Award) се връчва от Асоциацията на американските писатели на научна фантастика и фентъзи. От 2010 г. се присъжда ежегодно на церемонията на наградите „Небюла“ на мястото на преустановената „Небюла за най-добър сценарий“Wikipedia.

Представяме ви класацията на „Сборище на трубадури“ върху номинираните сценарии за 2014 г. Тазгодишните 50-ти поред награди „Небюла“ и съпътстващите ги призове ще бъдат обявени в Чикаго, по време на уикенда от 4 до 7 юни 2015 г.

За вас ревюираха Jen, cinemascrotum и cellthirteen

 

Илюстрация към LEGO: Филмът

The Lego Movie
Screenplay by Phil Lord & Christopher Miller (Warner Bros. Pictures)

Рейтинг на LEGO: Филмът: 2,6666667

Петър:

Поради някаква много странна причина бях забравил, че съм гледал този филм. След кратък размисъл обаче веднага си припомних, че „Lego: Филмът“ беше също толкова забавен, колкото играта с истински лего-конструктор (което не се съмнявам, че ще схванете според собствените си разбирания по въпроса). Пълен с шеги, вътрешни шеги и още шеги, въодушевяващ, учудващ и удовлетворителен като усещането от собствените ти ръце да произлезе форма, отговаряща съвсем точно на виденията във въображението ти, усещането чрез малките фигурки и блокчета да зърнеш законите, поуките и непреходните ценности на света, в който живееш. Филм за малки и големи.

Оценка: 2/6

Cinemasrcotum:

Анимирана пародия за всички възрасти, ако, разбира се, под „всички възрасти“ имате предвид периода 12-18 години. Не отричам, че „Лего: Филмът“ е забавен и на моменти се справя доста умело в пародирането на иконични персонажи, но отвъд майтапчийските ебавки стои просто една излишно дълга реклама, изпълнена с типично семейни послания. „Лего: Филмът“ е маркетингов продукт с ниска художествена стойност, предназначен за непораснали хлапаци и вдетенените им бащи. Оценявам идеята и смелостта на опита, признавам също и комедийния потенциал на LEGO-сюжетите, но подобна анимация трябва да се слага много далеч от наистина добрите предложения на 2014 година, като „Как да си дресираш Дракон 2“ например.

Оценка: 2/6

Джен:

Противоречието е заредено в основите на The Lego Movie. От една страна филмът отказва да е норма и ръбатите му сетинг и герои активно се противят на навика ни за цвят, флуидност и магия в днешната анимация. От друга, чудатата му, силно стилизирана среда е постоянно дефокусирана така, че да се превърнат сцените в кубчести миниатюри, измъкнати директно от нечия съсредоточена в напасването на частите детска глава. От трета, това е история за играчки Лего, в нея светът има дупки на краката си и разчита тъкмо на нормата, на стриктната геометрия, за да може да се сглоби. „Take everything weird and blow it up!“, такава е безапелационната инструкция инструкция към героя строител още от началото на филма.

Политически, зареден с попсатира и идентичностни проблеми филм, който играе полка върху шарените блокчета на потребителското общество, а в сърцето си остава хем реклама на шарени строителни блокчета, хем филм за деца.

Кажете после, че не ви прилича на Birdman.

Оценка: 4/6

 

Илюстрация към На ръба на утрешния ден

Edge of Tomorrow
Screenplay by Christopher McQuarrie and Jez Butterworth and John-Henry Butterworth (Warner Bros. Pictures)

Рейтинг на На ръба на утрешния ден: 2,8333333

Петър:

Том Круз, подобно на Уил Смит, Арнолд Шварценегер, Кевин Костнър и по свой собствен начин дори Еди Мърфи като че ли имат специално място в сърцето си, отделено на фантастиката, независимо какви са крайните им съображения за участие в големи фантастични блокбъстъри. Такива актьори, особено когато вадят от джоба си пари като продуценти и на практика залагат репутацията си на карта само за да претворят детските си мечти на големия екран, отдавна са заслужили уважението ми. Разочароващото е, когато филмите им смущаващо напомнят за предпоставките в „Омагьосан ден“, но с хайтек въоръжение, свирещи куршуми и любимото ни – експлозии.

Оценка: 3/6

Cinemasrcotum:

Ако искате да гледате нездрава комбинация от „Спасяването на редник Раян“, „Звездни рейнджъри“ и „Денят на мармота“, но с Том Круз в ролята на Мармота, то „Edge of Tomorrow“ принадлежи за колекцията Ви от пиратски дискове. Това е военна фантастика без грам оригиналност, да не говорим за логика, но пък е водена от каризматичен шанток, който агресивно изтребва извънземни, нищо че собствената му секта промотира извънземната божественост. Репетативните трикове бързо омръзват, тонът е често неконсистентен, а кулминацията е на половин крачка от пълния фарс. Ако търсите нещо интересно в „Edge of Tomorrow“, сменете канала, понеже дори да е имало някакви наченки на капацитет, филмът доказва максимата, че клишетата в киното са много по-страшни от извънземните.

Оценка: 2/6

Джен:

Още един филм, който е станал повече от това, което е, защото успешно се е пресегнал към действителност, външна на собствената му проста, блокбъстърова история. С много хумор и страхотен, ритмичен монтаж Edge of Tomorrow сглобява геймърските навици във фантастичен сюжет. Live, Die, Replay. Живей, научи още малко за играта, света и противника, умри, започни отначало… Том Круз успешно играе хибрид между самия себе си като „Том Круз-клише“ и героя си от „Магнолия“ Франк Ти Джей Маккий (не може да не сте се сетили за „Respect The Cock“ сцената.) Почти като Майкъл Кийтън и Birdman.

Резултатът е интригуващо ядро оригиналност, нещо за запомняне във филм, който съвсем честно и от самото начало няма амбиции да бъде помнен.

Оценка: 3.5/6

 

Илюстрация към Капитан Америка

Captain America: The Winter Soldier
Screenplay by Christopher Markus & Stephen McFeely (Walt Disney Studios Motion Pictures)

Рейтинг на Капитан Америка: 3,3333333

Петър:

Визуално впечатляващ – нещо, което е задължително за филми от комиксовата вселена, – но разочароващо забравим по отношение на сюжет и оригиналност на идеята – още нещо, присъщо за фрайнчайзи, разчитащи на собствената си популярност. Иронията е, че такава фантастика на свой ред подхранва популярността на жанра и от десетилетия го задържа в полезрението на непосветените. Голямото й достойнство – съпреживяването е улеснено дотам, че е достатъчно да се появите на голяма конвенция, облечени в костюма на Капитан Америка, за да бъдете Капитан Америка.

Оценка: 2/6

Cinemasrcotum:

Красив, силен, смел, а понякога и умен, Капитан Америка се завръща, прясно разледен и готов за подвизи. MARVEL продължават с маниакалния си план да превърнат Холивуд в една огромна циркова площадка за костюмирани палячовци, които хем са супергерои, хем са и обикновени хора с лична драма. В новия епизод от приказката без край г-н Америка се изправя срещу бивш приятел с промит мозък и дърт милиардер с анархистични помисли, като на помощ му идват черни вдовици с големи цици и черен Самюъл Джаксън, а иронията в случая е, че дори щитът на капитана играе по-добре от Крис Евънс. Освен стабилен екшън и що-годе добро темпо, „Капитан Америка 2“ не е нищо повече от поредната невзрачна шепа комиксови нечистотии, изхвърляни периодично от конвейера на MARVEL.

Оценка: 3/6

Джен:

Ако се питате какво общо има Гранд Хотел Будапеща с Капитан Америка, отговорът е нищо, ама при положение, че нямам какво да кажа за Капитана, защото не съм го гледала и нямам намерение да го гледам, а Хотелът е вторият най-добър фантастичен сценарий на 2014, защо пък да не се спомене?

Гранд Хотел Будапеща е голямо смешно преспапие в ръцете на автора си, с розов хотел в средата и летящи във всички пожелани посоки множества реалности, фикции, времена и снежинки. Всичко във внимателно изградената до най-дребния, значим детайл действителност на преспапието е съвсем наистина, чак до разпознаваемия, ако и алтернативен 20-ти век и сложните теми за старите и новите времена и за стихиите, предшестващи и изпращащи войната. Но и нищо няма как да е наистина, защото ръцете на Уес Андерсън буквално се виждат върху прозрачната стъклена обвивка. Освен може би изявлението на автора, и на героя-консиерж, и на жанра, че изкуството има нужда от тия малки налудни трюфели, направени с много любов, нищо че някой може да сметне, че не са истинска храна.

Толкова много Birdman!

Оценка: 5/6

 

Илюстрация към Пазителите на галактиката

Guardians of the Galaxy
Written by James Gunn and Nicole Perlman (Walt Disney Studios Motion Pictures)

Рейтинг на Пазителите на галактиката: 3,8333333

Петър:

Без съмнение един от добрите филми на „Марвъл“. Има екшън, има смях и непочтителност, има грандиозни батални сцени, изненадващо уважително отношение към концепцията за и конвенциите в идеята за пътуването между звездите и почти никакъв опит за постигане на сериозна дълбочина при характеризацията на персонажите. Последното, заедно със сравнително неизследваната, непозната вселена във филма, е огромен плюс, защото не обременява въображението на зрителя, като се опитва да го натъпче с готова храна, а вместо това си служи с най-силното оръжие на фантастиката – удоволствието да усетиш как проработва собствената ти фантазия.

Оценка: 4/6

Cinemasrcotum:

Както клошарите знаят отлично, понякога в кофите за смет могат да бъдат открити интересни неща. Такова нещо е „Пазителите на галактиката“, който напук на MARVEL-ското си родословие бе най-освежаващата изненада на миналото лято. Космически адвенчър с откровено носталгичен привкус и ясно изразена автоирония, „Пазителите“ е пример, че сред комиксите има и неща, които си струват адаптирането. Зелени жени, говорещи еноти и танцуващи пънове може да звучат като част от наркомански кошмар, но даже най-неочакваните елементи на филма работят в идеален синхрон. Продукцията беше изключително рискована за стандартите на MARVEL, ала крайният резултат е напоен с толкова топли фенбойски чувства, динамичен ритъм и 80-тарско звучене, че някак си можем да преглътнем откровено просташките аспекти.

Оценка: 5/6

Джен:

Пазителите изглежда като контра на трайната тенденция последните години към деконструкция и задълбаване в superhero филмите. Той се движи като че ли е от точно обратният на всички останали филми тук стремеж – стремеж към изчистване на всички възможни усложнения. Комиксовите филми са pulp fiction. Комиксовите филми не се мислят твърде много. Комиксовите филми са весели. Опростяване, събиране на историята изцяло в собствената й равнина. Това само по себе си също е някакво креативно изявление, само че на мен ми идва малко лесно.

Guardians of the Galaxy е забавен на много места, на много даже прекалено, очевидно търсено забавен. През 2/3 от времето е претрупан и визуално и сценарно и се тресе в главоболна навалица от шарени, бумтящи, трещящи неща, хора и случки, което може и да мине за търсен кичозен осемдесетарски ритъм и не е задължително да е негатив. За разлика от Edge of Tomorrow обаче, тук го няма тъкмо ядрото оригиналност, което да ми позволи да не съм го забравила до утре. А може и липсващата ми комиксова култура да отнема от добавената стойност на този филм.

Оценка: 2.5/6

 

Илюстрация към Интерстелар

Interstellar
Written by Jonathan Nolan and Christopher Nolan (Paramount Pictures)

Рейтинг на Интерстелар: 4,3333333

Петър:

„Интерстелар“ е фантастичен филм, който не може да не бъде оценен високо за сериозното си отношение към научното в научно-фантастичното. Вместо да разчита на визуализация, подменяща очертанията на Ню Йорк с тези на Коръсант, или прелитането на „Боинг 747“ – с басовата заплаха на патрулиращ имперски крайцер, филмът на Нолан е аналогия на смразяващите опасности, пред които се изправят и ще се изправят съвременните космически изследователи. Единствената сериозна слабост на „Интерстелар“ може би е, че емоционалният план в централната сюжетна линия не отговаря по грандиозност на случващото се на екрана, макар очевидно опитът да е такъв. И резултатът не е поради несправяне на сценария и режисурата или поради маловажност на тези емоции, а поради мащабите на света, в който живеем. Човекът е ей толкова малък, а Вселената ей толкова голяма. Обратното – контрастът във второстепенния персонаж на д-р Ман и ролята му в историята осигуряват силно парадоксален, малко тъжен и много важен контрапункт, който в крайна сметка откроява достойнствата на Човека срещу Вселената.

Оценка: 5/6

Cinemasrcotum:

Единствено САЩ могат да пратят земеделски производител в Космоса с патриотичната увереност, че лично той може да спаси света. Това не е точно американската мечта, но със сигурност е била мечтата на Кристофър Нолан, докато е опорочавал сценария на брат си. Насочван от Кип Торн и контролиран от супермасивното си его, Нолан се е залутал в лабиринта на собствените си идеи, правейки биполярен филм, прескачащ от наука към абсурди на всеки десет минути. Колонизирането на нови светове е само извинение за това упражнение по авторска мегаломания, по време на което Нолан неумело жонглира с твърде много теми, постепенно губещи фокус и оставящи публиката с чувството за нещо недовършено. Имайки предвид характера на наградите „Бредбъри“, „Интерстелар“ е най-вероятният фаворит за отличие, но това не го прави сериозна научна фантастика, а още по-малко го поставя сред добрите заглавия в кариерата на Нолан.

Оценка: 4/6

Джен:

Интерстелар е смущаващо дисонансен филм, с безспорни проблеми, но както вече писах на друго място за него, това е двестамилионна продукция за космически кораби и пътуване във времето, който вгражда Дилън Томас в емоциите си и Т.С. Елиът в науката си. И в него, също като в Birdman, има осмеляване спрямо жанровете и очакванията за тях. И в него, също като в Birdman, също като в The Grand Budapest Hotel, има метаизявление. И е безспорно великолепен на вид. Интерстелар е от онзи тип творения, които просто трябва да избереш да харесваш.

Оценка: 4/6

 

Илюстрация към Бърдман

Birdman or (The Unexpected Virtue of Ignorance)
Written by Alejandro G. Iñárritu, Nicolás Giacobone, Alexander Dinelaris, Jr. & Armando Bo (Fox Searchlight Pictures)

Рейтинг на Бърдман: 5,6666667

Петър:

Психологизмът в „Бърдман“ е най-характерната му черта и най-успешната му слабост, което го прави човешка, а не комиксова фантастика. Непрекъснатият саундтрак, също като психологизмът, те съпровожда отначало докрай, принуждава те да се отвращаваш от героите и да ги харесваш, да ги презираш и да им съчувстваш. Едуард Нортън прави непробиваема поддържаща роля с дребен фантастичен детайл. Майкъл Кийтън е в ролята на Анти-Капитан Америка. Филмът е предсказуем и в съгласие със самосъзнанието на зрителя и това може би е най-голямата му слабост – вместо да открива, зрителят вижда себе си в този филм отражение на блуждаещите ни мисли.

Оценка: 5/6

Cinemasrcotum:

„Бърдман“ е сценичен, кинематографичен и драматургичен подвиг, с който Иняриту прави една впечатляваща артистична аутопсия с ограничени, но великолепно изпипани, изразни средства. Той постига много повече от показването на една човешка история, защото вътре в себе си „Бърдман“ изобразява киното като чиста емоция, театърът като обсебваща страст, а гледането на спектакъла превръща в почти лично изживяване. И в същото време разбива на пух и прах актьорските комплекси по един уникален начин. Широко интерпретативен, с адски въздействаща атмосфера и заснет с респектиращ професионализъм, „Бърдман“ не е само по-различен от всичко, което излезе тази година, но и най-добрият филм на 2014.

Оценка: 6/6

Джен:

Birdman е висше майсторство в занаята, заради изключителната кинематографична презентация на сложната сценарна концепция. Също и жанрово изкуство и високо изкуство, едновременно. И дебатът между двете, абсурдният спор за границите в изкуството, сведен до… абсурд, до какво друго, до фарс – акт сам по себе си категорично жанров. И сочната, зряла круша на твореца, който отговаряше на критиката, че завинаги ще е режисьор единствено на дълбоката, мъчителна драма с думите: „Аз съм ябълково дърво, не искайте от мен да раждам круши.“ И най-вече филм за истината и измислицата и множествената реалност-нереалност, в която зрителят, творецът и творбата неизбежно заживяват.

Birdman е толкова много неща едновременно и борави с толкова първични механизми от процеса на творене изобщо, че всички пътища на киното тази година биха могли да тръгнат и да се върнат към него без особени усилия. Ще ви покажа как. :)

Оценка: 6/6

 

Comments

comments

Един коментар