Мина и магията на едно порастване (ревю)

Мина и магията на едно порастване
Трилогията „Мина“

Ана Хелс

Мина и магията на едно порастване

ревю

Нека ви разкажа една история, много, много лична история. Преди много, много години едно момиче намери пътя за фентъзийните земи, докато търсеше изход от непосилната лекота на битието, достигнала я някъде там в ситуация на посредствеността – резултат на общение с жалки средностатистически хора. В момента на осъзнаване, че нашето момиче не използва и една стотна от потенциала си и губи време и усилия да бъде нещо, което някой иска да е, съдбата постави в ръцете й една малка странна книжка, наречена Мина, магиите и бялата стъкленица от авторка с толкова екзотичното име Весела Фламбурари. Такова име звучи сладко и огнено, като фламбирани маршмелоус на огъня пред уютна камина в библиотеката на загадъчен замък. И момичето ни се потопи в една история, чийто финал научи само преди броени дни, и чак сега осъзна колко голямо и важно е пътешествието към самия теб, който е заради себе си, а не заради другите. Това момиче, естествено, съм аз, а Мина бе моята малка фея, която по нейния си детски, но винаги откровен начин ме научи на уроци, които май се предполагаше да знам на тия години.

Историята в трилогията е хем често срещана, хем съвсем вдъхновяващо непредвидима. Училище за таланти се крие в приказния Балчик, по времето, когато красивата ботаническа градина на университета си беше още там. Сега в реалността не знам какво е, но мечтата да погледна към бурните вълни от трона на Миси си остава. Та, имаме една група ученици – специални сами по себе си осенени от таланта на музиката, танците и артистизма във всяка негова форма. Сред тях изпъква малката ни Мина – наглед обикновено и неотличимо момиче, но всъщност младша бояра, – истинска магьосница на мисълта, идваща от Долната земя. Наскоро препрочетох любимата си повест на Ангел Каралийчев за тримата братя и златната ябълка, която силно препоръчвам на всички, независимо от възрастта, така че понятията за Горна и Долна земя са ми много обични, да знаете. Но тук нещата са малко по-различни, усложнени от времето, технологиите и вечно развиващите се амбиции на можещите. И да, ще спасяваме света, но този път поне ще го направим интелигентно.

Приятели на малката интровертна дива Мина са две талантливи братчета – музиканти с леко цигански произход, чиято баба се оказва всъщност доста специална за мургавите чергари от долноземието, толкова различни от нашите, като всъщност са запазили онези шареност, неповторимост на фолклора и абсолютния стремеж за свобода, които са всъщност есенцията на вечно пътуващия народ. Тримата намират помежду си истинската тайна на приятелството – това да приемеш другия точно такъв какъвто е, и да го обикнеш за което – и поемат малко неволно на пътешествие из земи, напълно нетехнологични, нелогични и немодерни. Разбира се, всички са специални по природа, но адаптивността на поколението им, съчетано с младежкия плам за действие, за промяна и справедливост, са това, което прави авантюрата им наистина специална. И истински смислена.

Наред с приключенската фентъзийна нишка, включваща битки, магии, смърт, чудовища, низости и предателства, ще откриете и малки трошици от местния фолклор, напомнящ на нещо чувано и нищо виждано, шептящо за огнени вихри, водни нимфи, горски самодиви и старци самодържци, плюс един слънчев паток. Малки приказчици в стил Толкин са почивка и обяснение и в най-сложните ситуации на този нов свят, живеещ въпреки всички предполагаеми правила. И чрез тези парченца истинска легенда, нашите все още „предстоящи да пораснат съвсем“ протагонисти съзряват – и разбират живота, и го обикват, и се разочароват от него. Има и мъничко любов, но само мъничко. И добър край, макар че какво е окончателно? Уж деца, а всъщност дребни мъдреци, разказващи ни как нещата биха могли да се променят, когато не отвръщаш поглед от нуждаещия се, не гледаш само собствената си безопасност и благосъстояние и правиш добро дори там, където няма да получиш нищо в замяна. Утопия? Не, просто възможност за хора с човешки сърца.

Мина е история на едно порастване, къде физическо, къде ментално, но най-вече – фантазийно. Започнато като лека приказка за подрастващи, в последната си част то е вече модерен роман за трудните решения, жертвите и приемането на вероятностите като повече от един възможен вариант за правилност. Всъщност е и чисто приключение, забавление, усмивка, напрежение и задоволство от една приказна история за всяка възраст. А това между редовете ще го чуете, само ако имате нужда от него.

Аватар на Ана ХелсАна Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаем блог: annahells.wordpress.com

Коментари

comments

Powered by Facebook Comments