Малазан

0

Корици на книги от Стивън Ериксън

 

 

Ана Хелс

Малазан

колонка

 

Ако има поредица, която бих искала да гледам филмирана с все ефектите, кадифения глас на Морган Фрийман зад камера и безбожно красивите актьори пред нея, то това е Малазана от Стивън Ериксън, но, казвайки го, осъзнавам каква невъзможна задача би било това за всеки режисьор с ранг, по-нисък от вселенски творител, етерен маг или накратко – Бог.

Защото Малазан е свят, време, измерение, сън, непонятност.

Малазан е душа, кошмар, епоха, космос, невъзможност да бъде дадено разумно обяснение.

Божа работа, първи разряд.

Хиляди герои, хиляди години, хиляди светове. Магия, битки, сюжети. Кога се случват, как, на кого – навсякъде и на всички. Читателите примигват объркано, докато отправят взор в различни картини, разговори, моменти на падение на империи, на дракони, повалени от вихри време и магия, на смърт, траеща колкото живота. И това не е само в прословутите първи 200 страници, я пробвайте с първите 10 000.

Но не, не е хаос, не е екзотична самоцелна неразбираемост, не е нещо, което да е четимо само за гении от рода на Хокинг. Просто е написано в мащаба на бог; и читателят просто трябва да свикне с позицията да наблюдава събитията без оглед на скучните правила на времево-пространствения континуум, времето като цяло и физиката като общ закон. И признавам, натоварва, но и носи най-огромното удовлетворение за всеки истински почитател на невъзможностната литература – да се почувства мъдър и силен, и контролиращ повече, отколкото е възможно за Човека, който и да е той.

Объркаността на текста ми не е плод на нежеланието ми да ви споделя нещо конкретно, или невъзможността да намеря думите. Как се разказва за цвета на вятъра? Как се описва вкусът на въздуха? Как се споделя за истинска книжна вселена? Някои неща са само за преживяване – и потъване между страниците до ранна сутрин, опитвайки се да не забравите за своя собствен живот и свят, само и само да научите малко за този в ръцете ви.

Не, не е за всеки, дори и върли почитатели на жанра малко объркано смотолевят нещо като „Да, хубава е“, щом стане дума за Малазана в разговор. Защото подобна разноликост, подобно богатство на думите, еманация на логичната неразбираемост на едновременното битие тук, там, сега, някога, отново, понякога, пак, завинаги и никога, идва малко в повече. Но влюбите ли се веднъж, признаете ли страстта си по този особен свят без и със всички възможни закони, ще четете ревностно и съвсем ревниво всяка малка тухличка с онази отдаденост, която е позната според мен само на пратчетистите и мартинистите (забравям умишлено потърците) и води до прегръщане на книги и ронене на сълзи върху страниците им, докато губиш малкото си любимци под напора на съдбата, която прошка няма.

Ако ми зададат въпроса „С кои книги би искала да те зарежем на самотен остров за някой и друг месец?“, едва ли ще мисля много, преди да посоча с пръстче към черните широки гръбчета на Малазана, едва устояващи на напора на дългото четене. Защото с такъв вид книги четенето е особен процес – нахвърляш се жадно, и преди да си се усетил, двеста страници са отлетели, след което нарочно заобикаляш красивия прозорец към съвсем различно усещане за живота с дни, опиващ се от спомена и опитвайки се да се развличаш с някакви си други книги. Но никоя не е достатъчно добра, за да те накара да не си спомняш сцените от Малазана и неумишлените паралели просто изскачат неканени, водещи погледа ти към нея, само нея.

Прилича ви на любов, от онази, кинематографичната, обсебващата, упоритата, страстната, понякога малко опасната, грешната, неразбраната. Да, това ревю се превърна в истинско любовно писмо към няколко милиона думи, сбрани под флага на книгите за отдавна мъртвите герои на свят, който не е нашият, който е нашият, който е бил нашият, който никога няма да бъде нашият. Въобще – твоя свят; и този на твърде много различни раси, богове и сили, предизвикващи времето, предизвикващи правилата, есенциите, началата. Понякога една лична история отваря вратите към легендата за една вселена.

А Малазан е сбор от вселени, сбор от лични разкази, от паднали империи, загубени животи, родени светци, обсебени от демони, събудени мъртъвци, прегърнати каузи, целунати предателства, придобита власт, изгубени души. В нея има всичко – и хумор, и епика, и лична отдаденост, и емпатия, и онези мои сто страници сълзи, които пролях за Уискиджак и компания, които вероятно няма да оставят и вашите очи сухи. Всяка книга ви води при нови приятели, разказва ви нови сънища за лека нощ, учи ви на загуба и мащаб на болката, смисъла и радостта.

Ако обичате да се хвърляте в дълбокото, да разкривате тайни, да се оправяте сами в чужди съзнания, да бъдете истински богове или пришълци в съвсем нови, неразбираеми условия на съществуванието – то Малазан ви очаква. Хиляди страници пътешествие, огън и буря, огромни крачки, които ще следваме с изражението на дивите изследователи на емоции. Каня ви да споделите най-личното си – любовта към книжното величие на някой друг.


Ана ХелсАна Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаван блог и много интересна Facebook страница.

Коментари

коментара

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Моля, въведете името си