За стиймпънка с усмивка (Колонката на Ана Хелс)

0
Илюстрация към За стиймпънка с усмивка (Колонката на Ана Хелс)

За илюстрация е използван фрагмент от колажа на: Zyllan Fotografía (CC:BY 2.0).

Можете ли да различите една истинска стиймпънк дива от нещо женско с не особено държелив корсет, фалшиво пушкало с фуния в дулото и псевдоавиаторски очила, взети за два лева от Илиянци? Ами по-скоро не можете. И аз бях в редиците на непросветените в идеята на топлата пара аматьори, докато не потънах до ушите в алтер-историческото ръкавче на не-реалността, където парните машини, кралица Виктория и добрите нрави са задължителен елемент на ежедневието, наместо интернет, Биг брадър и Гери-Никол. Което не е чак толкова лоша сделка, като се замислиш.

Можете да омотаете стиймпънка с постапокалипсиса, най-вече защото клетите оцелели след зомбита/ядрена война/някаква рандъм тъпота с летален изход във вселенски мащаб започват от практическата нула на прогреса и се заиграват с някоя и друга тенекия и разтопено парче пластмаса, от което трябва да си направят кола, оръжие или храна, както е, да речем, в Лудия Макс. Който не е, повтарям не е никакъв, съвсем никакъв, ама хич никакъв парен пънк, колкото и да четете по разни му там списания малоумщините на незапознатите с жаргона на технологичните фентъзийци. Не е и дизел пънк, кибер пънк, рококо пънк, давинчи пънк, палео пънк, тесла пънк, стийм готика и съвсем не – джорджано пънк. И с изключение на последното това са си съвсем нормални жанрове, разпознаваеми естествено за много малка група от леко странни, мъничко самотни и много мечтателни хорица от пънк обществото на уиърдите. Към което поне духовно вече съм част, ако и да е задочно чрез парните одисеи на хартия.

Зародил се доста случайно като термин, стиймпънкът е творение на абсолютно неизвестния за почти всеки жив хуманоид с умерени мизантропски наклонности К.У. Джетър, търсещ някоя достатъчно откачена, но и „хващаща“ фраза, за да промотира книжката си – амбициозно продължение на великата Машина на времето на господин извънземния пророк на технологиите Хърбърт Уелс. И симпатичната игра на думи взема, че се харесва от повече от един човек, и даже и от някой и друг важен тип, и ей го на – ражда се термин, масово разпознаваем поне частично както от читатели, така и от доста геймъри, за които максимумът писмено слово, който могат да поемат без ужасяващи странични ефекти, е каквото са сложили богоподобните маркетолози върху обложката на най-актуалната игра. Е, така де, това е валидно само ако сте от винтидж почитателите на пластмасови правоъгълничета, тъпкани с хартия и шаренки кръгчета в нея.

Но нека поставим някои условия, по които можете и да се пробвате да си направите правилен стиймпънк костюм за следващия косплей конкурс. Това е времеви джоб на застинала викторианска ера, в която не просто тесните кринолини и корсетите са на власт, ами и читавото възпитание за подрастващи лордове и лейдита. Сещате се – лактите не на масата, не сърбай от лъжицата и в никакъв случай не оставай насаме с представител на другия пол. Пие се следобеден чай, че даже се прави разлика между сортове, запарки и овкусявания; модните тенденции са част от сутрешните вести, обсъждани на семейната маса за закуска наред с поредната жертва на Джак изкормвача или качествата на новооткритите химични елементи като алуминий и радий; а брада-брат тенденцията е свита обичайно до чифт внушително завъртяни мустаци. Кралицата е винаги Виктория – е, вярно – понякога същата е зомби, друг път вампир или египетска безсмъртна богиня в дегизировка, но най-общо казано, е нещо, поддържано живо със смесица от магия и/или часовникарска технология.

Мда, никакви лазери, микрочипове и wi-fi. Каквото се движи – го прави с добрата стара пара, която всъщност е доста прилична технология, понастоящем злобно смазана под петичката на петролните шейхове. Прогресът тъкмо е добил своето механично лице, навсякъде са се пръснали безполови автомати – големи, а бонд-машинките от тип бастун-меч, химикал-пистолет или червило-пръскалка с киселина са си част от снаряжението на всеки почтен жител на мъгливия остров. И да, действието се развива основно в Лондон или някое друго прилично местообитание в Англия, с редки отскачания в мръсния Париж, досадния Берлин или мърлявото Кайро, щото няма нищо по-хубаво от добрата стара велика Британия на Артур. От толкова много механика, естествено, хората откачат по-лесно и от мартенски зайци на чаено парти, та разни работи като зли гении, злокобни алхимици и черни магьосници са си част от пейзажа.

Ако погледнете към небето там, със сигурност ще ви чака някой и друг дирижабъл или вариант на въздушен кораб с парно отделение, водени майсторски по въздушните течения от гейове пирати и изключително толерантни към многоцветното знаме екипажи. Е, поне ако четете Геймън – това ще срещнете. Иначе ги управляват скелети, роботи, извънземни или просто изключително кисели хорица, които мразят съществуването на човешкия вид по-силно и от мен. Ако сте имали съмнителното удоволствие да гледате Уил Смит в един от малкото искрени стиймпънк филми „Този див, див запад“, сте наясно с цялата метална бумтяща истерия, която може и до Луната да стигне само с чувалче въглища и много коравия бате Гошо,който да ги мята в пещта през минута.

Така – досега трябва да ви е прегракнало дръннала камбанката, че тия работи сте ги виждали някъде, може би в някоя дългичка кът сцена, която сте скипнали немилостиво, защото сте бързали да се метнете от някоя часовникова кула в Assasin’s Creed; или докато сте псували гадния, нерешим, опърничав до невъзможност пъзел в Machinarium, където човекоподобно роботче ви е мигало доста нагло с очички, уж безизразно, но изпълнено с тооолкова много презрение към месния ви вид; или сте кибичили в стелт мод с часове във вечно тъмните като изход на дебело черво кьошета на Thief. Да, със сигурност сте играли стиймпънк викториана, стиймпънк на газови лампи, че дори и фантастичен стиймпънк от рода на Мист, където хуманоидният елемент е просто миналото на машинния живот на бившeто ни земно обитание. И ви е харесало, признайте си без бой.

Но какво не е стиймпънк? Ако колата работи с бензин вместо пара; или за пръчката на Емпайър Стейт Билдинг е вързан не дирижабъл, а цепелин, а Виктория е умряла, но пък за сметка на това се знае кой е Хитлер – определено сте се натресли на класически дизелпънк. Дизелното време е грубиянски период, корсетите са претопени в куршуми, чаят е рядка стока и се раздава с купони, а маниерите се свиват до учтиво уригване след изяждане на съседското куче. И е много вероятно да има зомбита, Индиана Джоунс и омазани с машинно масло красавици, като всичките ще са модно пипнати в нещо камуфлажно, мундиресто или просто изрязано от палатката в гората. За пример са ви третата Bioshock, и онова откачено, полу-детско софт порно Sucker Punch.

Другото основно объркване идва с кибер или сайбърпънка, макар че обективно там е най-ясна разликата – че кой нормален ще сбърка елегантността на архаичната викториана с човече с жички и механични пластини в главата, плод на прекомерно развитото биоинженерство, случило се някъде в пренаселените коптори на вероятно не съвсем далечното, и хич даже невъзможното, бъдеще. И тук си има допълнителни ръкавчета като биопънк и нанопънк, според причината за свръх-човешкото развитие, но никога няма да видите необяснима магия, любезни некроманти или класическо възпитание. Ако имате съмнения някога – сетете се за дрифтенето по компютърните платки в Трон, класиката Blade runner или направо си пуснете Shadowrun.

И така стигаме до основната проклетия, която всеки нарича стиймпънк, пък то е гаден и обезсърчаващ пост апокалипсис, и абсолютно естествено объркваем за не-болни от нърдизъм екземпляри. Обикновено настъпва, когато сме изтъпели групово до нивото на вербувано в джихадистка организация белогъзо франчуля, и бум-бам – рестарт на нивото. Хората си губят обноските, и вземат да се претрепват с прави лопати заради безценно парче побелял от времето, и червеите, сникърс – остатък от добрите стари времена на високата кръвна захар, холестерол и тумбаче, препречващо гледката на юг. И навсякъде е пустиня, гробище за скрап или просто природа, в която не можеш да си постелиш карираната покривка за пикник, без някоя мравка-мутант да ти измъкне кошницата с яростен ъперкът. Ако все още не ви е съвсем ясно – вижте си за справка изродщината Лудия Макс, пуснете си Fallout или поне позяпайте сладкото Уол-и и дебелаците на бъдещето.

Ама не бъркайте и с дистопията – там не сме затрили все още всичко, но сме променили обществото до много тъпа версия на Игра на тронове – като да речем, сме си организирали цигански Биг брадър, както е в Игрите на глада. Нито пък се замисляйте за паралели с привидната утопия, където Бойко Борисов е вечен андроид и говори като Кранк от аквариумче, а някой сериозно е проспал последната прожекция на „1984“. Парни неща, почти приятелски настроени към природата технологии, поддържани и секси без вулгарност хубавици и достатъчно елегантни джентълмени, които да разкостят чалга-алигатор за броени секунди с минимално отражение върху коравостта на яките им. Това вече е стиймпънк.

Ако поради някакви причини сте се надъхали да четете този жанр – на български няма кой знае колко заслужаващи си поредици, щото почти всеки издател го е опитвал на вкус, но след първото тихичко повръщане в ъгъла, предизвикано от леко недоумение тип „т’ва кой ще го чете с’я“, мисълта за отказ от тия парни работи е идвала повечко от бързичко. Но си заслужава да се поразровите за „Тъмните му материи“ на Филип Пулман, „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд и „Кети Джей“ на Крис Удинг. А ако владеете търкалянето на сливи в устата, докато мучите Добрютро на познати и непознати, тоест – поназнайвате малко английския, – ви чака доста по-голямо разнообразие, като например ако ви се чете чиклит от типа Джейн Остин среща Лоръл Хамилтън – истинската кралица на хардкор вампирските оргии, – си търсете Гейл Каригър и нейния чадърен протекторат. Ако пък си падате по разни научни мъмбо-джъмбовщини, пътувания през времето и късна викторианска мизерия, плюс староегипетска или хомункулусна магия – Тим Пауърс и Джеймс Блейлок ви чакат да си късате глави и крайници на воля. Не пропускайте и бащата на жанра К.У. Джетър, напомнящ на един малко по-откачен Удхаус, и практически почти всичко от чиято корица мрачно ви гледа силно пристегната в кръста хубавица или някой мустакат джентълмен дебне тихо в мрака лъвкрафтиански кошмар.

Защото забавлението има много лица, и поне едно от тях се вози на парно влакче към природосъобразния прогрес и скромните спасители на светове с изрядно изгладени панталони. А аз гордо вея шапка с папагалски пера от първия вагон. Стийм пънко нема умре, само ще пуфти!

Аватар на Ана ХелсАна Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаем блог: annahells.wordpress.com

Коментари

коментара