Зъбатите демони – Петър Бобев

1
Корица на Зъбатите демони на Петър Бобев

Петър Бобев. Зъбатите демони. – Фантастично-приключенски роман. – Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, София, 2015. Редактор: Александър Карапанчев. Художник на корицата: Ани Бобева. Технически редактор: Сандро Георгиев. Предпечат: Атанас П. Славов. Коректор: Антоанета Петрова. Предговор: Пламен Младенов. Сборно интервю с писателя: Александър Карапанчев. Формат: 20х13 см. Страници: 208. Цена: 12 лв.

Рицарят на Великото равновесие
и неговите предупреждения

Предговор от Пламен Младенов

Словосъчетанието „неиздавано произведение“ вероятно изостря сетивата на мнозина любители на литературата. Когато говорим за роман на класика на българския фантастичен и приключенски жанр Петър Бобев (9 август 1914 – 27 април 1997), интригата става още по-силна. За почитателите му от най-различни поколения всяка нова, още непозната негова книга е събитие, сравнимо с откриването на загадъчен град на инките като Мачу Пикчу.

В „Зъбатите демони“ Петър Бобев остава верен на себе си и майсторски заплита повествователни линии, остри конфликти, подводни битки на живот и смърт с допотопно морско чудовище, надводни преследвания, поднесени със специфичните за него език и изразни средства. Едновременно с това авторът демонстрира безкрайната си ерудиция, благодарение на която читателят се запознава с множество неподозирани или слабо познати факти и получава стимул сам да продължи търсенето на информация.

Впечатляващо е, че 36 години след създаването си романът звучи (стряскащо) съвременно. Взаимоотношенията „човек–природа“ са по-важни от всякога за оцеляването на цивилизацията ни. Самозабравили се представители на нашия „разумен“ биологичен вид вършат безобразия по континенти и океани и в атмосферата, без да се замислят за последствията. Екологичните движения и организации се противопоставят все по-решително на всички вредни въздействия, но и отпорът срещу тях се ожесточава. България не е изключение и от този процес. Научната страна на творбата също не е загубила актуалност. Учени от различни страни продължават да работят по хипотезите, обосновани от П. Бобев. В средата на 2015 г. екип от Университета на Абърдийн съобщи за сериозен напредък в борбата с онкозаболяванията, основан на компоненти от имунната система на акулите.

* * *

През април 1979 г. Георги Иванов става първият българин, полетял в Космоса. По същото време Петър Бобев завършва своя фантастично-приключенски роман „Зъбатите демони“, чиято фабула е пряко свързана с океана и неговите все още загадъчни дълбини. Морето привлича като магнит писателя през целия му творчески път. „Белият лоцман“, „Теао Немия“, „Заливът на акулите“, „Свирепия“, „Разум в бездната“, „Телената обеца“, „Тигрицата на океана“ са само част от повестите и романите на П. Бобев, в които той запленява въображението на читателя с приключенията на удивителни водни обитатели, с ежесекундната им битка за оцеляване в безмилостната обкръжаваща среда, със срещите или сблъсъците им с представителите на човешкия род. Героите в редица произведения с историческа насоченост на този толкова популярен наш автор („Галатея“, „Куцият дявол“, „Калиакра“, „Драгота – морски хайдутин“) също кръстосват морските простори, като във всички изброени задължително трябва да отбележим присъствието на пиратството в различни негови форми – друга тема, която вълнува Петър Бобев. Навсякъде писателят поставя жизненоважни морално-етични проблеми.

„Зъбатите демони“ от заглавието на романа са акулите. От древността до наши дни големите и средните по размери представители на тези хрущялни риби предизвикват страх, ужас и какви ли не други отрицателни емоции, въпреки че само четири вида акули са в състояние да нападнат човек, без да са предизвикани. За разлика от моряците, рибарите, сърфистите и плувците, учените гледат на могъщите морски хищници от друг ъгъл. Крие ли организмът на акулите средство за борба с най-коварния враг на живота – раковите заболявания? Дълго време е съществувало схващането, че този древен род риби, населяващ сините дълбини на нашата планета над 400 милиона години, е неподатлив на онкологични образувания. Впоследствие, при изследвания на тела на акули, са откривани следи от ракови тумори. Неизяснен остава въпросът дали това са изолирани случаи, или процентът на заболеваемост сред „зъбатите демони“ е близък до този сред другите животински видове и човека.

Петър Бобев застъпва позицията, че „… акулите почти не боледуват от инфекциозни болести. Също от рак“, както заявява един от главните негови герои, ученият Жан Дюрер. Върху това схващане авторът изгражда сюжета на романа си. Дюрер открива, че тимусната жлеза на акулите съдържа вещество, което спира развитието на белодробните тумори. От този момент за властелините на Световния океан настъпва апокалипсис. Мало и голямо, опитни рибари и самонадеяни новаци се втурват на лов за акули, тъй като заплащането е пребогато. Рязкото намаляване на акулската популация нарушава екологичното равновесие и планетата е на ръба на катастрофа, но само единици се досещат за това. Почти пълното изчезване на „хищниците-санитари“ удължава живота на болните и заразени риби, главоноги и други морски същества, което предизвиква епидемии от заболявания сред повечето групи жители на океана.

Нека дадем думата на друг ключов персонаж, българския биолог Христо Панчев: „Увеличи се зоопланктонът, а фитопланктонът застрашително намалява. Няма ли това да се отрази върху съдържанието на кислорода в атмосферата? И то най-напред във водата, където да причини още по-голяма смъртност сред морските обитатели. После – относително нарасналият въглероден двуокис няма ли да предизвика „парников ефект“ върху планетата, да се повиши средната температура, вследствие на което да се стопят ледниците, да се надигне нивото на океана, да потопи безброй крайморски градове и плодородни площи, да се разширят пустините…“. Звучи актуално, нали? Така Петър Бобев пише за глобалното затопляне още през 1979 г. …

Човекът е най-страшният звяр на Земята, „Хищникът на хищниците“, а не „зъбатите демони“, които всъщност стават негови жертви. Homo Sapiens нарушава Великото равновесие, но пак той, по-точно, отделни негови представители, с риск за живота си го възстановяват.

Доктор Жан Дюрер, ръководител на онкологичния отдел в мощна фармацевтична компания, е първият основен двигател на действието. Раковото заболяване на съпругата му Силвия става катализаторът на работата му по извличането на веществото сквалотимузин, спиращо развитието на болестта. Дълго време Дюрер осигурява жизненоважното лекарство само за Силвия и безскрупулния собственик на тръста Ричард Маккреди. Постепенно осъзнал надигащата се катастрофа, причинена от избиването на акулите, Жан се освобождава от своя егоизъм и насочва усилията си към по-ефективно използване на акулската „суровина“ и замяната ѝ със синтетичен сквалотимузин, който да се произвежда в количества, достатъчни за целия свят.

Българският биолог Христо Панчев е далеч от каквато и да е представа за супергерой, въпреки телосложението си на щангист от тежка категория. Все още невъзстановен от сполетялата го семейна трагедия, за която обвинява себе си и развива комплекс за вина, ученият търси спасение в обятията на алкохола. Дори важното откритие, направено от него, се дължи на случайността, за което Панчев си дава съвсем ясна сметка. Българинът първи прозира фаталните последствия от геноцида над иначе безпощадните хищници и бърза да уведоми световната общественост.

Мултимилионерът Ричард Маккреди и племенникът му олицетворяват вижданията на П. Бобев за „вълци в човешки образ“. Двамата представители на „света на капитала“ вероятно щяха да направят стряскащо впечатление на аудиторията през 1979 г., но днешната българска действителност ни убеждава, че подобни „образи“ са навсякъде около нас.

Мануел Лопес, за разлика от двамата Маккреди, тръгва от най-ниското социално стъпало. Крайната бедност на неговото рибарско семейство го принуждава да развие комбинативните си способности, от един момент – изцяло в престъпен план. Лопес воюва на два фронта – срещу морския звяр, причинил гибелта на брат му, и срещу мафията, която му е пряк конкурент в бизнеса с акулски тимуси. Естествено, „дребният хищник“ Мануел няма никакъв шанс срещу „глутницата“ на организираната престъпност.

Левиатан е гигантска акула, кархародон (наричан и мегалодон), три пъти по-дълъг от съвременните големи бели акули. Смята се, че кархародоните, които достигали дължина до 21 метра, са изчезнали преди около 2 милиона години, но в „Зъбатите демони“ те все още владеят океаните. Ужасът и вцепенението от вида на чудовището са такива, че неслучайно Мануел Лопес го кръщава с името на старозаветния морски звяр. Библейските мотиви не спират дотук, защото самият Христо Панчев се озовава в търбуха на Левиатан, подобно на пророка Йона, който бил погълнат от огромна риба. Любопитно е, че кархародони се появяват в още две творби на Петър Бобев – „Светещата гибел“ (1978) и „Телената обеца“ (1988).

Тук възниква въпросът: „Зъбатите демони“ не са ли повлияни от „Челюсти“? Бестселърът на американския писател със същите инициали П. Б. (Питър Бенчли) излиза през 1974 г., а на следващата година киношедьовърът на Спилбърг счупва рекордите по приходи. Отговорът най-вероятно е „Не“. Бялата акула от „Челюсти“ се появи в България едва през 1984 г., но не на голям екран, а в така наречените кино-видео клубове (КВК). Книгата на Бенчли бе издадена у нас през 1987 г. Разбира се, твърде вероятно е лентата на Спилбърг да е била показана още през втората половина на 70-те години на някоя специална прожекция за „избрани“, където право да присъстват са имали и членове на Съюза на българските писатели, обаче Петър Бобев не е посещавал такива събирания. Възможно е „Челюсти“ да е бил предмет на обсъждане от страна на кинокритици или в други, частни разговори, в присъствието и с участието на Бобев, но между двата сюжета няма почти нищо общо. Разликата в мащабите на замисъла и идеите е очевидна и е в полза на българския фантаст.

* * *

„Зъбатите демони“ е творба с изключително силна екологична насоченост. Петър Бобев без колебание посочва истинските „демони“, хората, чието откровено варварство по отношение на майката-природа бързо ще се обърне срещу тях. Неговите предупреждения, за съжаление, са близо до момента да се сбъднат. А тогава Великото равновесие може да се окаже необратимо нарушено. Положителното е, че по целия свят непрекъснато се увеличава броят на защитниците на нашия общ дом – планетата Земя.


Романът е завършен през април 1979 година, но е публикуван за пръв път през 2015 година. Повече информация за Петър Бобев и творчеството му можете да намерите на специализирания му сайт.

Коментари

коментара

1 коментар

  1. има ли възможност за купуване на електронен вариант?

Comments are closed.