Награди „Хюго“ за най-добър фантастичен разказ: 1946 г.

1
Илюстрация към Награди „Хюго“ за най-добър фантастичен разказ: 1946 г. - Uncommon Sense на Хал Клемънт

Корица: http://philsp.com

Награди „Хюго“ за най-добър фантастичен разказ:
1946 г. – Uncommon Sense на Хал Клемънт

– Значи ни изоставихте, мистър Кънинхам! – Гласът на Малмесън звучеше още по-пресекливо от обичайното, дори като се вземеха предвид изкривяването по връзката в шлемофона и безкрайният статичен шум от лъчите на Денеб. – Колко жалко. Ако не бяхте избягали, щяхме да ви свалим на някой свят, където най-малкото бихте оцелели. Е, сега можете да си останете тук и да се изпържите. И дано оживеете достатъчно дълго, за да видите как излитаме… без вас!

Пролог

Научнофантастичните мигове, прекарани в компанията на гранд-майсторите! Трепетът от добрата, странна, чудновата история, който си мислех, че завинаги съм изгубил заради по-задълбоченото ми познанство с фантастичното.

Когато обаче ми попаднаха два апокрифни тома, в които са събрани всички разкази, награждавани със и номинирани за награда „Хюго“ (1946-2006), това разпали старата ми любов към късата фантастична проза.

Годините са малко подвеждащи, защото очевидно сме 2016-а, а не 2006-а и защото първата такава награда (през годините под различни названия) е връчена през 1955-а на разказа Allamagoosa от Ерик Франк Ръсел, а за някои от годините преди това (1939-а, ‘46-а, ‘51-а и ‘54-а година) съществуват така наречените Retro Hugo награди, определени със задна дата съответно през 2014-а, 1996-а, 2001-а и 2004-а година. Една голяма, но консистентна каша. Независимо от това разказите няма как да не са интересни хронологически – и като качество, и като развитие, и като имена… можете сами да продължите с изброяването. Чета ги един по един и се забавлявам с тихата радост на НФ нърд, който съзерцава колекцията си от оригинални игри за Нинтендо.

Едно необходимо предупреждение. Спойлери в изобилие. Преценете добре дали не бихте желали да прочетете разказа предварително. Последното ще бъде чудесно, ако решите да допълните или оспорите нещо в коментарите. Или да поемете риска да ме обявите за аматьор и да предложите да ревюирате следващ разказ в поредицата. Помислихте ли внимателно? Скачайте на борда на машината на времето:

1946 – годината, в която светът най-после каза не на войната

Всъщност разказът е публикуван през 1945-а година, в септемврийското издание на Astounding, и горното поне отчасти е вярно. Войната току-що е приключила, настроението е мрачно. И съответният анализ на корицата на списанието за това издание би го потвърдил – сумрак, обрасли развалини, някои дори се кълнат, че разпознават катастрофирал самолет. Uncommon Sense обаче е класическа твърда научна фантастика, която се вписва в Златния период на научната фантастика под наставничеството на Кемпбъл, и цялостното усещане е по-скоро за типично оптимистичния подход и вяра в научните познания, които ще помогнат на човека да оцелее, надделее, тържествува над враждебните условия в космоса, независимо дали изправен срещу негодни за живот условия на непознати планети, срещу собствените си недостатъци, срещу злото в душата на ближния или всичко взето заедно. Или както най-точно го е определил Дейвид Сойка: „Разказ с класическа предпоставка, в който историята се върти около способността на протагониста да намери решение на научна загадка в контекста на условията на повърхността на непозната планета.“

Ти го наричаш фабула, аз го наричам сюжет

Леард Кънинхам, главният герой в още три по-късни разказа на Клемънт – „The Logical Life“ (1974), „Stuck With It“ (1976) и „Status Symbol“ (1987), – е богат ексцентрик, който пътува до далечни светове заради чистото удоволствие от издирването на странни форми на живот. На един такъв свят, под ужасяващия пек на свръхгигантската звезда Денеб, Кънинхам удря на камък, когато двамата му асистенти решават да го изиграят. Героят е принуден да избяга от кораба (като преди това извършва саботаж, за да не могат асистентите му да излетят без него) и да се укрие сред околните възвишения, откъдето наблюдава действията им по поправката и опитва да измисли начин да си възвърне контрола над летателния апарат.

Проблемът е, че планетата е негостолюбиво парче скала без атмосфера. Огромните температурни разлики между деня и нощта са превърнали повърхността й във вълнисти песъчливи хълмове. Скафандърът на Кънинхам не му позволява да се движи свободно под лъчите на слънцето, така че се налага да прекарва деня в убежището на една пещера. Поради липса на кой знае какво за вършене, докато чака и се надява да стане някакво чудо, започва да наблюдава околната среда и с изненада открива, че на планетата има животински и растителен живот.

Кънинхам е опитен изследовател и страстта му незабавно започва да регистрира особеностите на странните флора и фауна. След няколко правилни догадки и един-два опита в полеви условия, планът за отмъщение е готов!

Милостиво ще прескоча подробностите, въпреки че предупредих, че съм готов на всякакви най-долни спойлери. Да кажем само, че оттам-нататък всичко протича като по мед и масло, а двамата злодеи са оставени да чакат глуповато пред шлюза на кораба, докато Леард Кънинхам делово излъчва сигнал за помощ и вика властите да ги арестуват. Научният подход, прагматичното мислене, аналитичните способности и човешкият интелект тържествуват.

Анализирай това

На практика разказът е изключително просто устроен, но разбира се, научнофантастичната част е безупречна. Един бърз анализ разкрива и отговор на стандартния въпрос „За какво е историята?“ – споменатата човешка изобретателност в конфликт с враждебния свят, оцеляването благодарение на качествата на протагониста, благородните характеристики като смелост, решителност, самообладание, неотстъпчивост, правота, образованост на мислещия индивид от мъжки пол. Историята започва с бързо въвличане на читателя в трудната ситуация, в която е изпаднал героят, постепенно, детайлно разкриване на средата, в която се намира, и разясняване на поредицата от събития, довели до проблема. В този момент вече е ясно, че героят трябва да действа, за да се спаси – опасността се усложнява, защото не само нищо не е приключило, но е изправен пред дилема: да умре ли от задушаване, изпичане, нападение от местни животни, или да умре в опит да надхитри злодеите. Сами разбирате защо втората опция е далеч по-привлекателна и за него, и за нас като съпричастни читатели?

Кънинхам надхитрява антагонистите, овладява опасностите на враждебната околна среда, като ги използва в своя полза, и отново се възцарява на борда на собствения си кораб. Един допълнителен приятен щрих в образа на героя: проявява милост към злодеите, като не им причинява вреда, а постъпва като почтен гражданин на цивилизованото общество – просто оставя съдбата им в ръцете на органите на властта. На пръв поглед, и по днешните стандарти, разказът приключва рязко и без особено усложнена развръзка, но в нея присъстват обертонове, които удовлетворяват слисания читател от средата на ХХ в.

Клюките

Разказът е с обем от 22 стандартни машинописни страници (6876 думи, което по американските стандарти го прави с обем от около 27 стандартни страници). Интересни факти за Хал Клемънт (Стъбс)? Завършил „Харвард“, където се дипломира като астроном (по-късно защитава диплома и по химия). Военен пилот по време на Втората световна война с трийсет и пет бойни мисии на бомбардировач в Европа. След войната се уволнява като полковник и дълги години преподава по химия и астрономия в академията „Милтън“, училище в топ 25 по успеваемост в подготовката на ученици, продължили обучението си в американски университет.

Как да приготвим разказ като Uncommon Sense?

Необходими продукти:

* протагонист, антагонисти
* планета, космически кораб
* конфликт
* чаша отлежала гражданска съвест
* информация за астрономически обекти, видими с просто око
* информация за ерозионните процеси вследствие на метеорологични условия
* информация за устройството на насекомите
* информация за оптични и олфакторни системи
* информация за агрегатните състояния на различни метали
* информация за поведението на материята в условията на вакуум и ниска гравитация

Начин на приготвяне:

Пуснете протагониста във врящата вода, за да осъзнае, че е попаднал в опасна ситуация, като не забравяте да го оставите в радиовръзка с антагонистите. Добавете във водата информацията за ерозионните процеси вследствие на метеорологични условия и информацията за астрономически обекти, видими с просто око. Накълцайте на ситно предисторията на врящата вода и я разпределете равномерно в тавичка, като редувате пластовете с информация за миналото на протагониста, която разяснява личните му качества и достойнства, и с наблюденията му върху околната среда в контекста на миналото и личните му качества. Поръсете с информация за устройството на насекомите. Разделете наполовина информацията за оптични и олфакторни системи и поръсете с първата половина. Полейте всичко с информацията за агрегатните състояния на различни метали. Запечете тавичката на слаба фурна до зачервяване, като не забравяте да разбъркате протагониста и да го посолите добре, за да не му оставите друг избор, освен да осъзнае, че опасната ситуация, в която се намира, на практика е безнадеждна.

В този момент протагонистът ви вече е в паника и не знае, че спасението е в собствените му ръце, така че престанете да разбърквате, за да му дадете шанс да осмисли цялата информация, с която разполага, и да направи нужните асоциации и логически заключения по пътя към спасението. Започнете да разбърквате отново точно когато е забелязал първите очертания на решението, за да го принудите да изтълкува ключова информация с обратен знак. Поръсете още веднъж с информация за устройството на насекомите и бързо добавете втората половина от информацията за оптични и олфакторни системи. Преди да свалите протагониста от огъня, прибавете информацията за поведението на материята в условията на вакуум и ниска гравитация.

Оставете протагониста да почива в подходяща чиния и гарнирайте с щедър резен от печеното. Залейте със сос от бульона и сервирайте с чаша отлежало примерно поведение на гражданин на галактиката.

Петър Тушков

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Личи си, че не готвите. Иначе щяхте да знаете, че най – важното нещо, за една гозба е подправката.
    В нашия случай подправката се нарича дарба или ако преспочитате – талант. :)

Comments are closed.