Петър Кърджилов и неговите Озарения в полите на Витоша

Корица на Озарения в полите на Витоша, от Петър Кърджилов

За връзка със списанието относно предстоящи събития, анонсиране на книги и други въпроси използвайте нашата форма за контакт.

Бележка: Днес научаваме и новината, че „от 1 февруари 2017 нюйоркското издателство „Нова“, специализирано в публикуването на научна и научно-популярна литература, предлага на читателите своята току-що излязла от печат книга Филм и кино: Минало, настояще и бъдещи перспективи, осъществена под редакцията на Джоан Копеланд. В този разнообразен сборник от научни публикации са включени и две статии на нашия колега д-р Петър Кърджилов: „Първите филми, заснети на Балканите (1896–1900)“ и „Българските хроникално-документални филми, заснети по фронтовете на Балканите през Първата световна война“ (1915–1918)“.

Повече информация за книгата издателство „Нова“ предлага в своя сайт.

Петър Кърджилов и неговите
Озарения в полите на Витоша

Анонс и откъс

 

На 17 ноември 2016 излезе от печат книгата „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)“. Подзаглавието й отговаря напълно на нейното съдържание, обхващащо времевия отрязък от началото на декември 1896, когато се е състояла първата кинопрожекция в столичния град (оказала се такава и за България), до 1.Х.1915, когато страната ни се включва в Първата световна война. С тази своеобразна история на седмото изкуство у нас издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ и авторът д-р Петър Кърджилов предлагат на читателя задълбочено изследване на 20-годишен период, слабо проучен доскоро от родното кинознание и затова останал абсолютно неизвестен на широката аудитория. Посветена на проф., д. изк. Александър Янакиев (1955–2015) – директор на Института за изследване на изкуствата при БАН (2004–2014), и финансирана от Столичната програма „Култура“ за 2016 (Програма 10: София – творчески град на киното под егидата на ЮНЕСКО), книгата е плод на сериозен, добросъвестен и дългогодишен труд. С обем от 608 страници, съдържаща 314 илюстрации, предлагаща 2085 библиографски източника, споменаваща 902 имена и 466 заглавия на филми, тя проследява в 30 глави историята на ранното кино в нашата столица.
Изданието, чийто рецензент бе проф. Янакиев, наистина е уникално – подобно досега няма правено! Има нещо символично и дори съдбовно-предопределено, че излизането му съвпада както със 125-годишнината от рождението на патриарха на българското игрално кино Васил Гендов – видял бял свят за пръв път на 24.XI.1891, така и със 120-годишнината от първата кинопрожекция в България!

Книгата може да намерите в книжарницата, помещаваща се в сградата на ЦУ на БАН (София, ул. „15 ноември“ № 1, тел. 02 9879786). Цена – 19 лева.

1896:
Първата кинопрожекция в България
или
Пристигането на киното в София

„Ние сме народ, който най-много се самоосмива и самокритикува
и най-малко цени своето…“
Стефан Гидиков (1871–1944)

„България е може би последната или една от последните европейски държави, в които прониква изобретението на братя Люмиер “ – пише през 1985 проф. Александър Грозев в книгата си „Началото. Из историята на българското кино 1895–1956“.

„Ние [българите] сме последните в Европа, които сме се запознали с него [кинематографа] – уверява киноисторикът Александър Драганов Александров (1926–2009) през 1997. – Причините за това са всеизвестни – всеобщата ни културна изостаналост вследствие на петвековното робство […] В 1895 г. България е още млада държава със сравнително малки градове и слаби традиции в зрелищните изкуства. А киното е рожба на мегаполисите и на високата техника, благоустроения бит, театъра и увеселителните заведения […] Удивително ли е, че при тези условия европейските киновоаяжори са ни поставили на последно място в обсега на вниманието си?“

„Историята на киното е обидила България“ – възкликва патетично в края на 2005 Костадин Костов (1931–2009), един от най-задълбочените изследователи на родното кино.

„Нашето твърде закъсняло приобщаване към седмото изкуство не е изолирано явление – обобщава и обяснява ситуацията Александър Александров. – То се дължи на цялостната ни изостаналост във всички видове изкуства. В онова време в София още не е построена сградата на Народния театър, липсва професионална опера, няма нито един специален концертен салон, а гастролите на чуждестранните трупи и музиканти са все още крайно рядко явление. И само от време на време се уреждат градински увеселения и благотворителни празници с магически фенери, а в началото на века и с мутоскопи, стереоскопи, терископи и други непосредствени предшественици на кинематографа. Консервативният бит още дълго време ще спъва нормалното ни приобщаване към зрелищните изкуства“.

Истината обаче, както често се случва в живота, се оказва значително по-различна…

Comments

comments