Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)
Кирил Димов
Когато веганите изпият слънцето
разказ
(авторът е на 13 години)
Имаше една чудесна, зелена планета от галактика „Млечен път“, на която повечето обитатели се обявиха за вегани. Те бяха благородни, кротки души, които обичаха животните повече от себеподобните си. Ще направят път дори на най-малката мравка, но ако някое току-що проходило дете ритне котка или кокошка, ще го заклеймят като изрод, дори потенциален сериен убиец.
В чест на обичта си към животните, веганите се хранеха с трева и пиеха слънце. Те обичаха да се събират заедно, затова живееха на големи групи. Поради добротата и спокойствието си, а може би и покрай оскъдното хранене, те не се увличаха от тежък труд. Всъщност бяха най-щастливи, ако въобще не им се налага да се трудят. Приемаха се – като древни философи, които не бива да си губят времето за глупости. Събираха се, за да говорят за живота, за енергиите около тях и за храна. Говореха предимно за храната си, сякаш винаги се чувстваха гладни, а когато им омръзнеше да правят салати от трева и сладкиши от ядки и се напиеха до пръсване със слънце, веганите започваха да обсъждат безсърдечните и безморални месоядни. Наричаха ги „мършояди“ и ги приемаха като стократно по-излишни същества от животните.
Разбира се, месоядните на зелената планета от галактика „Млечен път“ бяха останали толкова малко, че скоро никой не беше виждал техен представител. Един ден обаче зловеща вест се разнесе – от уста на уста и от група на група. Животните умираха, макар никой да не ги беше убил или изял. Докато се съберат да разрешат проблема, на зелената планета от галактика „Млечен път“ не остана нито един животински вид. Накрая все пак се разбра, че тревата и всичката зеленина на планетата са изчезнали. Веганите бяха излапали всичко, което не е с животински произход, защото броят им постоянно се увеличаваше.
След като вече нямаше животни, за които да се борят, виновниците се събраха и решиха да минат на диета. В името на оцеляването на своята планета те щяха да спрат да се хранят. Решиха да живеят, пиейки слънце.
* * *
Аз, последният месояден човек на Земята, пиша тези редове, скрит в малък бункер, в който запасите от луканка скоро ще свършат. Днес е 21 декември 2022 год., точно десет години, след началото на това безумие. Пиша, за да задам последният си въпрос към новото човечество. Какво ще стане с нашата планета, когато веганите изпият и Слънцето?!
Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането:
Гадно, но от сърце. :D Желая на автора читатели с чувство за хумор – и особено с чувство за самоирония.
Що да е гадно, весело е! Ама, дано читателите наистина да имат чувство за хумор, че иначе лошо.
Тестът за смях го считам за преминат, когато и евентуалният обект на шегата би могъл, при наличие на чувство за хумор, да се засмее на нея. Критерии разни обаче.
Обектът вече се е смял, по-скоро смяла, а в някои случаи и се е дразнила на тези шеги, но най-забавното е, че това сладко момиченце, редовно си хапваше от въпросната луканка, която героят-разказвач така обича. Разбира се, без знанието на вегастващите й родители. :)
Веган на луканкова диета ми звучи малко… Виж, струва си да се разбере какво биха казали веганстващите родители.
Ядеше луканка и шоколад до пръсване, защото не й позволяваха да го прави. Не казах на родителите, тъй като явно изборът на детето не беше техния избор. Вече са се примирили и я оставиха да яде всичко, което реши, но беше трудно. Детето винаги идваше изнервено и гладно на училище, натоварваха се взаимно с другите деца, при споровете какво да се яде и какво не. Абе някакъв ужас беше.
Благодаря на всички, за коментарите и харесванията. Не, разказът ми не е изцяло провокиран от познатите ми вегани. Той е просто шега и се надявам да се приеме по този начин. Иначе имам такива познати и нещата, които съм написал за тях, като начин на говорене, са взети от там.
Още веднъж, благодаря за вниманието!
Защо се награждават текстове, които вече са публикувани