Напътствия по повод ежегодния конкурс (Едуард Мелконян)

0

find your voice

Едуард Мелконян

Напътствия

по повод ежегодния конкурс

Конкурсът за къс разказ на Трубадурите провежда шестото си издание тази година. Пет поредни години екипът и журито четем стотици разкази – някои много хубави, други не чак толкова, трети – честно казано – откровени провали. Без да имам претенции за капацитет, тази година бих искал да дам няколко насоки на авторите за това как да пишат успешен къс разказ.

Първото нещо, за което трябва да внимавате, е сюжетът. Късият разказ се казва къс не само защото има ограничения в обема, а защото неговата идея е да представи отрязък от времевата ситуация, а не нейната цялост. Ако искате да напишете дългата и епична история на борбата между Митичния рицар и Черната вещица, напишете роман. Лий Чайълд описва пет последователни секунди в четири страници. Когато се опитвате да набутате прекалено много сюжет в прекалено малко обем, обърквате второто важно нещо:

Темпото. Темпото е това, което отличава добрите автори от лошите. Темпото, точно както и в музиката, е това, което кара читателя да продължава да чете. Всеки автор сам намира своето темпо на писане, и – ако трябва пак да направим аналог с музиката – всеки читател харесва определено темпо на четене. Но все пак разказът трябва да върви леко, да е интересен, да задържа вниманието на читателите, без да ги отегчава. Това е особено важно за късите разкази, където ограничението на обема предполага специфично темпо на писане. Както казва Кърт Вонегът, всяко изречение трябва или да разкрива герой, или да движи историята. Обемът е ограничен, не го хабете.

Стилът на писане е особено важен. Все по-често получаваме разкази във формата, който аз обичам да наричам „репортажен“. Той отиде там, направи това, върне се, заспа, събуди се. Не ни преразказвайте действията на героя, това не е стенограма. Доста често се случва иначе интересни идеи и сюжети да бъдат съсипани просто защото авторът не може да ги представи сполучливо.

Късите изречения и кратки абзаци също правят текста „лек“, което – особено за къс разказ – също е предимство. Така ще можете да развиете сюжета, без да натоварвате читателя.

Заглавието е особено важна част от един разказ, и не само защото то е първичната асоциация към него. Заглавието е първото нещо, което читателят вижда, и то логично го подготвя за всичко, което ще последва след това. Интересното заглавие може да приповдигне интереса ми за четене, скучното – да го притъпи.

Опитвайте се да не издавате какво се случва в разказа още в заглавието – когато заглавието е „С Хермес в парка“ някак си това, че човекът, който сте срещнали, е бог, вече не ме изненадва.

В този ред на мисли обърнете внимание на началото и края на разказа. Началото, защото непосредствено след заглавието подготвя почвата за всичко, което ще последва – едно интересно и взимащо дъха начало на разказ ще ме кара да чета като полудял нататък.

Краят е това, което хората обикновено запомнят от разказа ви. Той е онзи послевкус, който оставя след виното – и както при виното може да развали или оправи всичко. Много често допускана грешка при младите автори е съсипан край. Понякога идеята е много хубава, добре развита, но посредствено завършена – и тази посредственост ще разруши всичко до момента построено.

На последно място ще трябва да сложа нещо, което аз лично смятах, че няма нужда да казвам, но хората пет години явно не успяха да научат правописа и пунктуацията. Може и да кажете, че изпадам в подробности, че съм консервативен и т.н., но това е нещото, с което аз лично не съм готов да направя компромис. Първо, защото не може да имаш претенции да си писател и да пишеш неграмотно, и второ, защото в 21 век, когато коректор на правописа имаш дори и на телефона си, този тип грешки са чиста немарливост.

Този списък, естествено, не претендира нито за меродавност, нито за изчерпателност. Нито едно от тези правила не е задължително (кога ли е имало задължителни неща в литературата?) и доста успешни разкази са нарушили едно или дори няколко от тях.

Но да нарушава правилата може единствено и само човек, който е напълно наясно с тях.

Приятно писане и успех!

Comments

comments