Интервю с Васил Георгиев

0
Снимка на Васил Георгиев
Васил Георгиев
(Оригинална снимка Марица Колчева)

 

Въпросите зададоха Самуил Д. Лянов и Ивана Вълкович

Разговор с Васил Георгиев

интервю

 

Да започнем с въпрос, който вероятно са ти задавали и преди. Какво тласка юристите към художествената литература и какво всъщност би искал да каже един юрист, в случая – ти, с художествените си текстове?

Доста преди да съм предполагал, че ще стана юрист, се интересувах от литература. Даже пишех стихове, които за нищо на света няма да покажа. Литературата е мястото, където идеите съществуват без ограниченията на действителността. Правото от една страна е ограничено от действителността, защото трябва да я регулира, от друга страна, в своето битие на идея, на наука, е много близко до литературата, защото също търси нови качествени модели на битието.

За мен двете ми призвания – правото и литературата са свързани именно в този свят на идеите. Развитието на идеите дава възможност за събиране на безболезнен опит, за обогатяване на човек, без да се налага да изстрада грешките си. Правото и литературата се опитват да предвидят и предотвратят тези грешки.

Последният ти роман, Екс орбита, „прави завой“. От съвременни, градски, истории към България в бъдещето. Защо? Това със сигурност е било изненада и за много от читателите.

Чувал съм мнения, че един писател трябва да е последователен с темите си. Иначе наистина губиш някои от „старите“ си читатели, при това без да придобиваш много нови.

Това не ме вълнува. Пиша на български език, за няколко хиляди души. Това ме освобождава от мисълта за милионите, които ще изкарам от писане. И ми дава възможност да бъда себе си. Добро-лошо, това е положението. Няма да седна да пиша продаваеми неща само защото така ще спечеля няколко хиляди левчета отгоре. Не ми е толкова ниска цената. Не казвам, че нямам цена, всички хора имат някаква, моята обаче май е по-висока, та никой не ще да я плати, което, наред с това, че ме прави неосъществен гешефтар, има своите предимства.

Като продължение на предишните два въпроса – кои са темите, които те вълнуват или казано съвсем простичко – нещата, за които все още искаш да пишеш?

На този етап нямам желание да пиша художествена литература. В момента по-скоро формулирам идеите си, запознавам се с нови идеи, обсъждам ги със себе си. А това изисква въздържание – не може човек едновременно да пие и да спортува. Да пие от знанието един вид и да спортува в литературата. Защото литературата е спорт – било състезателен, било тренировъчен.

Сподели малко повече за твоето усещане по отношение на връзката и комуникацията между писател и читател. Какви са нейните положителни и не толкова положителни страни днес? Каква е твоята гледна точка?

Нямам мнение по въпроса, не смятам, че съществува някакъв обобщен образ на читателя или на писателя. Има ги всякакви. Четенето не винаги те прави по-добър, писането – също. Като цяло съм за общуването между читатели и писатели и ако то прояви някакви отрицателни страни, за тях причина са конкретният писател и читател.

Очаква се през юни да вземеш участие в инициативата „Пловдив чете-2017”, но за разлика от друг път, сега това ще бъде съвместно с други автори и музиканти. Какво е по принцип отношението ти към този тип събития и в частност към формата на „Обявяването на серия №”?

Обичам да чета пред публика. Намирам добри читатели на такива събития. За втори път участвам в „Обявяването на серия №”. Хубавото е, че по някакъв начин сме различни и допълващи се автори. Това прави нещата интересни за слушане и води нова публика при всеки от нас.

Коментари

коментара