Гласовете на диаболизма

0
Илюстрация от Борис Праматаров към Гласовете на диаболизма

Илюстрация: Борис Праматаров

Владимир Полеганов, Десислава Узунова и Александър Христов

Гласовете на диаболизма

три гласа

Английският готически роман, немският романтизъм, немският експресионизъм, френската диаболична повест

Войните по света, войните в страната, катаклизмите, родени от човешкия напредък към светлото бъдеще или тъмната истина за неговата природа

Машините, машините в дома и вън от него, машините, които гледат надалече и съвсем близо, машините, които стават все повече и по-способни

Мъжете и жените, които улавят душата и я разкриват, описват, разграфяват, отварят, анализират, изследват

Къде в горните редове е истината за началото на българския диаболизъм? Вероятно навсякъде. Какво представлява той – имитация или откровение? Сигурно и двете. С инструментите за изследване на кой жанр да подходим към него – на разказа, на ужаса или на психологическата проза? Ако използваме тези и на единия, и на другия, ще успеем ли да го уловим и обясним? Има ли смисъл да го правим? Защо не го оставим на незрелите, на несериозните, на търсещите литература, която е дразнител, а не учител, на феновете, казано на най-лек език? Защо не го оставим в миналото, където, с мемоарните си жестове, са го сложили собствените му майстори, докато са си спомняли с несъмнена любов за всичко друго, което са творили, но не и за него? Защо да го вадим от там и да го слагаме другаде – на картата на Европа, например? Европа на Макън, на Хеленс, на Грабински, на Еверс и Майринк?

Защо?

Защото…

Отвъд спокойствието на деня, някъде между стрелките на спрелия часовник, в пукнатините на старите огледала, между зевовете в паметта – един въпрос е заявен, кой съм аз и кой е той, а отговорите са на границата на разсъдъка и щом бъдат заявени, зениците се разширяват и кървави петна пропукват белотата на очните ябълки. Не сме готови да ги чуем, не сме готови да ги изречем с глас, който да категоризира и оразличи. И оставаме там

Едно безлично „там” – между думите, в средата на деня, когато някой облича сянката си, полага върху себе си всичко което не е, и тръгва – върви сред чужди отражения и търси себе си или остатъци от нещо цяло, разпиляли се от нечие изгубено време.

Това е „там”, където сънищата оживяват, дишат, случват се в една болезнена непредвидимост. Понякога дори не е ясно дали сънуваш, или пък не – цялото ти тяло е напълно в съзнание, готово да понесе всичко онова, което тайно, без да знаеш, ти сам си му отредил.

И ако още някой мисли, че може сам да се спаси, като пожелае смъртта, е хубаво да знае: тя, смъртта, е само едно последно вдишване, но не и край. „Там” краят никога не идва, защото той носи яснота и категоричност – все неща, които „там” остават непонятни.

„Там” остава едно скрито пространство, за което трябва да се мисли и говори.

То провокира със своята тайнственост и неяснота, така че нека дръзнем да дръпнем завесата и да видим и чуем, всичко онова, потънало в мрака на отрицанието – другото, разбирано като чуждо и различно, нe мое, изтласкано в сенките на живота.

И след като видим и чуем, ще се опитаме да проверим как точно се задвижват чарковете на диаболистичния разказ. Само така можем да отговорим на въпроса защо диаболичната машината толкова бързо се поврежда и вече 90 години не може да затрака отново. Ще сложим диаболизма пред огледалото на настоящето, за да изкривим образа и да проверим дали почти век по-късно той може все пак да удържи напора на нашето време. И тогава ще се запитаме кое е заклинанието, което трябва да поставим в устата на Гòлема, за да може литературното му тяло да се изпълни с живот, преди да се сгромоляса и отново да се превърне в кал. Ще се опитаме да се умопомрачим до толкова, че да ни се привиди същинският облик на диаболизма, а не неговият опитомен от литературния контекст двойник. Тогава ще го затворим в подземието и ще прочетем разказите му тук и сега, пряко неговата воля. Накрая – ще се опитаме и ние, подобно на Виктор Франкенщайн, да съградим от нищото едно тяло на текст с надеждата, че ще създадем чудовище.

Снимка на Умалена илюстрация от Борис Праматаров към Гласовете на диаболизмаБележка: Конференцията „Гласовете на българския диаболизъм“ ще се проведе на 2, 3 и 4 декември в СУ „Св. Климент Охридски“. В рамките ѝ ще има и писателска работилница, фокусирана върху стилистиката на диаболичния разказ. Повече информация на: facebook.com/bgdiabolism

Коментари

коментара