In Utero, от Димитър Цолов (разказ)

0

In Utero, от Димитър Цолов

Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)

 

 

Димитър Цолов

In Utero

разказ

 

28.12.2031

Гинекологът помоли бременната жена да легне и да вдигне блузата си. Изстиска холографска емулсия от тубичката върху корема ѝ и включи виртуалния проектор.

– Отпуснете се.

Припомни си наум данните от медицинския картон – прегледал го бе преди консултацията.

Жена на двадесет и шест, първа бременност, тридесет и осма гестационна седмица…

Не че имаше някакво значение…

Лицето на бъдещата майка излъчваше тревога – от дванадесет часа не бе усещала движенията на плода.

Добре дошла в Началото на Края! – нелепият поздрав се завъртя в ума на гинеколога, докато плъзгаше накрайника на проектора над опънатата кожа. Объркали са малко годините ония пернати строители на пирамиди, но да не бъдем дребнави…

Искаше му се да успокои жената, да ѝ обясни, че точно в този период на бременността честотата на движенията нормално намалява, защото на бебето му става все по-тясно, но реши, че няма смисъл да хаби думите си. По телевизиите постоянно се въртяха репортажи. А имаше форуми, социални мрежи – мълвата беше тръгнала точно оттам.

Гинекологът знаеше какво ще види – в двата изминали дни от последната работна седмица на годината го бе наблюдавал повече от тридесет пъти, бе чел рапортите на колегите си, натъкнали се на същото през празничните дежурства, бе провел доста разговори с лекари от цялата страна, от телевизионните репортажи бе узнал, че проблемът е глобален – ала все така не беше подготвен за гледката и буца заседна в гърлото му за пореден път.

Матката бе с конфигурация и размери, съответни на лунарния месец.

Количеството на околоплодната течност бе точно толкова, колкото трябваше.

На пръв поглед нищо нередно.

Само дето… нямаше плод.

Бебето от нормално протичащата бременност, която гинекологът редовно бе проследявал през изминалите месеци, просто се бе изпарило…

31.12.2031

В нито една населена точка на земното кълбо не се проведоха официални празнични чествания.

Униние и апатия обземаха човечеството – зловещият феномен за по-малко от седмица беше добил размерите на пандемия.

Специалисти от всякакви области блъскаха главите си, опитвайки се да го обяснят с най-различни теории, но без успех.

Как можеше да се обясни фактът, че във времевия интервал между Бъдни вечер и Нова година, плодовете в утробите на бременните жени навред по света са изчезнали без следа…


Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането:

Rating: 3.9. From 51 votes.
Please wait...

Коментари

коментара