Нека опитат следващите, от Ваню Кръстев (разказ)

0

Нека опитат следващите, то Ваню Кръстев (разказ)

Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)

 

 

Ваню Кръстев

Нека опитат следващите

разказ

 

Сега, когато всички хора на планетата умират от някоя от острите клинични форми на лъчева болест, мечтата да имам 4000 долара за една инжекция с ботокс и да си опъна бръчките вече ми се струва нелепа. Дълбокото ми желание поне малко да залича физическото си различие с богатите представители на човешката раса угасна. Въпреки генната терапия и забавянето на стареенето със столетия сега всички – без изключение – умираме от язви по кожата, чупливи кръвоносни съдове и разпадащи се черва. Тези, които можеха да си позволят няколкостотин хиляди долара за разкрасителна терапия и се държаха като безсмъртни в своите изолирани богаташки квартали, умираха с еднаква скорост с нас – по-бедните.

Поне по това вече всички си приличаме.

* * *

Всъщност приличаме си и по още едно нещо. И то е, че загубихме надежда. С течение на времето станахме толкова многобройни, че пространството на Земята почти се хомогенизира – вече нямаше пренаселени или обезлюдени територии. Това, че разстоянието от човек до човек бе еднакво по цялата планета, доведе до хомогенизиране на човешката култура. Тя стана еднаква навсякъде, загуби специфичните си проявления и поради това изчезна. Всички хора – без изключение – започнаха да действат в рамките на една и съща материална и духовна схема – безсмислието на човешкото съществуване. Но това се случи по-късно, в годините преди лъчевата болест да ни върне смъртта.

* * *

Човечеството загуби смъртта в зората на 21-и век. Това не се случи изведнъж, а постепенно. За начало на този процес се счете датата 3 януари 2013-а. Тогава се роди първият човек, който успя да достигне 190 години с помощта на учените. При това доживя до тази възраст, без да има проблеми със сърцето, мозъка, кръвното, простатата, бъбреците, мускулите и костите. Не разви диабет или рак. Беше на крака през цялото време, в добро настроение и със свеж ум.

* * *

Как все пак умря първият 190-годишен жител на планетата Земя? Замръзна до смърт във входа на жилищния си блок, когато в неговия скромен апартамент пристигна поредният член на многобройното му потомство, ревящ и увит в пелени.

И борещ се за един кубичен метър пространство.

* * *

Разбира се, първите дълголетници бяха богатите. Те най-добре разбираха какво означава дълъг и хубав живот.

* * *

Тогава още не знаехме, че ние, хората, сме създания с неизчерпаема енергия и въображение, които пишат поезия и музика единствено благодарение на смъртта. Когато го разбрахме, беше много късно – средната продължителност на живота на човеците вече бе около 500 години.

* * *

Повечето от нас наистина обичаха своите дълголетни живи родители. Както и своите дълголетни живи баби и дядовци. Както и своите дълголетни живи прабаби и прадядовци. И така нататък. Проблемът бе, че обществото продължи да се управлява от хора, чиито идеи датираха отпреди пет века.

Как да не загуби човек надежда?

* * *

Проумяхме още една тежка истина – смъртта е нужна, за да спира родителите да се конкурират със своите деца и внуци за едни и същи ограничени ресурси.

Преди повсеместната лъчева болест да започне да ни изтрива от лицето на Земята, всички поколения непрекъснато се състезаваха за храна и пространство. Тези, които имаха шанса да участват в икономиката на Земята, задръстиха офисите на корпорациите и никой не можеше да ги изкара оттам. За какво си харчеха спечелените пари? За скъпи разкрасителни процедури с ботокс или генна терапия. По мое време единственият що-годе приемлив смисъл за живеене бе да се поддържаш винаги красив.

Красотата даваше повече възможности за избор на сексуален партньор.

* * *

Разбира се, любовта между хората скоро спря да дава каквито и да е плодове. Никой не искаше да замръзва до смърт във входовете, защото е отстъпил мястото си на поредния дълголетник. Ето как отпадна още един начин човек да осмисли живота си, като отгледа дете.

* * *

Кризата на смисъла обхвана всичко. Географските области, където можеха да се развият независими и специфични култури и изкуства, изчезнаха. Артистите бълваха изкуство през целия си дълъг живот. От една страна то не притежаваше свежите идеи на едно чисто ново поколение от творци. От друга – всеки можеше да го види на секундата, благодарение на Мрежата.

Как можете да оцените един милион произведения на изкуството, създадени в рамките на един ден?

* * *

Писаното слово също се обезцени. Натрупаха се толкова много думи за четене, че вече никой не си губеше времето за това. Хората искаха да разбират идеите на другите с две-три думи, не повече.

Способността на човечеството да споделя идеи в писмен вид се разпадна.

* * *

Разпадът на атомното ядро бе единственият начин сутрин да си варим чай и поради това интензивно строяхме ядрени електроцентрали. Произведохме толкова много радиоактивни отпадъци, че повече нямаше никакъв начин те да останат на Земята, без с това да застрашат живота ни. Първоначално учените решиха, че е най-добре да бъдат потопени дълбоко в океаните. Там и без това вече лежаха телата на потънали ядрени подводници. Идеята отпадна, защото не посмяхме да сложим в люлката на живота, каквато несъмнено бяха земните океани, нещо, което ще е опасно за нас още 100 000 години.

* * *

Знаете ли, че най-старата пещерна рисунка е едва на 30 000 години?

* * *

Учените решиха, че е най-добре отпадъците да се натоварят на космически кораби, които да се отправят към Слънцето.

Каква чудесна идея.

* * *

Една претоварена с радиоактивни отпадъци ракета се взриви на ръба на земната атмосфера. Фойерверките наистина бяха впечатляващи. Човечеството отбеляза началото на своя край в типичен за него стил – шумно и с илюминации.

Децата ги приветстваха с радостни възгласи и махане с ръце.

* * *

Радиоактивният боклук се превърна във фин прах, който въздушните течения разпределиха равномерно по цялата планета. Каква беше причината за този последен инцидент в историята на човечеството? Най-вероятно убеждението, че хората притежават свободна воля да променят всичко, за да постигат изгода единствено за себе си.

* * *

Сега, когато всички на планетата умират от някоя от острите клинични форми на лъчева болест. Разбрах, че катарзисът на човечеството, който ни обещаваха науката, религията, литературата, музиката и изобразителното изкуство, няма да се състои. Изглежда, еволюцията ни бе досаден низ от грешки, докато се опитвахме да променяме нещата все в наша полза.

Нека сега опитат следващите.


Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането:

Rating: 3.7. From 18 votes.
Please wait...

Коментари

коментара