Невидимата страна, от Максим Стоименов (разказ)

1

Невидимата страна, от Максим Стоименов (разказ)

Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това„ (2017-2018)

 

 

Максим Стоименов

Невидимата страна

разказ

 

Вече не сънувам толкова често. Единственият сън, който се повтаря, е как умирам. Тиха, бърза, безболезнена смърт. Mетеорит, който пада някъде зад Витоша. Блясък. Последна усмивка, защото утре няма да има нищо познато. Край и толкова. За жалост в България, камо ли в София, не се случват вълнуващи събития с такива пропорции и глобално значение. На Вселената ѝ е все тая дали България я има или не, но това не е нихилизъм, а напротив. Дори Земята да бъде унищожена от катаклизъм с непосилни за въображението ни пропорции, България ще оцелее заради хора като мен и моите колеги в БКО. Българската космическа отбрана, чиито технологични постижения ще бъдат изследвани с години след деня Ь*.

Метеоритна заплаха за България не съществува. Огромни късове вледенени камъни няма как да ни засегнат, защото отдавна в експлоатация е сонарен щит, който може да раздроби дори най-внушителното космическо тяло на субатомно ниво. Щитът представлява серия от предаватели, поставени във всички краища на България, които 24/7 излъчват на поне няколко честоти разтреперания глас на Мичмана, обречен с безсмъртния си патос да повтаря „Господ е Българин“ отново и отново за хилядолетия напред в името на нашата сигурност**.

Не сме пропуснали и заплахата от извънземно нашествие. За това създадохме „Излел е Дельо хайдутин“. Успяхме да убедим Американците да пуснат проекта ни да обикаля из космоса за тяхна сметка, но те не предполагаха, че в гласа на Валя Балканска бяха кодирани точните координати на някои от ядрените силози на САЩ. Също така обърнахме внимание на извънземните ни приятели и за „ядрената програма“ на Беломорска Тракия.

Докато западните ни колеги отчаяно се опитват да убедят масите, че глобалното затопляне е факт, ние отдавна сме предприели мерки. Помните ли Царичина дупка? Л. Живкова ръководеше нещата там, но след 1981 г. трябваше да мине инкогнито. Тя просто се измори, защото секретността на проекта я принуждаваше да взима привидно езотерични решения, за да отклони вниманието на широката публика от това, което наистина се случваше там. След „погребението“ Л. слезе приблизително 600 метра под земята , където на площ от 13,000 кв. м. се простира най-голямата хранителна банка в света, съдържаща над 10,000 вида компоти и туршии. Тя се радваше на иронията и често повтаряше, че се чувства „погребана от работата си“. Основната цел на проекта беше всяко вещество, което има някаква калорийна стойност, да бъде консервирано с вода, аспирин, оцет или захар и така да се създаде една съкровищница от буркани, която с малко хляб и повечко сол би изхранила населението ни за период от 30 години. Някои от колегите ми имаха неблагоразумието да нарекат проекта „Лоевия ковчег“ поради нездравословните количества захар, които се използваха. След като Л. разбра, в колекцията от компоти имаше няколко буркана, за които никой не говореше повече.

Разработките ни в сферата на генетиката също не изостават. Фокусът ни в момента е насочен главно към изследванията на ензимите, които разграждат алкохола. В детайли се разглеждат мутациите на конкретен ензим, който след стотици години прекомерна употреба на домашен алкохол би ни дал огромно предимство в условията на световна водна криза. Улисани в своя бит, ние сме развили способностите на черния си дроб отвъд смятаното за възможно, организъм който се хидратира с алкохол. През новата 2018 г. изследванията върху еволюцията на ензима в страната продължават с експерименти, включващи антифриз. Prost, Übermensch!

Защитната ни програма срещу ядрените атаки продължава да бъде най-слабото ни звено и това няма как да бъде различно, при положение че въпреки официалното мълчание на правителството радиоактивният фон в България продължава да е доста над нормите в последните 32 години. От колеги, които се занимават с измервания, често чувам, че ако Гайгеровият брояч имаше крака, отдавна да е изиграл една копаница покрай цялото цъкане. Именно точно тези завишени стойности карат административните лица да пестят от бюджета, следвайки мантрата „мокър от дъжд не се страхува“, или в нашия случай – „светещ от взрив не се бои“.

Работата ми в БКО е от изключителна важност, защото вярвам, че Балканите и конкретно България са затворени системи, които с хилядолетия са били захранвани от достатъчно непукизъм, непотизъм и домашен алкохол, за да ни скрият от радара на споделената световна реалност. Това понякога ни кара да се чувстваме като неми зрители в целия космически театър, но ние много добре знаем, че всяко събитие си има причина и просто изчакваме правилното време. Изчакваме, защото след края на света ще оцелеят само хлебарките, а добрата новина за тях е, че хлябът, който разработваме, е най-вкусният.


Бележки:

* Отбелязваме, че денят не е Х, а Ь, защото все пак единствената оцеляла клавиатура ще бъде фонетична – Бел.а.

** Много често хората правят грешката и смятат, че сонарният ни щит разрушава космическите отломки посредством звукови вълни. Би било прекалено лесно. Не мога да влизам в детайли, но ще кажа, че моите колеги са първите в света, които разработиха модул, който може да синтезира и използва енергийния потенциал на „българската гордост и дух“ – Бел.а.


Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането:

Rating: 4.3. From 20 votes.
Please wait...

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Хулиганска криптоистория, криптофутурология и криптонаука. Одобрявам!

    (А на криПтиците да поясня, че за този коментар криптовалута не съм вземал.)

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Моля, въведете името си