Беглецът по равнините на Иън Макдоналд (ревю)

7
Беглец по равнините, корица

Отговорен редактор за публикацията: Ана Хелс. Оформление: Стоян Пешев. Корица: Стефан Вълканов. Беглец по равнините, издателство Артлайн.

Беглецът по равнините на Иън Макдоналд

от Джовани Чемишанов

Да изгубиш родител е трагедия. Да го изгубиш два пъти налага някои отговорности.

Всяко събитие, което може да се случи, се случва макар и другаде. Какво е станало, след като Наполеон печели при Ватерло? А когато Хитлер печели ВСВ? А когато… Някъде там е пълно с безкрайност от светове, които са същите/подобни/напълно различни на нашия, макар и някога да сме били едно. Само да можехме да ги достигнем, бихме открили толкова много удивителни неща. В по-личен план обаче „Няма само едно ‘ти’. Има много ‘ти’. Ние сме само част от многообразието на вселените в паралелните измерения.“

В „Беглец по равнините“ Иън Макдоналд започва пътя към порастването на едно момче, както и едно приключение на висока скорост. След като бащата на Еверет Синг е отвлечен пред собствения му поглед, момчето открива две важни неща. Едното е, че някой с власт определено не иска Теджендра Синг да бъде открит, а сега иска нещо и от самия Еверет. Второто е, че баща му е бил част от проект, който установява връзка с паралелни вселени, където съществува цяло множество на общуващи си версии на Земята. След като Теджендра Синг изчезва, се задейства послание към Еверет, което съдържа причината за тайнствения интерес към двамата в лицето на карта на мултивселената, която би предоставила огромна власт на притежателя ѝ и която бащата моли сина си да не разкрива на никого. Оставен сам, Еверет се принуждава да поеме спасителната мисия в собствените си ръце.

За мен „Беглец по равнините“ е детско-приключенски, осъзнато самоироничен и ненатрапчиво учещ роман. Върнах се години назад, когато прочетох за въздушен кораб, който сякаш е излязъл от модерните „1001 нощ“, притежава чудноват екипаж от пъстри образи и пренася екзотични стоки към далечни земи. Все пак това не е вълшебна приказка, а електропънк и авторът не се притесни да ми го напомни в прав текст, да цитира tvtropes.com, както и да опише един съвсем не приказен уличен бой, който завършва по възможно най-безславния начин. Освен това Макдоналд вплита в разказа си квантова физика и социални тематики по толкова органичен начин, че си мисля колко полезна би била книгата на немалко възрастни.

Ако имам някакви критики към книгата, то това е ограничението, което жанрът ѝ налага. В историята на Еверет не остава място за много неща и така и не са развити останалите герои. Макар светът на З3 да е разчертан прекрасно, щях да се зарадвам на повече от само загатнатата мотивация на лошите, предишна история и взаимоотношения на второстепенните образи и т.н. Освен това канонът налага и изисквания към сюжета и в опитите си да се придържа към него, Макдоналд оставя видими съшивания и дупки, които на моменти дразнеха претенциозното ми аз. Обяснение за тези пропуски е фактът, че „Евърнес“ е поредица и първата книга служи за очертаване на страните в конфликта и за създаване на обстановката, но истината е, че това не е валидно извинение.

Теглейки чертата, „Беглец по равнините“ е чудесен, макар и нетипичен за Макдоналд роман. Все още не знам обаче дали го е написал, за да отговори на пазарните изисквания, или като експеримент отвъд обичайната си аудитория. В полза на първата теория говори фактът, че романът е част от поредица, а в такива случаи обемът трябва да бъде запълнен. Макдоналд обаче далеч не е подходил нехайно към работата си и съм съгласен да му дам време да се настрои в рамките на жанра, преди да поставям високи изисквания към писането му. За щастие ревютата, които чета за втората книга, обещават изненади и нови развития, на които възлагам големи надежди, така че „продължаваме напред!“ :)

Специални благодарности на издателство „Артлайн“ за предоставената бройка от романа.

Коментари

коментара

7 КОМЕНТАРИ

  1. Аи аз съм го чел и ми хаерса. Има и някой силни моменти, които ленсо могат да останат незабелязани – например когато хлапето влиза в библиотеката и отбелязва, че библиотекарката го гледа много изненадано. Отнема му малко време да осъзнае, че то е единственият небял читател – героят е от индйски произход. Не е въпроса дали си бял или не, на мен самият ми се е случвало много пъти да бъда чужденецът в групата и тия неща ги забелязвам. Аз пък не забелязах „въседението“ във физиката, може би защото то за мене е естествено (и всяка уважаваща себе си книга трябва да го включва, така де).
    Хареса ми и паро-/дизел-/каквато-и-да-е-там-пънк атмосферата с дирижаблите. Дирижаблите са символ на алтернативната история, и тях трябва да ги има във всяка книга. :)

    • Съгласен съм, че класови и подобни проблеми се споменават начесто в трилогията. Например, не знам колко умишлено, но жаргонът на въздухоплавателите от книгата се използва като вътрешен език на гей общността в Лондон. Реших обаче да не акцентирам върху тези части, защото някой би си помислил, че авторът се опитва да морализаторства.

      • Да, това наистина придава много по-друг смисъл на книгата. Аз си мислех, че е „клинонствувал“, т.е. измилсял е нов език.
        Класовите му позиции са ясни и от другите му книги, това че западната интелигенция е лява по убеждения не е било само пропаганда от времето на социализма. В Обединеното кралство това май е особено разпространено. Тъкмо започнах Dissidence на Кен Маклауд, шотландец, както си личи по името. Той разиграва ВОСР на друга планета, като революцията е вдигната от роботи, достигнали самосъзнание. Изобщо не иронизирам. Интересното е, че за да се борят с тях корпорациите изваждат записи на истиснки хора, живели някога. По ирония на съдбата, ветераните се оказват от ветерани от война между две особени политически групи – едните са искали да ускорят прогреса, другите да го забавят. Няма как, това са най-опитните ветерани, и корпорациите общо взето нямат избор. Още към 50-тата страница корпорациите започват да се карат една с друга за ресурси, точно както в истинската история. А ще е тритомник, какво ли има да става по-нататък.
        Други „класови“ автори, за които се сещам са Кори Доктороу и Чайна Миевил. А за нестандартните сексуални ориентации и за онеправданите малцинства сега има по нещо почти във всяка книга, започва да ми напомня на едновремешния задължителен цитат от Др. Тодор Живков или от материалите на партията.

        • Убежденията са му ясни, но в интерес на истината Макдоналд не изпада в това, което наричам казионна политическа коректност. Възгледите му остават на заден план и в нито един момент нямах чувството, че извърта нещата по линията на благородния селянин срещу кмета, попа и чорбаджията. :)
          Иначе французите и като цяло интелигенцията от континента са доста по-леви отколкото са британците. Ако се не лъжа, емблемата на последния Еврокон беше със Съветска ракета, но и без това английската фантастика ще ти се стори опасно залитаща надясно в сравнение с останалите.
          Ако търсиш консерватори, една професорка по политология казваше, че трябва да гледаш във фентъзито. Благородници, елфи и надарени представляват онези малцина, които са избрани, имат качествата и са родени лидери. От тях се очаква да водят, да спасяват останалите и да оформят правилата, по които да се ръководи съответното общество.

          • Да, ракета имаше на емблемата на Еврокона в Ст. Петербург, което не е учудващо. Даже имаше сърп и чук. ;)
            Консерватизмът е една от причините да не харесвам фентъзито. Аз в живота може да съм сноб и ретрогад, :) но в литературата харесвам експериментите (и популятризацията на науката!).

          • Мда, трудно ще намериш качествена популяризация на науката във фентъзито. :) За да съм честен към жанра обаче трябва да кажа, че макар повечето консерватори да пишат фентъзи, то не всеки пишещ фентъзи е консервативен и има доста примери в обратната посока.

          • Драги Гост,
            Ще се обадя само за споменатата емблема на последния Еврокон в Санкт Петербург. Той не е съветска ракета, а стилизациа на знака евро оформен като сърп и чук, (да на върха на сърпа има малка ракетка, но тя е от фантастиката). Представлява една двойна закачка – евпорейският конвент е на „тази“ територия.

Comments are closed.