Владимир Сабоурин: Подуене, Орландо (стихове)

Снимка на Владимир Сабоурин

Отговорен редактор за публикацията: Владимир Полеганов. На снимката: Владимир Сабоурин.

Владимир Сабоурин

Подуене, Орландо

стихотворен цикъл

Подуене, Орландо

Изведнъж пътният възел се изпълва с хора
Като в подлез с вход към метрото прибой на тълпи
Блъскащи се в основите на стълбовете витрините
На магазините заведенията баничарницата на ъгъла
Заложната къща с предвидливо спусната ролетна щора
И отпрашило овреме бяло ауди по релсите на възела какви
Са тези хора педали ислямисти педофили рязани пишки
Негри чифути арменци без обичайните циганки пред гарата
Нищо не е като обичайно аз не сънувам че съм български негър
Заплашен от небългарски негри детето слава богу е в провинцията
Стискам в потна длан родното ръждиво мачете на татко вече съзирам
В полумрака на антрето сушилните на кафе плантацията край сантяго
И заставам в рамката на вратата зад мен чувам умиротвореното
Дишане на жена ми любимото скърцане насън на челюстите й
И поглеждам през шпионката

Ям от ръката ти

На жена ми

Ям от ръката ти понякога забравяш
Да ме храниш не съм нетърпелив добре дисциплиниран
От майка си никога нямал домашен любимец, който
Да ме научи на нетърпение чакам
Да протегнеш ръка и да ям
Да ям от ръката ти.

Кадилакът

От двайсет години безуспешно търся този сън изгубен
В забравен хартиен вестник от края на века огромен подземен
Гараж в коренището на небостъргач неуязвим отдолу вълнообразно
Взривяващ се по протежение на виртуалната си повърхност горе
В стъклопакетното черно сияние отразяващо едновременно луната
И слънцето видени от магистралата проснала се в нищото по съновидното
Протежение на отчетливо миражен джетлег потъвам в безкрайното хале почиващо
На колони от старото царство но канелюрите издават трезвостта на бетона
Величествено влизам като ставащ от сън крал проблясващ в искрящите отражения
На косите утринни лъчи преди пълнотата на възсияването на неона спирам спокоен
Готов за маневра за паркиране в този миг в левия ми хълбок се врязва
Нещо значително по-малко от мен но с пълна мръсна газ малко бяло сузуки
Джимни като неуместна чаена церемония неуместен теоретичен финт скришом
Преминал във фронтален удар прицелен в широкия ми фланг с видима
Неохота огромното ми тяло напуска плавната траектория на захождането
Назад към обичайното паркомясто в същия миг задното ми крило мечтаещо
За пръски от вълнолома на хавана бива в движение подето от втория удар този
Път отдясно което ми придава неволно въртеливо движение което определено
Не целя но за второто малко бяло сузуки това е добре пресметнат тактически
Удар чиято кинетика ме дезориентира в комбинация с първия и тогава десетина
Ме почват отвсякъде малки безлики коли алегории на мъчително бавния залез
Над детройт под лъчите на автомобилостроението на страната на изгряващото
Слънце церемония преведена неясно защо от японски на родния ми език съвсем
За кратко неочаквано в рамките на броени минути отговарящи на времето
Необходимо за отглеждането на младо послушно поколение без понятие
За свобода и опит на свободното реене на издължени самотни тела практически
В нищото на магистрали звездообразно сечащи пустинята от мен не остава
Друго освен топка метал със стърчащи на всички страни никелирани
Лайсни напомнящи на глутницата сузукита че някога съм бил гордостта
На автомобилостроене въплъщавало една невъзможна за тях мечта.

Часовникът. Кантика Трета

Днес взех от ремонт безценния часовник на татко
Часовникарят е жена, говореща като германка или немскоговоряща швейцарка
Тя прие поръчката и вероятно реално ремонтира безценната вещ, каза: ще е скъпо
Само пружината за механичен швейцарски часовник струва десетки левове, педантично
коректно добави
Платих и получих часовника обратно от едър дори в седнало положение мъж с тридневна
брада, по-скоро арменски, отколкото германско-швейцарски тип
Беше мил, говореше на „ти“ и даде добри съвети за поддръжка на часовника след ремонта
Жена му беше Сведенборг, той Абулафия
По пътя на всяка плът и часовник
Още миришещ на машинно масло и женски пръсти

На бензиностанцията

На Христина Василева, оперна певица

Имаме да водим битка в небето Но просто
Спираме на бензиностанция на идеалния път
По оста север юг изградена от богатите за богатите
Нов римски път в пейзаж от потемкински селца на жизнено
Важното ни лицемерие макар и на територията ни той не е наш
Ние самите никога няма да изградим нашата истинска ос изток запад
Спираме да заредим газ не сме богати но обичаме музиката запътени
Към нея и сърцето на сърцата на приятелството ни Маринка е с нас
В пътя който води към смуглите прекрасни деца които ще наследят този
Свят който е на богатите но ще бъде наследен от децата обиждани сега
От белите и богатите нашите смугли момичета които ще наследят този свят
Без да има нужда да са женени за милионери феминистки нямащи нищо против
Расистки анонимни писма до жени такива са но те няма да наследят земята която
Сега са сграбчили и не пускат от страх и правилна интуиция че бъдещето не е на тях
Тяхно е настоящето на богатите които няма да наследят този свят на смуглите ни
момичета
Въпреки перфидните им теории медийните изявления за съпричастност с бедните
Те лъжат просто ги е страх за собственото им богатство което ще наследи друг
Още с наближаването на бензиностанцията дочуваме неясно откъде музика
Ухото ти на певица първо я разпознава като барокова единосъщна с раждането
На манифактурата и капитализма неумолимото добре темперирано пиано и гласове
От хор който идва от другаде за миг се ослушваме в почуда още нечуващи Ти отваряш
Вратата и преди да докоснеш с крак идеалната настилка ни залива музиката
Ти си шофьорът напълнете догоре казваш докато ние сме с отнесени глави още вътре
В колата и в потрес наблюдаваме как без грам тежест и напрежение пориш водната стена
На музиката на път за касата ключовете от колата леко се поклащат в ръката ти
Чембалото насича пространството в което се носиш за теб то е флуидът на Керубино
Изведнъж долавяме вече отчетливо хора това е процесия върволица от хора още
В мрака извън перфектно осветения правоъгълник под портика на бензиностанцията
Ти пазиш ключовете чуваме преди отново да ни залее неумолимостта на добре
Темперираната музика и светлина работникът вдига предния капак за да провери
Маслото откровението на серпентините на мотора процесията вече едвам се чува
На съседната колонка спира огромна стара американска кола окичена по сватбарски
От нея излизат безброй смугли деца младежи най-сетне бабата патриарх И казва
Каква е тази музика дъще

Научете повече за Владимир Сабоурин и посетете неговия сайт.

Comments

comments