Бюлетин Книги

Антологията „Машина за истории“

Илюстрация към антологията Машина за истории

От съставителите

Машина за истории

Встъпление

През февруари 2012 г. в България стартира една нова творческа надпревара. Нарича се Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Идеята е подадена от Преслава Кирова, а организатори на конкурса стават електронното списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян. В ролята на много активни трубадури тук се изявяват Ана Хелс и Джовани Чемишанов.

В условията четем, че от автор се приема само по един разказ, че неговият обем не трябва да надхвърля 1000 думи (четири стандартни машинописни страници) и че не бива да е публикуван никъде преди това – нито на хартия, нито в интернет или пък като аудио и/или видео. Що се отнася до жанра, той е обърнат на 100 процента към неизчерпаемата човешка фантазия. Тоест важи всичко, което включва фантастични елементи: научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.

В първото съобщение за конкурса се казва още: „Освен посочените изисквания журито ще търси новото, нестандартното, нетрадиционното – гледна точка, идея, начин на изразяване. Покажете въображението си!“. Победителите ги очакват три отличия (I, II и III място) плюс специална награда на името на Агоп Мелконян, като оценяването на конкурсните творби – забележете! – става анонимно.

Тук непременно трябва да кажем защо тази надпревара носи името на Агоп Мелконян (1949–2006). Той е наистина човек-оркестър – прозаик, поет, журналист, публицист, съставител, член на няколко редколегии, издател… който в тия си роли е направил особено много за издигане нивото на българската фантастика. Агоп подаде ръка и на десетки прохождащи в жанра автори, като организира 20-ина конкурса за сюжетна литература в своите списания „Върколак“ и „Зона F“ и публикува в тях разказите на редица млади пера. Мелконян остави след себе си спомена за чудесен откривател, помощник и закрилник на новите български имена във фантастиката.

Всичко това даде повод конкурсът да бъде наречен на неговото име. И той потръгна успешно още при първото си издание – бяха получени 228 разказа от десетки населени места в страната. След направените проверки до журитата стигнаха 180. Да, те са две от самото начало на надпреварата, та и до сега. Почетното жури се състои от семейство Мелконян и негови приятели, общо шест човека, а редовното жури се сформира ежегодно от представители на списание „Сборище на трубадури“ и специално канени над 20 писатели, преводачи, редактори, издатели, блогъри… Някои от тях са ставали победители в предишни години на конкурса.

Казано по-конкретно, наградите включват една специална – също на името на Агоп Мелконян (кристален плакет), грамоти, заглавия от издателството на Агоп „Ерато-Арт“ и ваучери за книги. На победителите са раздавани и томове, дарени от страна на различни издателски къщи. И винаги, в по-тесен или в по-широк кръг, се е правило наградно тържество, завършващо с почерпка и неформални контакти.

И така, благодарение на списание „Сборище на трубадури“ и семейство Мелконян и приятели Конкурсът за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян има вече пет ежегодни издания. С времето се появиха и нови моменти: от 2015-а обемът на творбите нарасна до 1500 думи, което, разбира се, дава повече възможности за разгръщане на въображението и словото; дойде и първият разказ от съседна нам страна, за да превърне надпреварата в международна; последната церемония по награждаването се проведе в твърде популярния напоследък литературен клуб „Перото“…

И ето, сега пред вас е тази антология, издадена по случай петата годишнина на конкурса и побрала сред страниците си всички наградени в него разкази. Не е забравен и патронът Агоп Мелконян – за смяна на регистрите, както казва Бредбъри, сме поместили едно интервю с Агоп и няколко мемоара за него, написани от млади тогава хора на перото, които са му останали благодарни за цял живот.

Корицата на нашия том е нарисувана от добре познатия художник Петър Станимиров. Тук ще намерите още заслужаващи си елементи: например илюстрациите на друг, също известен художник – Калин Николов, кратки биобиблиографични бележки за авторите и пр. Надяваме се, че така композираната „Машина за истории“ ще ви допадне. Приятно четене и до нови конкурси на името на Агоп Мелконян!

Повече за антологията

В края на книгата са изброени следните имена. Това не са авторите в нея, а всички, които са работили по „Машина за истории“ и са участвали по един или друг начин в изготвянето и провеждането на конкурса през последните му пет години:

Преслава Кирова
Джовани Чемишанов
Ана Хелс
Александър Карапанчев
Валентин Д. Иванов
Васил Велчев
Велко Милоев
Венета Вучкова
Веселин Белчев
Виктор Мелконян
Владимир Полеганов
Герасим Симеонов
Диана Великова
Дилян Благов
Едуард Мелконян
Елена Павлова

Емануил Томов
Жени Колева
Зорница Ангелова
Калин Николов
Коста Сивов
Людмила Мелконян
Михаил Абаджиев
Мишо Гръблев
Петър Кърджилов
Петър Станимиров
Петър Тушков
Стоян Пешев
Стоян Христов
Хараламби Марков
Явор Цанев
Яница Христова

А ето и съдържанието (в края на всяка година има по няколко думи за Агоп Мелконян от хора, с които е работил и са го познавали):

2012 г.

Встъпление
Предговор

Иван Русланов – Последният
Стефан Кръстев – Няма да му драскаш по вратата
Юлия Попчева – Пътища
Герасим Симеонов – Милвай своето лице
Ивайло Шонов – Макрешан
Васил Попов – Вотив на витек

Катерина Илинчева – Агоп Мелконян говори за литературата на въображението

2013 г.

Явор Цанев – Селцето
Мишо Гръблев – Шесто чувство
Янита Георгиева – Кафе
Стефан Георгиев – Животът на неиздадената

Янчо Чолаков – Пламъкът Агоп Мелконян

2014 г.

Васил Джамбазов – Две минути вечност
Мирослав Моравски – Гостенчета
Ирина Петкова – Очила
Яница Христова – Машина за истории
Петя Колева – Студената планета

Адриан Лазаровски – За първите четвъртъци и последните словострелци

2015 г.

София Попова – Утопия
Явор Цанев – Пчелата
Елена Павлова – Вкусно до последната чаша®
Далия ал-Халил – Свежа вода
Мартин Петков – Този човек дойде от Земята
Стоян Пешев – Свят в зрънцето пясък

Ивайло Иванов – Той бе първият писател, който ме нарече с тази дума

2016 г.

Мартин Петков – Нишките на паяжината
Лена Пчеларова – Снимката
Андрей Иванов – Дигитален
Никола Суботич – Хотел „Трансцендентал“
Силва Маринова – Сбогом, Ана
Габриела Петрова – На село
Михаил Димитров – Стаята

Мирослав Пенков – За един джин време (Друга среща с Агоп Мелконян)

Послеслов
Признателност

Не на последно място държим да отправим специална благодарност към напълно заслужилите я Преслава Кирова, Ана Хелс, Джовани Чемишанов и сем. Мелконян. Към Преслава, защото е неоспорим автор на идеята за конкурса. Към Джовани, защото в последните години е като многорък бог на координацията, медиатор между автори, журита и обслужващ персонал, човек, без когото ще настъпи пълен хаос. Към Ана – за типичната за нея, но извънредно рядко срещана щедрост. Към сем. Мелконян – за търпението, разбирането, ентусиазма и навременната помощ във всяко едно отношение.

Представяне на антологията

Освен всички автори в антологията (както и авторите в настоящи и бъдещи конкурси), хората от журитата (минали, настоящи и бъдещи), на официалното ? представяне каним и вас, читателите на тази книга:

Заповядайте на 23 март от 18 ч. в Столична библиотека, Мраморно фоайе, I етаж.

Програмистите на машината са от кръга на електронното списание „Сборище на трубадури“, които от пет години (2012–2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян – изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като автор и издател на фантастика. На него са посветени няколко текста в книгата, но по-дълбоката връзка е в жанровата пъстрота на трубадурските литературни надпревари и конкурсите за разказ в Агоповото списание „Зона F“, както и в участието на млади, дори прохождащи автори. Най-вероятно много от имената в тази антология няма да са ви познати, но честито за срещата с тях.

На срещата ще ви запознаем и с историите на част от самите автори (онези от тях, които се престрашат да споделят пътя си на участници в конкурса) и най-важното – ще можете да напълните личното си копие на книгата с автографите на публикуваните в нея автори!

Разгърната корица на Машина за истории
„Машина за истории“ (издателство „Литус“, 2017)