Агоп Мелконян, Аз – смъртният (стихове)

Илюстрация: На себе си, от Агоп Мелконян

Отговорен редактор за публикацията: Наталия Маринова. Графика: Мариана Калъчева.

Когато говорим за поета Агоп Мелконян, на преден план излизат трите главни роли, които той е изпълнявал в тази област. Най-напред е лирикът със собствено творчество, създавано в продължение на близо 40 години и отчасти събрано в посмъртната му стихосбирка … територия, недокосната от позори (съставена от съпругата Людмила Мелконян и излязла през 2007 г.).

След това се нарежда делото му на преводач и популяризатор на арменската лирика – Агоп комай беше единственият майстор у нас, който я превеждаше директно от оригинала. И накрая е публикуваната от неговото издателство „Ерато-Арт“ уникална Малка библиотека – Поетична класика, включваща 30-ина томчета и такива ярки светила на мерената реч като Микеланджело, Хайне, Виктор Юго, Хуан Рамон Хименес, Емили Дикинсън…

Днес сме подбрали за вас няколко Агопови стихотворения, в които осезаемо присъстват и фантастични елементи. Всички илюстрации тук са нарисувани от художничката Мариана Калъчева.

Наталия Маринова

Агоп Мелконян

Аз – смъртният

стихове

Аз – смъртният

… Аз съм Алфа и Омега,
началото и краят…
Из послание на Йоан Богослов, гл. 1 (10)

Не ти!
Аз съм краят. Аз съм началото.
Първият тласък на живата сфера.
Аз съм хаосът с вис-виталис.
Първобог. Първодух. И първоматерия.

Не ти!
Аз нарекох началото слово.
Делото стана светлина.
И откривах отново, отново, отново
грешната, днешната нова земя.

Не ти!
Аз посадих божества на небето,
на земята – божествени жрици.
И ме разпънаха между сърцето
и грубата свита десница.

Не ти!
Аз открих, че слънцето свети,
всяка истина в мен е родена.
Не е имало преди мене поети
и няма да има след мене.

Себеподобните – богоподобни дяволи –
плюят на ада и рая.

Аз съм краят. Аз съм началото.
И всичко от началото до края.

Илюстрация от Мариана Калъчева (1)

Някога

Във празното пространство
над главите ни,
в гримирания блясък на очите
този свят,
забързан и подскачащ
като в тъжните комедии на Чаплин,
ще се спре.
(Така поетите наказаха света,
започнал да търгува и с цветята.)
И в този ден
ще помръкнат песните на устните,
ще падне катедралата в Милано,
Превер* ще се обеси на верандата
и дългокосите от Трафалгар ще плачат.
И в този ден
уродливото дете от Хирошима
няма да отплува
с хартиените кораби по локвата,
кафенетата в Париж ще бъдат празни
и Пикасо ще стреля във платната си.

В този ден
искам да осъмнете без мен.

Илюстрация от Мариана Калъчева (2)

Изповед

аз много глупости направих,
живях неправедно, нали?
Но щом за Там ще се отправя,
Бог над мен ще се смили.

Ще каже: „О, живя лъжовно,
живя телесно и във грях“.

И ще се усмихне може би гальовно –
Бог е доброта и смях.

Илюстрация от Мариана Калъчева (3)

На Бари

Боже мой, дано да се случи
да се видим в отвъдното с кафявото куче.
Да ме зърне и да каже съвсем
безсловесно:
„Хей, омбре, тук не е лесно.

Тук е дълбоко, тъмно и диво.
Да се живее, омбре, е далеч по-красиво.
Имам идея, да му ….. мамата:
хайде да се върнем обратно,
но двамата“.

Илюстрация от Мариана Калъчева (4)

Намирай ме

Намирай ме,
намирай ме навсякъде,
във думите,
във звуците,
във светлината.
Намирай ме на онзи тъжен кей,
на който ний закотвихме луната.

Намирай ме
в един случаен порив на очите,
моделирай ме от въздух,
от емоция и пяна.
Намирай ме във нощите,
намирай ме във дните,
намирай ме, дори и да ме няма.

Намирай ме
във твоите илюзии нелепи,
в илюзията – звуци,
в илюзията – светлина.
Без толкова илюзии ще ти е тъжно,
без тоз измислен свят
ще си сама.

* Жак Превер (1900–1977) е известен френски поет и киносценарист, представен с няколко книги и в България. – Б. ред.

Този текст е част от Месеца на Агоп Мелконян.

 

 

Корица на ... територия, недокосната от позори, от Агоп Мелконян

… територия, недокосната от позори, от Агоп Мелконян
Художник на корицата: Мариана Калъчева

 

Comments

comments