Резултати от микро конкурса за хипер разказ

3

Черен Пердигон

 

Трубадури,

След награждаването вчера, на което само един от отличените присъстваше и си получи наградата от микро конкурса за хипер разказ в три изречения – въпреки че фоайето на първия етаж в Столична библиотека на практика беше препълнено, – трябва да обявим имената ви и в сайта на списанието, нали така?

Няколко думи към всички 129 участници… Благодарим ви за разказите! Това не са празни думи. Познаваме добре въодушевлението и големите надежди при участието в конкурс, както и внезапното слизане на земята, когато неминуемо се стигне до момента с наградите – двете крайности, които и участници, и жури споделят поравно. Участникът изпраща своята творба, а журито я прочита с надеждата светът да избухне. Участникът не открива името си сред отличените, а журито се разкъсва от угризения, че може би не е успяло да награди всички заслужили.

Има само едно усещане, което участникът изпитва понякога, но член на журито никога – усещането да види името си сред отличените. В това отношение оценяващите в такива надпревари нямат друг избор, освен да отдадат уважението си на победителите и да си свършат работата докрай – да им връчат наградите.

Уважаеми участници, ето и отличените сред вас:

Явор Цанев – 3
Мишо Гръблев – 3
Крум Андреев – 3
Logus – 2
Лена – 2
Дебелия Делфин – 2
Георги Станков – 2
Валентин Д. Иванов – 2
Анна Христова – 2
А.В.Торът – 2
Mariela Malamat – 1
Одисей – 1
Мартин Жерков – 1
М.Ламбов – 1
Йорданка Радева – 1
Емил Йотовски – 1
Ел – 1
Деси Сивилова – 1
герасим симеонов – 1
/Не се чете/ – 1

Как следва да тълкувате този списък? Цифрата след всяко име на участник указва брой събрани гласове от общо трима оценяващи, редактори в сп. „Сборище на трубадури“ (Владимир Полеганов, Джовани Чемишанов, Петър Тушков). Няма първо и последно място, има максимален и минимален брой гласове, с единственото ограничение крайният брой отличени да се вместят в броя на наградите, които успяхме да съберем като дарения за конкурсния фонд от книги. Тримата автори (по абсолютна случайност трима), събрали по три гласа, получават по една гарантирана машина за истории, а останалите си поделят събраните дарения.

Без бавене публикуваме и текстовете на победителите (с минимални корекции за изчистване на машинописните грешки):

Явор Цанев

Като малък исках да стана космонавт, каза затворникът и отбеляза още една резка там, където отброяваше дните от присъдата. Чертичките изпълваха цялата стена. Помълча умислен, преди да допълни: А може и той да е искал.

Мишо Гръблев

– Ето и крайните резултати от Националното първенство по jesusing (ходене по вода) за 2150 г. На трето място е дебютантът тази година, човекът който твърди, че специално за състезанието се е върнал от оня свят, мотивиращи аплодисменти за, както го наричам аз… Христо Джизъса от Пловдив. Джизъс, добър опит, брат, очакваме те и другата година!

Крум Андреев

Качулатата фигура стоеше приведена над стола на принцесата, държейки нежните ѝ розови пръсти с костеливите си ръце, и я учеше внимателно да поставя сламата с едната ръка в чекръка, докато с другата плавно издърпва златната нишка, неуморно натискайки с крак педала. В деня на раждането ѝ злата фея кръстница бе предрекла, че на петнайсетия си рожден ден ще се убоде на вретено и ще срещне смъртта за цели сто години, докато целувката на принц я върне отново към живота, но никой не беше споменал и дума, че през цялото това време ще трябва да преде нишки живот за смъртните. Припомняйки си това, принцесата неволно трепна, при което нишката се изтъни и макар смъртта да се опита да я задържи, тя се скъса, а по бузата на принцесата се стече една горчива сълза – тя за първи път уби човек.

Logus

– Коя жица да отрежа?

– Лявата. Другото л…

Лена

Току зад колата ми, там, където я бях паркирала снощи, някой беше написал със спрей: „Обичам те, прекрасна моя!“

Почти шейсетгодишното ми сърце запърха смешно и младо, подскочи високо и се спря в гърлото ми, затичах се, засмях се, почти запях, а после видях как момичето с дълги развяващи се коси тича към младежа, който, след като нарисува точката на удивителния знак с последното издихание на спрея, го захвърли под колата ми и я прегърна.

Дебелия Делфин

Бавно се разсънвахме, чинно строени на плаца. Полковникът крещеше за дом, дълг и Родина. Само гълъбите оставаха глухи, увлечени в любовния си танц.

Георги Станков

От огледалото в банята ме гледаше едно бледо лице с хлътнали бузи, празен поглед и уста, гротескно разтеглена в подобие на усмивка. В какво се бях превърнал?!

През нощта, легнал в мрака, се сетих, че в банята от години няма огледало.

Валентин Д. Иванов

Астронавтите безсилно наблюдаваха как диамантените свредла, които трябваше да закотвят кораба им, се пързалят по синкавата повърхност, без дори да я надраскат.

– Хюстън, имаме проблем – произнесе отчетливо Олдрин в микрофона, но когато горивото на двигателите се изчерпа, гласът му премина в стон, – ние падаме и е ужасно, че човечеството завинаги ще трябва да остане в плен на непробиваемата небесната твърд!

Аполо-11 се люшкаше безсилно в горните слоеве на атмосферата, когато автоматичната станция, изпратена от Географската служба на Негово величество Константин Просветени, се сблъска със сферата, ограждаща Земята, разцепи я и през дупката се показа светлина – българите отново доказаха, че са майстори на дистанционното управление.

Анна Христова

Трябва да увиеш главата в найлонов или хартиен плик, но ако нямаш, използвай кърпа. После с дървената точилка удряш от всички страни, след това нарязваш на малки парчета, които можеш да скриеш във фризера.

Така няма да изцапаш всичко наоколо и ще си спестиш излишните сълзи – казваше баба ми, – и лукът няма да люти.

А.В.Торът

– Момичам те, обичето ми… – каза дислектикът и се изчерви като домат.

Девойката се усмихна по онзи начин, по който се усмихва слънцето в летните утрини.

Тя беше няма.

Mariela Malamat

Светът се беше смълчал в очакване на Младия Бог, а звездите бавно приближаваха точката на зимното слънцестоене. Проплака бебе.

„Момиче е! Момиче е!“ – прошумоляха старческите устни и сега трябва всичко да пренаписваме.

Одисей

Разменям пръстен за бръснач.

Мартин Жерков

Пържолата имаше странен вкус.

– Мама обеща, че ще вечеряме заедно този път, а я няма.

– Не мисли за нея, яж – отвърна другият глас в главата му.

М.Ламбов

Бог изплува от гърдите на брега, с една ръкойка отскубна изстрадалите и скандално заяви, ходете по вода!

А мечтите – влюбени в дъното котви, гледаха как емигранти умират като делфини и дават SOS сигнали, или под перуката на мъртви течения, пропуснати още скачат като отрязани талпи и чрез морзова азбука чукат плахо по хоризонта.

Б. Ъ. Д. Е. Т. Е. Б. Л. А. Г. О. С. Л. О. В. Е. Н. И.

Йорданка Радева

Вървеше по улицата сама, не чувайки никого и нищо, когато се спъна в сянката си, а тя се кискаше с беззъбата си уста и трошеше с венците си– кестени. Тя се присегна към нея, улови я с две ръце и силно я стисна, като да я удуши. Тогава сянката протегна към нея ръка и… ѝ подаде ядка на кестен, която тя обичаше.

Емил Йотовски

– Нямам огънче?

Някой от тълпата му подхвърли пластмасова запалка. Палачът вдигна запалката, разгледа я, а после премести недоумяващ поглед към жената, завързана на кладата.

Ел

Тя се усмихна, както само тя си можеше – нежно, дяволито и предизвикателно, – и после я нямаше.

„Огън!” – изкомандвах и залпът отекна в ушите ми. Въздъхнах с облекчение – взводът дори не бе разбрал, че я няма…

Деси Сивилова

Момичето се разпищя, като че го колят, и търти да бяга. Да му се не види, а аз исках само да си побъбрим… Да не би пак да съм си сложил главата наобратно?

герасим симеонов

Когато летящата чиния кацна на нивата на Игнат Новоселски, той застреля един от извънземните с пушката си. Останалите пришълци изпепелиха фермата.

Днес купища хора отиват до изгореното късче земя на пикник.

/не се чете/

Върху обгорената каишка пишеше: „Казвам се Джино и съм куче-водач. Ако съм безпризорен, моля позвънете на… /не се чете/.“

* * *

От изброените единствено Явор Цанев е взел наградата си. Всички останали ще получат имейл за уточняване на подробностите. Още веднъж отправяме благодарност за честта да прочетем разказите ви. Ако забележите грешки в горната информация, ни сигнализирайте. И разбира се – както винаги оставаме отворени за изпратени материали по редовния начин и в бъдещи конкурси.

Екипът на сп. „Сборище на трубадури“

 

Коментари

коментара

3 КОМЕНТАРИ

  1. Беше адски забавен конкурс! Поздравления! Прекрасно е, че участниците можеха да четат нещата на останалите и да коментират. Още веднъж, благодаря за предизвикателството :) И поздрави за победителите! :) :)

  2. Поздравления за победителите! :) Най-важното във всеки един конкурс е тръпката…

  3. Поздравления за победителите! И също за колегите участници!

Comments are closed.