Трилогията за отхвърления на Роуина Кори Даниелс (Ана Хелс)

0
Илюстрация към Трилогията за отхвърления на Роуина Кори Даниелс (Ана Хелс)

Трилогията за отхвърления
на Роуина Кори Даниелс

от Ана Хелс

Сегрегация по пол, възраст, цвят на кожата, място на раждане. Сегрегация по тегло, цвят на косата, очите или броя прочетени книги. Практикуваме сегрегация ежедневно, ежеминутно, ежесекундно. Винаги сме ние и те, аз и останалите, моите приятели и целия тъп свят. Идеята за всички сме едно, обединение, нация, вид са нещо, за което само си четем в книгите, но ни държи твърде за кратко влага в умовете, докато се срещнем с първата случайна новина как те – управляващите са ограбили за пореден път нас – народа; как те – чалгаджиите, са ни изложили нас – хипстърите пред чужденците с неформалната си простотия; как те – онези, различните, тъмните, са посегнали на някой от нас – еднаквите, белите. И добрата идея за едното, което е много, но пак е едно, си отива заедно с несбъдналата се мечта за идеален баланс на Ричард Бах, пропаднала заедно с брака му с Лесли. Въпреки, че не знаете за какво говоря – все още не съм му простила след близо 15 години, че ме излъга, дето соулмейтовете трябва да са заедно в живота, вместо да си признае истината, че не трябва да се доближават и на километър, щото да мразиш образа в огледалото е далеч по-лесна работа от това да го обичаш.

Роуина Кори Даниелс пише точно за това – как можеш да мразиш всичко – света, хората, въздуха и най-вече себе си. В реалмия на обитатели, с нищо по-различни от средновековната гмеж, от чието блато на несполучливо изроден интелект сме се пръкнали и ние; понякога генетиката си прави лоша шега и някои хора се получават физически много по-красиви, стройни и вечномлади, дори надарени с психически способности, за които в личното ни минало обичайното отношение е било – я марш на кладата. Тези прелестни човеци обаче, вместо да радват с красивата си разнообразност, само дразнят себичните взорове на мръсната околна сган; и ако не ги избият при раждането, милозливо ги изхвърлят на спретнати купчинки в гората по обвинение в странност. И така се ражда расата на меднокосите маладжуни, от които пък понякога се раждат чисти среброкоси потомци, наречени т’ен. Вие ги знаете и като елфи, и като туата де данан, и като д’ни. Но в този свят на пъплеща омраза към различното, силното и красивото те не са особено могъщи и това ги обрича на едно постоянно гонение от собствената им рода, сляпа за факта, че кръвта на отхвърлените е еднаква с тази на отхвърлящите, а разликата е само шепа непокорни гени. Ама просвещение, наука, здрав разум – тия работи не се тачат особено високо от обичайно кръвожадните варвари миерен, горди да се нарекат истински хора пред целия свят и да счупят главата на всеки, който се осмели да им покаже нещо хубаво пред кървавите свински очички.

Елфоподобните различни пък се самосегрегират и обвиват със своя вътрешна омраза – да, кръвта е наистина една и човешка, независимо от цвета на косата, или силно лимитираните проявления на сила, включващи лечение, емпатия, телекинеза и някое и друго практично умение, но за съжаление никой не мята огнени топки, не се сипят светкавици от небесата, не се изпепеляват хора с поглед. Ще сте прави, ако решите, че на малко насилен Х-мен конфликт мутанти срещу хора избиват нещата, но все отнякъде ще трябва да е дошла музата на вдъхновението. Разделението в красивия народ идва на база на различния вид сила, будеща се заедно със съзряващата плът, правеща невъзможно две силни т’ен същества от различен пол да могат да споделят повече от веднъж в годината близостта си, без да устоят на изкушението да се самоподчинят взаимно, демонстрирайки кой е по-силният. Мъжете и жените се обособяват в братства и сестринства, където отприщват амбициите, злобата и надменността си до нива на периодична пълноценна анихилация на цели общности. Това не са точно вашите добри герои, но са жертви; и е само въпрос на нелогична съпричастност да сте от техния отбор.

Врагът е видим първо в огледалото и после през прозореца. Приели своята различност и въздигнали я в човекоомразен култ, на красивите т’ен и техните предци маладжуни им се налага да бягат от превъзхождащите ги като брой братовчеди – истинските хора, които най-накрая под влиянието на един стандартно луд крал завоевател вече съвсем са зажаднели за кръв и гадорийки по викингски. Така започва трилогията за отхвърления, като събира и разделя съдбите на хора от всеки насилен подвид на човешката нация, можещи да бъдат различени само по цвета на косата или очите. Е, не е точно правено за първи път в историята, но чрез живота и решенията на единицата достигаме до прозрения за общото, и то нашето си, лично общо, към което честичко обичаме да се тупаме в гърдите, че уж принадлежим.

Ще имате проблеми с обема на книгите и вероятно един добросъвестен редактор би отрязал с лекота половината текст, но ако държите героите да станат ваши приятели, чиито имена да обсъждате на вечеря с половинката – няма да ви е излишна нито една глава, нито един разказ от трето лице, разговор или взиране в тъмнината, които да материализират страданието ви в сивите демони на сянката, наречена меланхолия

По женски философска, по мъжки безстрастно жестока, Роуина Кори Даниелс убива своите герои, подлага ги на постоянни мъчения и прави така, че глътките щастие да им загорчат. Ще имате проблеми с обема на книгите и вероятно един добросъвестен редактор би отрязал с лекота половината текст, но ако държите героите да станат ваши приятели, чиито имена да обсъждате на вечеря с половинката – няма да ви е излишна нито една глава, нито един разказ от трето лице, разговор или взиране в тъмнината, които да материализират страданието ви в сивите демони на сянката, наречена меланхолия. Видимо е желанието на авторката да каже много повече отколкото е нужно; и очевидно си пада по финалите тип To be continued, вероятно мотивирани от някое и друго допълнително договорче със издателя. Но е история, която трудно би могла да ви удави в равнодушие, или да ви приспи успокоително, още малко – да ви усмихне със зрънце надежда. Но не е и дядо Мартин. Женският тип болка е различен, и е най-вече самопричинен. Но поне е безопасно да бъде прочетен, дори оценен високо, ако успеете да намерите есенцията на човещината зад плътните мрежи ненавист и отчуждение. Полезно умение и за живия живот, ако ме питате.

Comments

comments