Георги Малинов – 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

Илюстрация към Георги Малинов - 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги


Анкетата взе Александър Карапанчев. Вижте всички отговорили досега. Въпросите са от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Доколкото си спомням – „Ян Бибиян“ на Елин Пелин, ако не броим преди това
приказките.

 

корица

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Моят „Топ 20“ е подвижен като марсиански пясъци. Постоянно някой се вмъква там и измества друг. Е, имам си няколко пожизнени книги в тази класация, но другите трябва да се борят за място.

Много ми хареса Чайна Миевил с „Кралят на плъховете“ и „Градът и градът“.

В новия си „Топ 20“ мога да включа и трилогията на Патрик Нес „Живият хаос“. Признавам, доста ме впечатли. Но както казах, моят „Топ 20“ се мени постоянно. Току-виж след някой и друг месец и някоя и друга прочетена книга списъкът да е друг. Даже със сигурност ще е друг.

 

корица

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

„Метро 2034“ на Дмитрий Глуховски. Много ми допадна неговото „Метро 2033“. Даже за 2014 година си го сложих в „Топ 20“, обаче „Метро 2034“ ме разочарова. Мудно, бавно действие, с напъни за задъхан сюжет. Личи си, че романът е писан насила, движен от инерцията на успеха на предишното „Метро“. Нищо, и такива неща се случват. С нетърпение очаквам новата книга на Глуховски – „Бъдеще“. Предчувствам, че няма да отиде в графата „Четено-недочетено“. В горната графа мога да включа и Харуки Мураками. Хубав език, добър разказвач, но не ме хвана, дори ми дотегна и… в килера :)

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Станислав Лем, Борхес, Пратчет. Лем хем е учен, философ с огромни знания, хем е класен разказвач, блестящ литератор (едни от най-добрите описания на мъжко-женски отношения са негови, в „Соларис“ и „Завръщане от звездите“ например). Борхес създава светове, изтъкани от нашето вътрешно пространство. Те са различни от космоса на Лем и подредения свят на вселената и поради това примамливо плашещи. Борхес, както пишеше някъде, трябва да се чете често и по малко. Пратчет е… Пратчет. Просто велик. Не ми се обяснява защо.

 

авторавторавтор

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Чак пък срам. Доста от нашумелите автори съм пропуснал, Джордж Мартин например. Ама сигурно и той ме е пропуснал :)

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

Е, зависи какъв е човекът, какво е чел, какво очаква. Такива работи. Иначе мога да препоръчам от Лем до Пратчет. От българските автори Павел Вежинов и Емил Манов са прекрасно начало. От по-ново време с две ръце гласувам за трилогията на Николай Светлев „Всичкият блясък на Злото“, „Приказка за непобедимото Добро“ и „Аз, грешният Иван“ и за Иван Попов, особено за неговите „Хакери на човешките души“. За съжаление, много добри книги остават непознати, просто защото не могат да се качат на медийната вълна, където пък много книги стават известни, просто защото са… известни.

 

корица

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

От кого да е подценяван? От критиката? От социалните мрежи? От феновете? Нямам представа. Има книги, които страхотно харесвам и които много малко се обсъждат. По-старите автори избледняват с времето и все по-малко се четат. Колко хора в България четат Иван Ефремов например? Мисля си, че са малцина. От тази гледна точка ето един ужасно подценяван автор. Същата работа е със Станислав Лем и Клифърд Саймък.

 

корица

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Сергей Лукяненко като цяло ми се вижда надценен. Ужасно. Някои от неговите неща за мен са направо слаби.

Послеслов. Откакто се помня, а това е от едни далечни години в град Пазарджик – който, както е малко известно, е пъпът на света, – та оттогава чувствам книгите като някаква сраснала се част от мене, симбиоза някаква и втъканост. Оттам е и удовoлствието, освен да чета, и да пиша. Така де, не може само да се консумира, трябва и нещо да излиза :) Покрай фантастиката дойде и влечението ми към компютрите, мислещите машини и всякакви аритметчици, както казва Лем.

Това се превърна и в мое хоби, професия и наслаждение. Някъде пак през тези далечни години се зароди родният фендъм (любителите на фантастика, да поясня все пак), който също запълни живота ми и подсили творческите напъни. Благодарение на конкурсите на „Аргус“, „Таласъмия“, списанието на БГ фендъма „Тера фантастика“, алманасите на Атанас П. Славов придобиха реални, в смисъл книжни, форми много мои разкази, повести и романи. Така де, един роман :) Вече съм по-настрани от фендъма, но обичам да се срещам с хората от него и да следя какво става там. Не че нещо особено става :)

Ако четенето оформя начина на мислене, то писането го доукрасява и като с фина четка го дооформя. От тази гледна точка мога да се нарека и графоман – писането, сътворяването на светове и заселването им с хора, нехора и полухора е неизразимо удоволствие. Твърдо съм за електронните книги, това е начинът книгата да стигне навсякъде. И затова всичко мое, което се разпространява в Мрежата, е свободно.

 

 

Георги Малинов е роден в Пазарджик през 1958 година. Още като гимназист става член-основател на клуба „Аркадий и Борис Стругацки“, на чиито фензини сътрудничи. По-късно завоюва отличия от множество национални конкурси – на издателство „Аргус“, на фестивалите „Таласъмия“, „Златен кан“ и др. Като автор се изявява твърде разнообразно – както в полето на научната фантастика, така и в дебрите на фентъзито. Досега има три самостоятелни книги: романа „Орфеус слиза в ада“ и сборниците „Шампионите“ и „Несъществуващият вирт“. Един от основателите на списание „Тера фантастика“. Отделни негови разкази са превеждани на руски и френски език. През 2003 година в Турку, Финландия, спечелва наградата „Еврокон“ за дебют.

 

Comments

comments