Земята на утрешния ден, видяна от Хавана

0
Илюстрация към Земята на утрешния ден, видяна от Хавана: за една фантастична книга на Йос

Илюстрация: фрагмент от корицата на A Planet for Rent.

Владимир Полеганов

Земята на утрешния ден, видяна от Хавана:
за една фантастична книга на Йос

книги

В началото на 90-те на български излиза една от днешните класики на испанската (и испаноезичната) фантастична литература – „Бъдеще несъвършено“ на Доминго Сантос. Книгата е сборник със свързани разкази, писани през 60-те и 70-те, за сравнително близкото бъдеще на Земята, което е мрачна картина на свят, опустошен от екологични катастрофи и алчни правителства. В нея са едни от най-зловещите (и реалистични от днешна гледна точка) портрети на човешкото и най-вече на онези негови черти, отвъд които е чудовищното (за справка – разказа „Странно“).

Илюстрация: Корица на Бъдеще несвършено, от Доминго Сантос

„Бъдеще несвършено“ от Доминго Сантос

Горе-долу по времето, когато библиотека „Галактика“ издава Сантос у нас, кубинският писател Йос започва да пише своите истории за несъвършеното бъдеще на човечеството. През знаковата за жанра 2001 година те са събрани в роман от типа fix-up – Se alquila un planeta (публикуван на английски като A Planet for Rent). В края на книгата Йос благодари на Сантос за вдъхновението и влиянието. В американското издание на романа сравненията на задната корица са с 334 на Томас М. Диш – сборник свързани разкази за Ню Йорк от близкото бъдеще. Почти съм сигурен, че това сравнение е направено единствено от маркетингова гледна точка – за да има нещо познато, за което англоезичният читател на фантастика да се хване. Мрачното, дистопично бъдеще на Диш (което, между другото, е много близко до нашето настояще) не е далече от това на Йос или Сантос, но това бъдеще е твърде голяма територия във фантастиката и е рисковано да изпращаш читателя от едно място към друго, без да предупредиш за сериозните разстояния, които го очакват. Казано накратко, сравненията между A Planet for Rent и 334 няма да доведат до нищо интересно, освен до едно: че Йос е писател от ранга на големите жанрови изследователи на социалното, на ирониците, на които иронията им се получава, и на наблюдателите, които конструират уж необятното бъдеще с малките, важни детайли.

А бъдещето на Йос е наистина необятно и в него Земята е част от вселенска общност, населена с всякакви раси – някои мъдри, някои агресивни, трети напълно неразбираеми – и пълна с обитаеми и полу-обитаеми планети. Въобще – всичко, необходимо за една космическа опера. Обикновено в жанра човекът е центърът на случващото се на тази сцена. Ако не е в началото – бързо става или поне читателят проследява борбата му да се превърне в такъв. Рядко заслуженото му място там е под въпрос. И при Йос човекът и Земята са един вид фокус и потоците внимание са постоянно насочени към тях, но още от първата история в книгата – разказ за жена, която продава тялото си, за да се измъкне от мизерния живот, който води – става ясно, че погледът на Другия в тази книга идва неизменно от горе.

Илюстрация: Корица на Se alquila un planeta, от Yoss

„Se alquila un planeta“ от Yoss

Както подсказва заглавието, Земята е разпродадена и отдадена под наем планета, рай за пристрастените към хазарта и евтината човешка плът. Това, което някога е било политика, сега е туристически мениджмънт, а световното правителство е управителен съвет, подчинен на извънземни фирми. Героите на всеки разказ или повест трябва да се справят точно с тази бариера, за да стигнат (евентуално) до добрия живот. И всяка следваща история разкрива колко трудно е преминаването от другата страна. Земята е изцяло колонизиран свят с население, сведено до обслужващ персонал и обсебено от желанието за пари и лукс. Често препятствията отвътре са повече, отколкото изпитанията отвън. Основните теми на отделните разкази – секс, спорт, изкуство, наука, престъпление, приятелство, любов – също са представени на читателя в началото като ясни обекти с предвидими траектории на развитие (всеки, запознат с тематичните антологии, с които е пълна историята на жанра, ще бъде подведен, че чете нещо до болка познато), но окото на Йос бързо разкрива пренебрегвани от други детайли. Пренебрегвани, защото фантастиката, колкото и да ни се иска да спорим с това, в днешния си вид е предимно англоезичен жанр и езикът от образи, който много другоезични писатели използват, идва от речник, писан в САЩ и Великобритания. Този език е доминантен, колонизиращ език, който независимо от намеренията си прави незначителни или некрасиви останалите опити да се намерят образи и форми за градене на жанра.

Картината на Йос в A Planet for Rent не е оригинална. Тя е съзнателно написана на предоставения и препоръчителен език на модерната научна фантастика и точно това е машината, която превръща всяка предвидимост в нетрайно усещане, добавя изненадващи нюанси към познати сюжети и изтъркани жанрови думи (и тук жителите на бъдещето се разплащат с кредити, но с всяка страница тази незабележима за опитния читател на фантастика дума размножава значенията си и емоциите, които пораждат те). Удивително е да четеш истории, които са едновременно изхабени от употреба и неразказвани досега. Текстове, които с думите, метафорите и сравненията си са чиста научна фантастика, но функционират и като алегория. Англо-американски жанрови произведения, които не могат да бъдат написани от нито един англоезичен писател. Темите за раса, пол, сексуалност, едновременно политизирани и осквернени. Приключенското, изкривено от философското. И всичко това, предадено посредством типичните за Йос (забележими дори и при най-небрежното разлистване на другите му книги) кратки абзаци от по едно-две изречения.

Илюстрация: Корица на A Planet for Rent, от Yoss

„A Planet for Rent“ от Yoss

Светът на Йос е лесно обясним – хората са си хора, – но и непонятен и непрекъснато усложняващ се – като търпяща постоянни експанзии галактическа общност. Независимо дали героят е творец, чието изкуство е смъртта, собствената смърт, или криво отражение на Красавицата или Звяра от едноименната приказка, или пък амбициозен спортист, борещ се за признание в един извънземен спорт, двойнствеността на познатото и необяснимото около него остава неизменно предизвикателство към читателя.

Наскоро прочетох във Фейсбук, че Куба бил островът на Хемингуей, и това определение ми се стори грозно, невнимателно и сляпо в литературно отношение. Такова, което си проси отговор от страна на някой като Йос под формата на уж безгрижна и благодарствена употреба на оставеното от Хемингуей.

Снимка на Владимир Полеганов
Владимир Полеганов (р. 1979 г.) обича да чете и понякога пише. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013) и романа „Другият сън“ (изд. „Колибри“, 2016). Снимка: Томас Лангдън. Прочетете повече за Владимир Полеганов в сайта на издателство „Колибри“. Последвайте го в Туитър: @innerkosmos

Comments

comments