Наскоро: Гласът на Станислав Лем

Илюстрация към Наскоро: „Гласът на Лем“, от Наталия Маринова

Фрагмент от корицата на антологията „Гласът на Лем“ (Głos Lema).
Статията се публикува под редакцията на Александър Карапанчев.

Наталия Маринова

Наскоро: „Гласът на Лем“

Статия

Преди 45 години в чудесната съветска поредица „Зарубежная фантастика“ се появи едно солидно томче с твърди корици, което включваше десетина разказа за приключенията на пилота Пиркс и романа -Гласът на небето- от… хиляди, милиони почитатели на жанра ще ви кажат веднага: „От Станислав Лем, разбира се!“. Тогава – в онези времена, когато религията продължаваше да се възприема по ленински като опиум за народите – оригиналното лемовско заглавие Glos Pana бе преработено от московското издателство в „Голос неба“. То се знае, в инакви държави не беше … на небето, ами си оставаше … на Бога. Забележете: у нас тоя роман все още не е излязъл, както и немалко други заслужаващи си книги на краковския фантаст и философ.

Преди една петилетка (по случай 90-годишнината от рождението на белетриста, написал „Едем“ и „Соларис“) в Полша се появи междуавторската антология Głos Lema. За поколения читатели Станислав Лем беше и си остава Майстор, Маестро, а за поколения пишещи от различен калибър – висок образец и вдъхновяващ пример. На практика тази антология възниква като опит да се почете паметта на великия фантаст; да се повдигнат същите теми, които навремето са вълнували писателя-океан Лем; и да се изследват отново литературните форми, чието огромно разнообразие той е използвал толкова активно и тъй изобретателно.

В „Гласът на Лем“ невероятни потомци на хората и на извънземни, отдавна лишени от биологична обвивка, срещат Немислимото; тук Филип К. Дик се опитва да спаси Америка от всесилната компютърна система, наречена LEM; тук управляват и страдат изкуствени интелекти, множат се виртуалните светове, а пък андроиди заместват човека с неговите божествени несъвършенства. От твърдата сайънс фикшън… до ироничната притчовост в стила на лемовските „Приказки на роботите“… от главоломните постмодернистични текстове, където се изследват едва ли не всички основни теми на Станислав Лем… та до впечатляващите НФ детективи в руслото на неговите романи „Разследване“ и „Сенна хрема“… – в тази антология място на действие става цялата вселена. Заедно със следите от чужд за нас живот; заедно с космоса, неизследван и опасен, който все още се намира сякаш на разстояние една протегната ръка…

„Завръщане от звездите“, „Фиаско“, „Кибериада“, „Идеалният вакуум“, „Ръкопис, намерен във ваната“, „Оглед на място“, „Маска“, „Мир на Земята“… – всички тия текстове на Майстора и досега служат като източник на вдъхновение за мнозина съвременни автори, продължаващи традициите на Нейно величество Научната фантастика. И това се доказва ярко от антологията -Гласът на Лем-, без когото и полската, и световната литература на въображението не биха били същите. По-точно: щяха да бъдат съвършено други. Съставител на въпросния сборник от 552 страници е Михал Цетнаровски.

И ето че – по случай 95-годишнината от рождението на Маестрото – руското издателство АСТ е решило да публикува през юни т.г. антологията „Гласът на Лем“. Специално за новото възпоменателно издание Яцек Дукай (познат вече и в България) се е съгласил да предостави своя разказ-рецензия „Кой написа Станислав Лем?“. В него читателите се пренасят в 2071 година, където три компютърни модела на личността Лем са създали куп свои посмъртни, тъй да се каже, съчинения и техни различни вариации. Тези модели обаче не седят мирно и кротко, ами люто воюват за авторските права както помежду си, така и с наследниците на някогашния, „телесния“ Станислав Лем…

А у нас сега-засега продължава пренебрежението на отечествените ни издатели към вселената Лем. Поне няма противоположни индикации, но кой знае… колелото се върти… може пък интелектуалната летаргия изведнъж да се наруши – като по случай юбилея на Станислав Лем, който е през септември 2016-а, да излезе някоя дългоочаквана книга от неговата авторска библиотека или, защо не?, тъй обещаващата антология Glos Lemа*. Жалко, че новият директор на Полския институт в София не смята за целесъобразно да подкрепи подобно начинание, сякаш родината му разполага не с един, ами с десетки творци от ранга на уникалния Маестро Лем…

* Допълнителна информация на: fantlab.ru/work573117. – Б. авт.

 

Корица на Гласът на Лем (Głos Lema), антология

Гласът на Лем (Głos Lema), антология

Comments

comments