Пречистване, от Богдана Тепавичарова (разказ)

0
Фрагмент от „Мадона“ на Едвард Мунк

Този разказ е част от Дните на трубадурското творчество.

Богдана Тепавичарова

Пречистване
(Антропология)

разказ

Слънчев, но студен ден на морския бряг. Няма туристи или плажуващи. От улицата по дървените стълби слиза млада жена, облечена в къса сатенена нощница и яке от изкуствени лисичи кожи.

Тя стига до близките скали, покатерва се на най-високата точка, до фара, и се вглежда в далечината. На хоризонта не се вижда нищо. Слага ръка до ухото си и се вслушва. Не се чува нищо, освен звукът от разбиващите се вълни и писъкът на чайките.

Жената слиза от скалите и бавно тръгва по морската ивица, като гледа небето, смръщва се и закрива лице с ръка, защото слънцето й свети в очите. Продължава да върви.

Тя спира и се завърта, оглеждайки се за някакво присъствие, но не вижда такова никъде. Спира, с лице към морето, свива десния си крак и сяда на мокрия пясък. Вглежда се във водата, която я залива. Слага свита шепа до себе си, така че при всяка вълна дланта й се пълни с по малко вода. Тя размърдва пръсти и водата изтича на тънки струйки, после отново ги събира. В един момент в ръката й попада рапан, увит с водорасло. Вдига я до лицето си и бавно прокарва водораслото между пръстите си, гледайки движението му с голям интерес. Изхвърля го. Хваща рапана с върха на пръстите си и го върти между тях. Вдига го пред очите си, вглеждайки се в него. Прокарва го по вътрешната страна на ръката си до лакътя. Пуска го във водата. Заравя ръце в пясъка с дланите нагоре и го стиска, докато не изтича между пръстите й. После отново загребва пясък. В един момент вдига двете си пълни длани, слага ги на бицепсите си и започва да се разтърква с него. Първоначално го прави бавно и движи главата си със затворени очи, но в един момент ги изцъкля и започва да се търка много бързо и силно, така че когато приключва и оставя пясъка да се върне обратно в морето, целите й бицепси са много зачервени. Тя спира за момент, оглежда ги, изважда крака от под себе си. После отново загребва пясък. В един момент вдига двете си пълни длани, слага ги на бедрата си и започва да се разтърква с пясъка. Първоначално го прави бавно и движи главата си със затворени очи, но в един момент ги изцъкля и започва да се търка много бързо и силно, така че когато приключва и оставя пясъка да се върне обратно в морето, целите й бедра са много зачервени. Тя спира за момент, оглежда ги, става на крака – мокра е и усеща как се е появил вятър, – оглежда небето и вижда, че на него са се събрали тъмни сиви облаци. Хвърля якето си на брега и влиза по-надълбоко, където се гмурка във водата. Остава под нея за няколко секунди, преди да излезе. Жената замята мократа си коса и чува гласове зад себе си „Кой човек решава да плува точно преди буря?“, но не се обръща да ги погледне и те така и не идват при нея.

В един момент жената усеща как вълната се разбива в корема й. Тя поглежда надолу, усмихва се, бавно се обръща и излиза на брега. Застава с лице към морето. Чува се оглушителен гръм и започва да вали дъжд на едри капки. Жената разперва ръце и вдига лице към небето. Стои така, докато една вълна не я залива цялата. Тя пада назад, но с отдръпването на вълната бързо става и тича обратно до скалите. Качва се на най-високата точка, но подминава фара и излиза на самия им край. Поглежда и вижда разбиващата се с всичка сила вода. Слага ръка пред очите си и в далечината вижда увеличаващия се брой мълнии и взе по-силно завихрящия се вятър. Застава с разперени ръце и вгледана в задаващата се буря.

Внезапно я връхлитат цели пръски от смесена дъждовна и морска вода. Съвсем близо до нея пада мълния , но тя се задържа на крака и дори не мигва. Жената усеща как водата, която я опръсква, започва да се смесва с пясък, който се забива в кожата й. В един момент болката става остра и настоятелна. Поглежда лявата си ръка и вижда как песъчинките разкървавяват кожата й, но продължава да стои неподвижна. Вятърът увеличава скоростта си. Жената усеща как водата, която я опръсква, започва да се смесва с черупки от миди, които се забиват в кожата й. Тя стисва зъби, но все така остава неподвижна. Вятърът увеличава скоростта си. Жената усеща как кожата й болезнено се опъва по костите й, но остава неподвижна.

* * *

След много години. Туристическа обиколка на скалите при фара.

– А тук, от дясно на фара виждате женски скелет от Постмодерната епоха. Все още няма обяснение как и защо е попаднал тук, но изследванията показват, че принадлежи на истински съществувала жена. Според хора, занимаващи се със спиритуална дейност, това е физически артефакт от някоя богиня, оставила послание на смъртните. Според любителите на конспиративни теории са тленните останки на извънземна форма на живот, която не е могла да се справи със земните условия и по някаква причина не е била спасена. Така или иначе парите по програмите за изследванията от години са замразени, заради невъзможността да се достигне до каквото и да е било единодушие между отделните учени за методите, които трябва да се използват, за достигане до някакво обосновано решение. – Цялата група туристи изглеждат озадачено скелета, но вниманието им бързо бива отвлечено. – А сега малко за историята на изчезналите съоръжения морски фарове. Последвайте ме за да разгледаме този и отвътре…

Богдана Тепавичарова

Богдана Тепавичарова е завършила специалност „Българска филология“ и магистърската програма „Литературата – творческо писане“ във Факултета по славянски филологии на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.

Коментари

коментара