Йоханес Кабал: некромантика по лъвкрафтиански

Илюстрация: Йоханес Кабал: некромантика по лъвкрафтиански

Ана Хелс

Йоханес Кабал:
некромантика по лъвкрафтиански

ревю

Представете си Лъвкрафт с чувство за хумор, Чеймбърс на няколко ракии домашно производство, Шерлок Холмс, открил тайната на живота и смъртта – и ще получите Йоханес Кабал, некромант по призвание, детектив по случайност, спасител на света по неволя и таласъм поне в една темпорална дупка на сътворението. Иначе – симпатичен арийски тип с безукорен моден стил и сини хипарски очила тип Джон Ленън, за които няма абсолютно никакво рационално обяснение. И не му стискайте ръка, че не искате и да знаете в чии отдавна отпътували от света на живите вътрешности е била. Професия, няма как.

Кабал живее в малка къщичка насред пасторалната английска провинция. Пазят го кръвожадни месоядни феи с проблеми в общуването и доста дълго медицинско досие, над което и чичко Фройд ще има да помисли доста дълго за техния фалистичен произход. В мазето си пази удавената Снежанка в стъклен ковчег, брат му е много любезен и разбира се, изключително симпатичен вампир, а до леглото му стоят няколко чанти с форма на контейнер за глава, които си разговарят тихичко в мрака. Въобще Йоханес Кабал е най-готиният герой, който сте срещали от много време насам. Независимо дали го играе добър или лош в очите на обществото, винаги съжалява горчиво за човеколюбивите си дела и се натъжава, когато хората му се сърдят за някой и друг разровен гроб, убит държавен чиновник или открадната древна книга, която някой си оценява като силно опасна, само защото с нея се викат демони унищожители на вселени, което съгласете се – не е чак толкова голяма работа.

Йоханес иска единствено да открие тайната на смъртта, за да спаси своята немъртва любима, преди да е достигнал до възраст да ѝ е любим дядо, а не просто любим, но на пътя му се изправят легионите на Сатаната, тайно общество на вампири, ликантропи и зомбита, себични диктатори на малки средноевропейски измислени кралства и техните дъщери-вещици-нимфоманки, плюс няколко добри и почтени хора, които поради някакви си техни лични причини смятат, че вдигането на мъртви лица от гроба е неособено прилично за един джентълмен занимание. Налага му се да обиколи разни симпатични местенца като Аркам, Дънуич, Инсмут, Ултар, Мискатоник, Каркоса и Салем, привлича вниманието на някой и друг особено древен бог с разярена сепия вместо лице и си организира пътуващ карнавал с особено грозни, но много благовъзпитани демони… е, като изключим, че ядат малки деца, иначе са много приятни за компания на чашка.

Илюстрация: Йоханес Кабал: поредица

С елегантно чувство за хумор, мрачно и безкрайно уважително към великия бащица на истински разтреперващия хорър Лъвкрафт, Джонатан Л. Хауърд се впуска в динамично пътешествие сред сюжети и локации, които ще раззвънят повече от една камбанка у почитателите на тъмните изкуства. Но тук чудовищата имат доста оксфордско образование и интереси на застаряващ колекционер на първи издания на Дикенс. И дори в Ада най-зловещите мъчения са попълване на безкраен формуляр за оценка на живота без гумичка, а Ктхулу е по-скоро лениво релаксиращ симпатяга, отколкото краят на живота, какъвто го познаваме. Стиймпънк атмосферата е изключително на място с летящите бойни дирижабли, едноместни спортни въртолетчета и иновативни огнестрелни оръжия, които понякога се превръщат и в доста ефективна хладна стомана, според степента на реалност, в която са попаднали. А тя се мени доста по-често, отколкото можете да предположите.

Изненадващи сюжети, непредвидими обрати и много добра доза интелигентен сарказъм заедно с талази от непринуден мрак, с който можеш да изпиеш чаша чай или да преговаряте за нечия безсмъртна душа според най-грубите адвокатски правила. Съвсем скоро ще видим на пазара една самостоятелна книга на Хауърд – „Картър и Лъвкрафт“ от издателство „Екслибрис“, в доста по-съвременен и вероятно по-сериозен стил, но за мен поредицата за Кабал е правилното заглавие, което би зарадвало почитателите на наистина добре написаната фентъзийна хорър литература и стискам палци да го видим в заслужено елегантен превод на български език. А дотогава може да си припомним и оригинала с някое замръзващо кръвта пророчество за тъжните ни бъднини от майстора Х.Ф.Лъвкрафт в превод на непрежалимия ни Адриан Лазаровски.

 

 

Корица на Carter & Lovecraft, от Jonathan L. Howard

Carter & Lovecraft, от Jonathan L. Howard

 

Comments

comments