Поканата, от Владимир Кабрански (разказ)

1

Поканата, от Владимир Кабрански

Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)

 

 

Владимир Кабрански

Поканата

разказ

 

Събуди го болката. Пулсираше лудо в слепоочията и се спускаше по схванатия врат към изтръпналото му тяло.

Отвори очи. Беше заспал на масата в кухнята. Разноцветни размазани петна се завъртяха хаотично, после се сляха и избухнаха. Или може би избухна болката в главата му…

Изправи се, събори стола и залитайки, тръгна към банята. Блъсна се два пъти в стените, но при третия опит уцели вратата. С треперещи ръце отброи две розови хапчета и ги напъха в устата си.

Болката си тръгна, а цветните петна се придобиха завършени форми. За всеки случай взе още едно хапче и се върна в кухнята.

Вечерята му стоеше на масата, почти недокосната. Кампания ѝ правеха три празни кенчета „Тонус №1“.

– Трябва да спите повече! – повтаряше му личният лекар. – Препоръчвам ви една седмица с осемчасов сън, редовна калорична храна и без енергийни напитки! Нямате представа какво правят с мозъка!

Всъщност знаеше. Първото кенче изостряше сетивата му до крайност. Второто изпържваше мозъка му. Третото го превръщаше в Бог. Поне докато несъвършеното му тяло не откажеше да работи…

Изхвърли вечерята в кошчето. Очите му се затваряха сами. Наистина се нуждаеше от няколко часа сън. Само няколко часа… Нямаше да пропусне нищо важно. Нямаше ли?

Усети как го обзема паника. Нещо не беше наред… Нещо му липсваше… Очилата!

Намери ги в ъгъла. Нямаше представа как са се озовали там. Рамката беше изкривена, а едното стъкло пукнато, но работеха.

Сложи ги и всичко си дойде на мястото. Отново беше в Мрежата.

Не беше пропуснал много. Десетина покани за приятелство, двеста харесвания на последния му статус и сто нови коментара. Хареса няколко и изтри два. После прегледа личните съобщения. Много спам и две обяснения в любов. Изтри всички.

Спуканото стъкло създаваше проблеми. Картината беше бледа, а много функции не работеха.

– Защо се мъчиш с виртуалните очила? – натякваше му Антон. – Имплантирай си чип! Скъпо е, но това е дългосрочна инвестиция. Можеш да си го позволиш.

Да си сложи чип беше добро решение. Антон беше прав, че може да си го позволи. Ако някой ден успееше да довърши приложението, върху което работеше, парите нямаше да са проблем. Днес не му се работеше, но след празниците щеше да го довърши.

Зареди любимата си игра. От месец се опитваше да премине 32-ро ниво. Днес имаше предчувствие, че ще успее. Трябваше му само малко увереност и кенче „Тонус №1“.

Кашончето беше празно. Странно? Беше го получил в петък, а днес беше… Не можа да си спомни какъв ден беше днес.

Ядоса се, но му мина бързо. Щеше да се обади в магазина и след половин час куриерът доставяше стоката.

Магазинът не работеше. Другият, от който поръчваше, отказваше доставки по домовете.

– Празнични дни са, господине! Персоналът ни е ограничен.

Магазинът се намираше на съседната улица, но само при мисълта, че трябва да излезе навън, болката се върна в главата му.

За съжаление, нямаше друг начин. Облече дебело яке, вдигна качулката и пусна статус в Мрежата:

– Излизам навън :(

Реакциите не закъсняха. Развеселени – 30, ужасени – 46, съчувствие – 1.

Стана му неприятно, но това беше част от играта. Затова се отбеляза прилежно, когато се качи в асансьора. Съчувствените реакции се удвоиха. Появиха се и няколко иронични. Изтри два злобарски коментара и видя, че има съобщение от Мрежата. Някой от контактите му беше отбелязал, че е заедно с него в асансьора.

Прегледа профила. Беше младата дама, живееща два етажа по-долу. Харесваше всичко, което той споделеше. Не беше красавица, но ако снимките в профила ѝ бяха истински, си я биваше. Остави сърчица под две, на които тя беше в бяло, изрязано боди.

– Здравей! – изпрати ѝ съобщение. – Радвам се, че сме заедно!

– Аз също! – отговорът дойде веднага, последван от ароматът на парфюма ѝ. – Харесвам нещата, които споделяш!

– А аз харесвам теб! Имаш хубави очи!

– Банално е!

– Истина е! – каза го на глас.

Да, очите ѝ бяха красиви. Дори зад очилата с дебели розови рамки.

– Чакайте! – отстъпи тя крачка назад. – Това не е по правилата! Приятели сме в Мрежата и само там!

Беше права. Ако го докладваше, можеха да му блокират профила за цяла седмица.

– Извинете! – написа ѝ. – От умората е.

– Наистина изглеждаш уморен – чу гласа ѝ. – И тъжен. Все едно утре не е първият ден на Новата година, а ще настъпи краят на света.

Беше свалила очилата и го гледаше.

– Нима е различно? Краят на един свят, може да е начало на друг.

– Краят на един свят има смисъл само ако новият е по-добър!

Асансьорът спря на партера. Сложиха си очилата и излязоха. Докато се отбележи, че е на улицата, нея вече я нямаше.

Реакциите заваляха, но мисълта му беше другаде. Свали очилата, сложи ги в джоба и тръгна по улицата. Празничните светлини на витрините примигваха. После заваля сняг…

* * *

За пръв път от година се събуди без главоболие. Беше спал поне десет часа. По навик потърси очилата. Веселбата за Новата година беше приключила. В Мрежата беше тихо и празно, все едно беше настъпил краят на света.

Тя не беше на линия. Сигурно вече спеше. Не беше длъжна да го чака…

Усмихна се криво, после избра опция и въведе данните:

Ново частно събитие…

Домакини: Аз и Тя.

Име: Краят на Света.

Дата: Днес.

Описание: Надежда!

Поканени: 1 потребител.

Това беше всичко. Сега можеше да поспи. Имаше нужда…

Поиска да свали очилата, но се спря. Имаше съобщение от Мрежата: „Един от контактите ви ще присъства на събитие организирано от вас.“

Хвърли очилата в кошчето. Не почувства нищо. Може би Краят на Света не беше толкова страшен. Повече го плашеше Новият свят. Дали щеше да е по-добър?

* * *

Събуди го звънецът на входната врата. Преди да отвори, приглади трескаво дрехите и косата си.

– Честита Нова година! – нахлу Антон с бутилка водка в ръка. – Тази история с Края на Света не е оригинална, но винаги работи! Вече три милиона са потвърдили присъствие. Завиждам малко, че идеята не е моя. Само не разбирам, защо оставяш мацката да изпраща поканите и да се прави на важна? Хей! Защо гледаш така? Усмихни се бе, пич! Днес е първият ден на Новата година, а не краят на света!


Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането:

Rating: 4.3. From 34 votes.
Please wait...

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Първият ми фаворит до момента. Стегнат (редакторът в мен не се спъна в ни една дума за рязане – поздравления!), актуален и навярно най-важното – с изненадващ финал. Смях се с глас там. Благодаря! :)

Comments are closed.