Конкурсът през погледа на журито

Илюстрация към Конкурсът през погледа на журито

За илюстрацията е използван фрагмент от фотографията Crisis on the desktop от Alan Cleaver (CC:BY)

Всяка година участниците в Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян имат правото да пишат до конкурсната поща и аз им връщам колкото и каквито отзиви от журито мога да събера. Тази година не е по-различна освен с това, че съм убийствено зает и времето ми за подобни задачи е силно ограничено. Ето защо, а и за да бъде споделен опитът между всички участници, копирам някои от най-често срещаните коментари на журиращите. Изумително е колко често те са еднотипни за подобни разкази и това е още едно доказателство, че е по-добре да бъдат изложени и обсъдени публично. При бъдещи участия ще има и място, от което можете да проверите дали разказът Ви няма да изгуби точки заради нещо, което сте можели да избегнете. Предполагам, че в бъдеще списъкът ще бъде обновяван.

И така, класация на най-честите лоши практики при писане на кратък фантастичен разказ:

1.

„добър контрол върху структурата и подаването на информация за света; грамотно написан; добро използване на жанра, ако и с тропите на 60-те.“

„Her и Ex Machina, добре борави с модерни наративи, което му дава предимство пред масовото използване на шейсетарски протоколи в бг-фантастиката; има да работи върху езика“

Давам един положителен пример, за да не ме помислите за твърде лош от самото начало. Все пак имайте предвид, че шейсетте са приключили преди повече от четиридесет години и светът е изминал дълъг път от тогава. Последвайте го…

2.

„Излишно уподробчено и безпричинно, но много чувствено“

„защо авторите все изпитват нужда да се обясняват?“

„Адски приятно разказче, но е разпиляно; могло е по-стегнато“

Тук е ясно – добра идея, герои, фабула и прекалено много странична информация. Ето защо, когато пишете изречение, запитайте се: „Тази информация ще я използвам ли по-късно по пряк или непряк начин?“

3.

„Вселенски разуми, Дийпак Чопра, герои, които виждат невидими същества, Човек да бъде себе си и др. създания на нощта“

Ужасно често получаваме един тип разкази, които не са толкова разкази, колкото проповед в някое нюейдж учение, от което не се интересуваме. Реакциите към подобни разкази най-често са мълчание, кратък, но съдържателен коментар, или обстоятелствен и посолителен такъв. Много от тях не бих си позволил да ги копирам, така че давам само един по-мек като пример.

4.

„или ще е прекалено много и излишна експозиция за света, или импресионистични брътвежи, които няма как сами по себе си да сглобят свят“

„добър контрол върху езика; може да се разработи; по интересен начин решава да не дава информация за света; към финала нивото пада – поредните импресионистични брътвежи;“

Ами, да – това, че историята Ви съдържа фантастични форми, фантастични цветове или нещо друго безподобно, не значи, че е превъзходна. Значи, че тези елементи трябва да ги вградите в историята си и света ѝ, които между другото трябва да присъстват в текста.

5.

„това не е разказ, а начало на история.“

„най-доброто писане до момента откъм фабула и свят; няма завършен вид обаче, претупан край, това е по-скоро началото на нещо по-голямо“

„има потенциал, но само ако се разглежда като част от нещо по-голямо“

„Прекрасно изпълнение, но е парче от нещо“

„Първа глава от роман по-скоро – няма разбиране за пространството на разказа; авторът вероятно е млад – силно влияние young-adult quest фантастиките тип Сойка-присмехулка; има да работи върху езика; като цяло има потенциал“

„звучи като глава от роман, недовършено; голяма част от обема е посветена на обстановката и почти няма действие и никакво развитие на героите“

„Няма вид на завършен разказ, а по-скоро на парче от по-голямо произведение. Каква е аргументацията за действията на героите?“

Тук няма да си давам труда да обяснявам.

6.

„за около 80% от авторите най-значимият образ на фантастиката е смъртта“

„за около 80% от авторите най-значимият образ на фантастиката е смъртта“

Когато журиращ копипейстне един и същи коментар за два различни разказа, значи има проблем. Проблемът обаче не е в журиращия… Смъртта е позната на човечеството от… да, сещате се. Имало е цели цивилизации, които са ѝ посвещавали специално внимание и когато някой се опита да пише за нея, то този човек трябва да има предвид, че ще се състезава срещу доста голяма конкуренция.

7.

„Има стил, има мисъл, просто още малко му трябва на това.“

„Добра идея, но нещо не му стига.“

„разказ с идея, но изпълнението не е на същото ниво“

„Интересна идея, разказана твърде описателно.“

Това, че имате добра идея, не е достатъчно. Вгледайте се в начина, по който я представяте. Огледайте от всички страни дали успявате да намерите подходящия език, точните герои, впечатляващия финал…

8.

„Много добро. Не е по мой вкус, но добро.“

„Абсолютно не е по мой тертип, но е красиво.“

Това го оставям като обнадеждител, че ако се справите добре, журиращият може и да си надвие над вкуса и да Ви даде висока оценка. Не всичко са лични предразсъдъци :)

9.

„написан прилично, но безцелен и неясен“

„хубаво, ама недовършено и безцелно“

„хубав език, но малко безцелно“

„красиво написано, но някак безинтересно“

„интересен стил, почти поетичен, но неясно;“

„добре написано, ама скучно, скучно“

Можете да сте минали през всички писателски инструкции за това кои думи да се ползват, в какъв ред и къде да се приключи едно изречение. Това е чудесно! Сега вече е моментът да се замислите дали имате какво да кажете на човека срещу разказа си.

Джовани „Гост“ Чемишанов

Comments

comments

25 коментара