Аутсайдер – Самюъл Р. Дилейни

Илюстрация към Аутсайдер - Самюъл Р. Дилейни

Снимка: Alex Lozupone. Лиценз: CC:BY-SA

Аутсайдер – Самюъл Р. Дилейни

от Кърт Томпсън

Originally published as: The Outsider – Samuel R Delany

© 2015 Curt Thompson, Threat or Menace Magazine.
Translated into Bulgarian by permission.

Самюел Рей Дилейни е един от най-изявените писатели иконоборци на ХХ век. Не само по отношение на творчеството си, но и като личност и преживявания, привнесени в работата му. Освен това е от авторите, които много трудно могат да бъдат поставени в определена категория, защото прекрачва твърде много граници и е изградил кариерата си, като кара всяка една група, към която принадлежи по подразбиране, да изпитва неудобство в опитите й да го обяви за свое завоевание. Той е безсрамен порнограф и агент-провокатор, който се опълчва на социалните конвенции и нрави, в работата и живота си.

Дилейни е роден през 1942 год. в Харлем, в афро-американско семейство от средната класа. Баща му е преуспял управител на погребален дом и семейството живее на последните два етажа в сграда, където, на приземния етаж и в мазето, се помещават погребалната зала и помещението за балсамиране.

Струва си да отбележим, че дядото на Дилейни преживява края на робството и от момче, което работи на полето, завършва жизнения си път като епископ в Протестантската епископалната църква на САЩ, както и че две от лелите му по бащина линия са известни с дейността си в защита на гражданските права. Справедливо е да се каже, че в семейството му има здрава жилка от ярки прояви и ерудиция.

Въпреки че Дилейни е открито хомосексуален – най-малкото в социалния си кръг, – още в средата на 1950-те той се жени за Мерилин Хакър, приятелка от гимназията, която през 1961 год. сама ще се превърне в бележита поетеса и литературен критик. Тъй като по онова време в щата Ню Йорк междурасовите бракове са забранени, за да получи разрешително за брак, на двойката се налага временно да се премести в Детройт, щата Мичиган. Мерилин е наясно със сексуалната ориентация на Самюъл и двамата се радват на полигамна връзка, която прекъсват и подновяват в продължение на десетилетия. Междувременно им се ражда дъщеря.

Хакър работи като заместник-редактор в Ace Books, където спасява първия роман на Дилейни The Jewels of Aptor от купчината получени по пощата ръкописи, като прави всичко възможно книгата да бъде прочетена от отговорен редактор. Jewels е публикуван през 1962 год. и издига стремително литературната кариера на Дилейни, когато е деветнадесетгодишен. В рамките на пет години той вече е издал Babel-17 и The Einstein Intersection, като и двете книги получават награди „Небюла“. До 1970 год. е награден с трета „Небюла“ и с „Хюго“ за разказа му Time Considered as a Helix of Semi-Precious Stones.

Корица на Вавилон 17Корица на Сечението на АйнщайнКорица на Съкровището на Аптор

Възторгът – сред колегите му в жанровата общност и феновете – не е повсеместен. Самият Дилейни си припомня случаи с известни редактори, при които например Джон Кемпбъл отхвърля творчеството му с довода, че читателите на научна фантастика никога не биха приели чернокож протагонист, а Фредерик Пол (наред с други) пише дълги и злостни изказвания с предупреждението, че „хленчещите педали“ и „литературните самозванци“ (многозначителен намек за Дилейни) (Бел. от Владимир Полеганов: Вероятно авторът на статията допуска грешка и приписва на Фредерик Пол изказване от Пол Андерсън. В своето „Въведение“ към Nebula Award Stories No. 4, 1969, Андерсън пише, че истинската научна фантастика „си остава по-заинтересована от … оцеляването, триумфа и трагедията на героите и мислителите, отколкото от неврозите на някакъв си хленчещ педал.“ В действителност Фредерик Пол е човекът, който поема риск и селектира Dhalgren за публикация в Bantam Books) съсипват научната фантастика, публикувана по онова време във фензините, които до голяма степен изпълняват същата функция като съвременните интернет форуми и дискусионни групи.

Дори и творбите на Дилейни да съдържат в себе си всички отличителни черти на научнофантастичната Нова вълна обаче – със засиления им фокус върху структура и езиков поток, с темите им за сексуалността, социалните етика и нрави, – той така и не е припознат от движението. Независимо от факта, че създава тези творби преди „Новата вълна“ да се превърне в движение, и че романите му доказуемо са далеч по-трансгресивна литература от тези на Муркок, Балард и Елисън, Дилейни си остава повърхностна част от същото това движение, пренебрегван от мнозина критици и почитатели, специализиращи в изследвания на Новата вълна. Обстоятелството, че тези „литературни бунтовници“ почти без изключение са били всецяло хетеросексуални, цисполови бели мъже, със сигурност допринася за липсата на признание за иновативното творчество на Дилейни по онова време (а в голяма степен и до ден-днешен).

Корица на СвръхноваВ много отношения края на 1960-те и началото на 1970-те са връхната точка в признанието за Дилейни като писател на научна фантастика, що се отнася до възгледите на научнофантастичната общност. След като завършва Nova през 1968 год., Дилейни изпада в нещо, което по-късно ще нарече „нервен срив“, и няма да публикува друг роман чак до 1973 год. Насочва творческата си енергия към нежанрова работа и преподавателска дейност (включително като наставник в писателската работилница „Клариън“, където преподава на Октавия Бътлър и др.), създава няколко разказа и някои влиятелни критически студии. Освен това пише сценария за един от броевете на Wonder Woman, като си заслужава да отбележим, че останалите два броя от планираната серия от общо три в негово авторство са отхвърлени от DC Comics с мотивите, че са „прекалено радикални и политически“. Това е периодът, когато пише романите Equinox и Hogg.

Двата романа се отдалечават радикално от жанровото му творчество. Откровено сексуални, графични и груби (по отношение тематика, а не писателски финес), Equinox и Hogg са трудни за четене и още по-трудни за публикуване. Hogg излиза от печат едва през 1995 година. Тези книги освен всичко друго обаче отбелязват фундаментално изместване в жанровото писане на Дилейни.

Корица на DhalgrenС Dhalgren, публикувана през 1975 год., Дилейни се насочва към протагонисти, които са най-вече цветнокожи и най-вече хомосексуални, а така също започва да изследва темите за половото преливане и своебразността, макар и в далеч по-умерена форма в сравнение с Equinox или Hogg. В средата на 1970-те тези теми оказват силно влияние върху много читатели и Dhalgren се радва на пазарен и литературно-критичен успех, до голяма степен без подкрепата на научнофантастичната общност по онова време.

В добавка към бавния, но стабилен поток от публикации на жанрови творби от средата на седемдесетте, Дилейни се откроява като уважаван литературен критик и е преподавал в няколко университета, като покрива разнообразни теми и не престава да предизвиква полемики. Може би най-пословичната и проблематична от тях възниква през 1994 година в изказването му за NAMBLA (Северноамериканска асоциация за любов между мъже/момчета).

Цитатът, в неговата цялост, гласи:

„Чета относително редовно [бюлетина на] NAMBLA и смятам, че е една от най-интелигентните дискусии, на които някога съм попадал по въпросите на сексуалността. Преди да започнете да осъждате съществуването на NAMBLA, се открийте, вижте действителността и какви са проблемите, които обсъждат. Изправете се пред тази действителност вместо пред демонизираната идея за типове, които тичат наоколо и опитват да спят с малки момченца. В ранната си възраст, на 9, 10, 11, 12, 13 години, щях да бъдат много по-щастлив, ако NAMBLA съществуваше.“ – Queer Desires Forum, New York City, 25 юни 1994 год.

Корица на HoggКогато Hogg най-после е публикувана през 1995 година, с нейния протагонист с минало на детска проститутка и жертва на сексуално посегателство (и подробни, графични описания в този смисъл), мнозина читатели и някои професионалисти от общността на научната фантастика заклеймяват Дилейни като педофил.

Но ако Дилейни има някаква вина, то най-голямото му престъпление е в неотстъпната прямота и готовността му да надхвърли социалната крива, когато нещата опират до обсъждане и обрисуване на социални и сексуални въпроси, които предизвикват силен дискомфорт в повечето от нас.

Комбинацията от възторжено одобрение по отношение на труда му, но и отсъствието на признание под формата на големи водещи награди във фентъзи и научнофантастичната общност от Dhalgren насам навежда на мисълта, че неговите колеги и почитатели в областта на научната фантастика като цяло не се справят адекватно с автор, чието въображение рисува фантастичното и едновременно с това съдържа теми, които мнозина фенове на жанра намират за трудни: секс, социална справедливост, раса и пол.

Дилейни е същински литературен аутсайдер, макар от интервютата и писането му да е очевидно, че под натиска на това схващане донякъде е склонен да губи търпение. Все пак си остава уникален, комплексен и важен глас в жанровата общност, а нестихващото му присъствие като преподавател и критик, не по-малко от цялостното му литературно творчество, продължава да формира научната фантастика и разбирането за нея.

Превод от английски:
Петър Тушков, 2015

 

Кърт Томпсън е дългогодишен ентусиаст във всичко, свързано с жанровата медия, и като дете вероятно е прекарал прекалено много време в четене на комикси, научна фантастика, фентъзи и криминални романи и в занимания с RPG игри. Помагал е при организацията на конвенции, продавал е комикси и игри, има повече от двайсет години опит в хостването (от време на време и като участник) на различни ролеви игри и най-сетне е нещо като познавач на класическите филми. Може да бъде подмамен с шоколад и ром. Намерете го в Twitter и Google+.

Threat or Menace е творение на двама души, Кърт Томпсън и Айзък Шер. В списанието обичат много неща и искат да споделят страстта си по тях с вас! Позицията им като ревюисти и когато взимат интервюта, набляга на позитивното, а търсенията им са насочени към теми, които им доставят удоволствие и могат да разглеждат във все по-голям детайл. От друга страна, когато работата опира до загриженост в областта на важните и големи културни проблеми, не са склонни да показват никаква милост. Намерете списанието в Twitter или посете сайта му: threatormenace.com

 

Вижте библиографията на Самюъл Дилейни.

Comments

comments