Интервю с Явор Цанев

Илюстрация към Интервю с Явор Цанев

Запознайте се с Явор Цанев – създателя на издателство „Гаяна“, списание „Дракус“ и Колекция Дракус – три проекта, посветени на българските таланти в писменото слово и фентъзийните светове, с платинена гаранция за безапелационно качествен подбор и прекрасни книжни моменти за всеки читател. Какво е да бъдеш сам автор, и издател, и визионер, който е твърдо решил да последва мечтите си – вижте в следващото кратко интервю:

Какво е да си едновременно автор и издател в България – проклятие, съдба или сбъдната мечта? Могат ли и двете да вървят заедно в живота, или трябва да се избере само едно поприще, за да е успешен човек?

Известен е съветът, ако искате да станете писател, първо да си намерите работа. Според мен авторите, като вид артисти, обикновено имат разностранни интереси и това наистина се случва – т.е. те упражняват различни професии, докато пишат или поне в началото е така. Много световни имена са работили какво ли не, преди да се реализират като писатели, така че – нищо ново под слънцето. Работил съм различни неща, някои от тях свързани с книгите. През 1996-та година се обърнах към издателство за първия си сборник с разкази и се получи, че платих за отпечатването, а книгата бе пълна с грешки, включително в заглавието. Нормално е да решиш, че ако ще е така – по-добре да опиташ да се справяш сам. Има много автори, които издават сами книгите си. А на въпроса дали може да си и двете – и писател, и издател, и да си успешен – някой ден, надявам се, ще отговоря. Експериментът не е приключил.

Съжалявате ли понякога за някое свое решение, свързано с книгите – за избор на автор, за написан текст или нещо друго?

Във всяка дейност има пропуски и грешки, но нали от тях се учим. Не се сещам за нещо, за което да съжалявам, но има много, което може да се желае и да става по-добре. За текстовете – след като ги напишеш и издадеш, те имат свой живот. Когато ги чета, най-много да срещна себе си от миналото – което може да е забавно. За следващо издание винаги може да се направи нова редакция например.

Колко е важно да преследваме мечтите си – не се ли страхувате от клишето, че най-много сълзи има от изпълнили се мечти?

Разбира се, че е важно. А клишето, за което питате, понякога е самата истина. Мечтите винаги имат своята цена и всеки я плаща, независимо как изглежда отстрани. Понякога сълзите са от щастие, друг път – не. Затова е добре винаги да имаме готова следваща мечта, която да ни води.

Как се роди „Дракус“ и колко голям ще порасне – докъде искате да стигнете с проектите си и какви са настоящите ограничения?

„Дракус“ е една от тези мечти, за които споменахме. Очакванията ми бяха други, но все по-ясно виждам, че така, както бе намислен – това са възможностите. Държах да е на хартия, да е за български автори – и в това е смисълът. Трудностите са различни, но основно са в разпространението. Наясно съм, че от литературно списание не се очаква да е на печалба, но „Дракус“ е нещо по-особено. Вярвам, че ако достатъчно хора научат за него, след като опитат и се убедят, че има български автори, които си струва да се четат – би могло да се развие като обем и периодичност. А за плановете – нека не разсмиваме Господ с тях и все пак да опитваме да ги следваме.

Как може един автор да стане част от великолепната поредица Дракус, която няма аналог в съвременната издателска дейност? Кои са следващите автори, които можем да очакваме, и ще има ли нови конкурси и сборници? Аз лично съм за трибют за Урсула Ле Гуин, Зелазни и Силвърбърг…

Колекция Дракус е друга моя мечта. Засега наистина се развива добре – предстои да изработим нещо като регламент, за да е по-ясно как някой автор може да се включи в нея и при какви условия. Вече направихме първите 5 заглавия (от декември до средата на годината), а смятах, че ще са около 4 годишно. Работим по следващото и сме разговаряли за още няколко.

Тази година трябва да излезе сборник от конкурса „451 по Бредбъри“, а за догодина конкурсът ще е най-вероятно за разказ, вдъхновен от По. Първият сборник („Вдъхновени от Краля“, резултат от конкурса за разказ, вдъхновен от Стивън Кинг) мисля, че се получи добър и разнообразен. Опитвам се да разсъждавам едновременно като автор и като читател – какво бих прочел от български автори и съответно – какъв конкурс би ме вдъхновил да напиша нещо специално за него.

Как виждате бъдещето на книгите и по-специално на тези от български автори? Какво трябва да се промени, за да си върне писменото слово предишните хубави времена – смяна на авторите, смяна на манталитета на читателите, смяна на сюжетите или смяна на държавата?

Струва ми се, че книги ще има винаги. Животът се променя, нормални са възходите и спадовете. И друг път съм давал пример с часовника – има го на мониторите, на телефоните и таблетите, в колите, едва ли не навсякъде около нас – на какви ли не уреди… но ръчните часовници не са изчезнали, макар и не всеки човек да ползва такъв.

Проблемите са много. Дори само да споменем икономическата страна – за съдържанието в джоба на потребителите книгата се конкурира с прехраната и битовите сметки, – в това положение изборът е ясен. Тиражите спадат, а оттам се покачва цената на бройка и нещата вървят надолу в сякаш омагьосана спирала.

Струва ми се, че в България авторите ще стават все по-активни и интернет много помага за това. Вече е практика да се изпращат заглавията по куриер, предполагам, че за читателите също е интересно да получат книга директно от автора.

Естествено, това е крайно недостатъчно, но е една посока на развитие, която дава известна свобода. Пазарът е достатъчно малък. Много читатели свикват да се обръщат към издателствата, така е най-сигурно, че ще намерят книгата – предполагам, че по същия начин все повече ще търсят и самия писател.

Каква трябва да е ролята на държавата, институциите или чуждестранните организации по отношение на книгоиздаването; и защо сякаш на никого в България не му пука особено за това, въпреки че сякаш авторите и читателите се увеличават с всеки ден?

Не бих могъл да отговоря на този въпрос. Настроен съм да не разчитам на никого, въпреки че всяка помощ е добре дошла. Опитвам се да открия свой път, а е възможно да греша именно в това. Автори има, но има и много такива, които се отказват от писането. За читателите не мога да преценя доколко се увеличават – факт е, че изборът на заглавия за тях се увеличава с времето.

Българските автори недоразвити таланти или отчаяни графомани са? Отказвали ли сте на автори, които търсят издател, но техните книги нямат практически никакви качества, и има ли начин да се каже на някой с огромна любов към писането, че за негово собствено добро просто не трябва да го прави ?

Както във всяка област – има различни примери. Графоманите обикновено не се отчайват лесно. Но пък талантливите се отчайват понякога. Нещата не винаги са еднозначни, когато говорим за книги. Дори да отричаме литературните качества, ако книгата се продава добре, то тя е успешна като продукт и обогатява финансово издателя и книжаря. Ако е поръчана само за печат – това са средства, които ще помогнат за издаването на друга. Книгата има различни функции и всяко заглавие има различни измерения за своята успешност. На автори, които търсят отпечатване и го финансират, не сме отказвали, но за Колекция Дракус нещата стоят по друг начин – трябва да преценя, че са подходящи. Не определям текстовете като добри и лоши, а именно подходящи, което няма как да не е субективно. Не съм си позволявал да кажа на някой, че не трябва да пише. Хората се развиват, включително в писането. Идеята е да ги стимулираме да се развият.

Кой е жанрът на бъдещето – фентъзи, фантастика, хорър или нещо съвсем ново? Как могат да се съберат технологиите и книгите, освен с електронните книги, които сякаш напоследък отстъпват с крачка-две назад според някои проучвания?

Трудно ми е да си представя читател, който през целия си живот чете само фентъзи, например. Жанровете са доста смесени вече или поне така ми се струва, но точно тази пъстрота на темите и търсенията дава възможност да избереш подходящото за теб и за дадения момент четиво. Четенето си остава уникално изживяване и който го е усетил така, няма да спре да чете, а вече под каква форма ще го прави, опира до личен избор. Аз все още предпочитам да чета на хартия.

Интервюто взе:
Ана Хелс

Comments

comments

3 коментара